Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-105/21: Spetsializirana prokuratura (Informations sur la décision nationale d’arrestation), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на свободно движение и пребиваване, както и принципите на равностойност и на взаимно доверие трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдебният орган, издаващ европейска заповед за арест на основание Рамково решение 2002/584, има задължението да изпрати на лицето, спрямо което издава тази заповед за арест, националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, въпреки че това лице се намира в изпълняващата заповедта за арест държава членка и не е било предадено на компетентните органи на издалата тази заповед държава членка?
Принципът на предимство на правото на Съюза трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира съответствието с Рамково решение 2002/584, той задължава издаващия съдебен орган, от една страна, преди лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, да бъде предадено на съдебните органи на издаващата държава членка, да не му изпраща националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, макар националното право на този орган да го задължава да направи това, и от друга страна, когато въпреки липсата на такава информация лицето обжалва националния акт за задържането си, да се произнесе по обжалването на този акт едва след предаването на лицето?
Какви са подходящите правни средства от правото на Съюза, за да се осъществи това уведомяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/20: Nachalnik na Rayonno upravlenie Silistra, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Следва ли чл. 39 и по-специално чл. 39, § 3 от Решение [ШИС II] да се тълкува в смисъл, че се допуска национална уредба и административни практики, съгласно които, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за постигането на които е регистриран, и по-конкретно на тези от чл. 38, § 1, компетентният изпълняващ орган може и следва да откаже изпълнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/21: DELTA STROY 2003, Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното може да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
2) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство[…] като главното може да наложи наказание на юридическо лице, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/20: Spetsializirana prokuratura (Procès d’un accusé en fuite), Съдебно решение от 19 май 2022 г.
Следва ли член 8, параграф 2, буква „б“ във връзка със съображения 36—39 от Директива 2016/343 и член 4а, параграф 1, буква „б“ във връзка със съображения 7—10 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват като обхващащи случая, при който подсъдимият е бил уведомен за повдигнатото против него обвинение, в неговия първоначален вариант и след това поради укриването си обективно не може да бъде уведомен за съдебния процес, като е защитаван от служебно определен адвокат, с когото не поддържа никаква връзка?
При отрицателен отговор:
Съответства ли на член 9 във връзка с член 8, параграф 4, изречение 2 от Директива 2016/343 и на член 4а, параграф 3 във връзка с параграф 1, буква „г“ от Рамково решение 2002/584 национална правна уредба (член 423, алинея 1 и алинея 5 НПК), съобразно която не се предвижда правна защита срещу задочно извършени следствени действия и срещу задочно осъждане, ако подсъдимият, след като е бил уведомен за първоначалния вариант на обвинението, се е укрил и поради това не е можел да бъде уведомен за датата и мястото на съдебното заседание и за последиците от неявяването си?
При отрицателен отговор:
Има ли директен ефект нормата на член 9 от Директива 2016/343 във връзка с член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/20: RR и JG (Gel des biens de tiers), Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-804/21: C и CD (Obstacles juridiques à l’exécution d’une décision de remise), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Допустимо ли е националното законодателство да възлага на полицейски служби, а не на изпълняващия съдебен орган, да преценяват наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки и да определят нова дата за предаване при изпълнение на европейска заповед за арест?
Включват ли се правните пречки, произтичащи от действия по съдебен ред на издирваното лице, включително подадена молба за международна закрила, в понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато окончателното решение за предаване вече е прието от изпълняващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/21: Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty (Juridiction compétente en matière pénale), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Решението за налагане на финансова санкция, издадено от нидерландския централен административен орган, определен съгласно член 2 от Рамково решение [2005/214], и подлежащо на обжалване пред прокуратурата, която е йерархично подчинена на министерството на правосъдието, отговаря ли на критериите за „решение, което подлежи на обжалване пред съд, който е компетентен по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква а), подточка ii) от Рамковото решение?
Може ли критерият, съгласно който решението за налагане на финансова санкция трябва да подлежи на обжалване пред „съд, който е компетентен по наказателни дела“, да се смята за изпълнен, при положение че подаването на жалба до кантоналния съд е възможно едва на по-късен етап от производството, а именно след отхвърлянето ѝ от прокурора, и освен това в някои случаи е обвързано със задължение за внасяне на парична сума, равна по размер на наложената санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Заключение от 31 март 2022 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава може да откаже да изпълни [ЕЗА], издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава приемат тези различни деяния за отделни?
3) Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни [ЕЗА], когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/21: Комисия/Ирландия (Transposition de la décision-cadre 2009/829), Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Допустимо ли е искът на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения да бъде предявен, когато не е определен срок за упражняване на това право?
Нарушени ли са правата на защита на Ирландия поради поведението на Комисията в досъдебната процедура?
Изпълнила ли е Ирландия задълженията си по член 27 от Рамково решение 2009/829/ПВР, като е приела необходимите мерки и е съобщила текста им на Комисията в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.