Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-219/22: QS (Révocation du sursis), Заключение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като чл. 68, ал. 1 от НК, тълкувана във връзка с чл. 8, ал. 2 от НК, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да приведе в изпълнение наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание, като постанови ефективното му изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Когато поради последваща осъдителна присъда е приведено в изпълнение отложено наказание лишаване от свобода и е издадена европейска заповед за арест за целите на изпълнението на това наказание, задочно постановеният съдебен акт, с който се привежда в изпълнение отложеното наказание или втората, също задочна осъдителна присъда, съставлява ли „решение“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата?
Позволява или задължава ли Рамково решение 2002/584, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, изпълняващия съдебен орган да откаже да предаде издирваното лице на издаващата държава членка или той следва да обвърже предаването му с наличието на гаранция, че на това лице ще бъде предоставена възможност за повторно разглеждане или обжалване в тази държава членка, когато изглежда, че в задочно проведеното производство, вследствие на което е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, във връзка с чието изпълнение е издадена европейската заповед за арест, или вследствие на което е постановена втората осъдителна присъда срещу посоченото лице, която е от определящо значение за издаването на тази заповед за арест, са нарушени член 47 или член 48, параграф 2 от Хартата
Този съд иска също така да установи дали е необходимо подобно нарушение да засегне същественото съдържание на гарантираните в тези членове права.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Заключение от 23 март 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането приемането или одобряването на тази конвенция договаряща страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Заключение от 23 март 2023 г.
1. Попадат ли в приложното поле на [Директиви 2012/13 и 2013/48] фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие - личен обиск и изземване?
2. При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на [тези] директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
3. Принципите на законност и забрана за произволно прилагане, допускат ли национална норма, като тази на чл. 219, ал. 2 НПК, предвиждаща, че разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“, а правото на защита според националното право възниква едва от момента на формалното привличане на лицето като „обвиняем“, което е оставено на преценката на разследващия орган
Засяга ли такава национална процедура ефективното упражняване и същността на правото на достъп до адвокат съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива [2013/48]?
4. Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от [Хартата и от Директиви 2012/13 и 2013/48]?
5. Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/22: Minister for Justice and Equality (Demande de consentement – Effets du mandat d’arrêt européen in…, Заключение от 9 март 2023 г.
1) Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/21: Otdel “Mitnichesko razsledvane i razuznavane”, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/22: AR, Определение от 7 март 2023 г.
Какъв е процесуалният ефект от оттеглянето на преюдициалното запитване от националната юрисдикция съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/21: TF (Précurseurs de drogues), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Заключение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г., член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от [Директива 2016/343/ЕС], във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.