Контрол по границите
Контрол по границите
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Заключение от 21 юни 2022 г.
Несъвместимост на национално процесуално правило, което ограничава националния съд да извършва служебна проверка на всички условия за законосъобразност на задържането или продължаването на задържането на гражданин на трета страна, с правото на Европейския съюз, по-специално с член 15 от Директива 2008/115, член 9 от Директива 2013/33, член 28 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права.
Съвместимост на национална правна уредба, която позволява на националния съд, произнасящ се като втора и последна инстанция във въззивно производство по обжалване на първоинстанционно решение относно законността на задържане, да изложи съкратени мотиви, с принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от правото на Европейския съюз.
Недопустимост на преюдициални въпроси относно правата на ненавършили пълнолетие лица, когато те не са предмет на спора по главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Заключение от 2 юни 2022 г.
Несъвместимост на национална разпоредба, която не позволява, освен по изключение, на гражданите на трети страни да получат достъп до процедура за предоставяне на международна закрила на територията на съответната държава членка, когато са влезли в нея незаконно, с член 6, параграфи 1 и 2 и член 7, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС.
Несъвместимост на национална разпоредба, която позволява задържането на кандидат за международна закрила единствено на основание, че е преминал незаконно границата на съответната държава членка, с член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС.
Недопустимост на дерогация от страна на държава членка от разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС и Директива 2013/33/ЕС чрез прилагане на такива национални разпоредби при „изключителни обстоятелства“, характеризиращи се с „масов приток“ на мигранти на нейната граница, на основание член 72 ДФЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от [Директива 2013/32] — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от [Директива 2013/32] с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
4) Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от [Директива 2013/32] и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на [Директива 2013/32] и на [Директива 2011/95]?
5) Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Заключение от 24 март 2022 г.
1) Трябва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в [Регламент № 604/2013] общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли молбата за убежище на ненавършилото пълнолетие дете да не се разглежда в съответствие с [Регламент № 604/2013] и да се приеме решение за прехвърляне на основание член 26 от Регламента, като се има предвид, че евентуално компетентна да разгледа молбата за международна закрила, подадена от ненавършилото пълнолетие дете, е държавата членка, в която родителите му се ползват с международна закрила?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложим ли е член 20, параграф 3 от [Регламент № 604/2013] също по аналогия, доколкото във второ изречение от него се обявява, че не е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорност за детето, макар тогава да съществува опасност приемащата държава членка да не знае за евентуалната необходимост от поемане на отговорност за ненавършилото пълнолетие дете или в съответствие с административната си практика да откаже да приложи по аналогия член 20, параграф 3 от посочения регламент и поради това за ненавършилото пълнолетие дете да съществува опасност да стане „refugee in orbit“ […]?
4) При отрицателен отговор на втория и третия въпрос, може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от [Директива 2013/32] да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/20: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale – Protection déjà accordée), Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.
Следва ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да упражни предоставената ѝ с тази разпоредба възможност да отхвърли молба за международна закрила като недопустима, с мотива че молителят вече е получил статут на бежанец в друга държава членка, в случай че той е баща на непридружено ненавършило пълнолетие дете, получило субсидиарна закрила в първата държава членка, че той е единственият негов родител в семейното ядро, че живее с него и че родителските права по отношение на детето са му признати от посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/20: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Demande ultérieure de protection internationale ), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/20: C., Определение от 9 август 2021 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95], както и с членове 47 и 52 от [Хартата], решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка?
Следва ли член 40 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа, или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/21: Republika Slovenija (Rétention d’un demandeur de protection internationale), Определение от 3 юни 2021 г.
Какви са кумулативните условия за прилагане на основанието за задържане по член 8, параграф 3, първа алинея, буква г) от Директива 2013/33/ЕС?
Какво следва да се разбира под „обективни критерии“ при обосноваване на презумпцията, че молбата за международна закрила е подадена единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.