Контрол по границите
Контрол по границите
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Заключение от 7 септември 2023 г.
1.
а. Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива [2013/32] национална разпоредба, съгласно която последваща молба е допустима само ако впоследствие фактическото или правното положение, на което се основава първоначалното решение за отказ, се е променило в полза на кандидата?
б. Допускат ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 национална разпоредба, съгласно която решение на [Съда] не се счита за „нов елемент“ или „нов факт“, ако не установява несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, а само тълкува това право
При какви условия решение на Съда на Европейския съюз, което само тълкува правото на Съюза, би трябвало евентуално да се вземе предвид като „нов елемент“ или „нов факт“?
2. При утвърдителен отговор на въпроси 1а и 1б: трябва ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита за „нов елемент“ или „нов факт“ решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което съществува силна презумпция отказът да бъде отбита военна служба при условията на член 9, параграф 2, буква д) от Директива [2011/95], да е свързан с едно от петте основания по член 10 от същата директива?
3. а. Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение, с което решаващ орган е установил недопустимост по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 5 от тази директива, се свежда до проверката дали този орган правилно е приел за изпълнени условията за недопустимост на последващата молба за убежище?
б. При отрицателен отговор на въпрос 3а: трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение за недопустимост включва и проверка дали са изпълнени условията за предоставяне на международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от Директива [2011/95], ако [националният] съд извърши проверка и установи, че не са изпълнени условията за отхвърляне на последващата молба за убежище като недопустима?
в. При утвърдителен отговор на въпрос 3б: изисква ли такова решение на [националния] съд кандидатът [първо] да се е възползвал от специалните процесуални гаранции [предвидени в] член 40, параграф 3, трето изречение във връзка с разпоредбите на глава II от Директива [2013/32]
Може ли този съд сам да проведе тази процедура, или трябва да я делегира на решаващия орган, след като евентуално спре съдебното производство
Може ли кандидатът да се откаже от спазването на тези процесуални гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Заключение от 7 септември 2023 г.
1. Трябва ли членове 2, 4, 5, 27 и 29 от [Директивата за гражданството], която е приета в приложение на членове 20 и 21 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), която чрез обща мярка: – налага на белгийските граждани и на членовете на техните семейства, както и на гражданите на Съюза, пребиваващи на белгийска територия, и на членовете на техните семейства принципна забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни; – налага на граждани на Европейския съюз, които не са белгийци, и на членове на техните семейства (които евентуално имат право на пребиваване на белгийска територия) ограничения за влизане (като карантина и тестове) във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, в Белгия от държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни?
2. Трябва ли членове 1, 3 и 22 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), с която се налага забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство и забрана за влизане в Белгия от тези държави, която може да бъде не само контролирана и санкционирана, но и изпълнена служебно от министъра, кмета и началника на полицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour volontaire), Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, съгласно която нова молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, независимо дали преди подаването на новата молба за международна закрила съответният кандидат се е върнал в своята държава на произход след отхвърлянето на молбата за международна закрила?
В контекста на отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че съответния кандидат е изведен в държавата му на произход, или доброволно се е върнал там?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли като недопустима нова молба за международна закрила, ако макар с решението по предходна молба да не се разглежда въпросът относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила, с него се проверяват основания за налагането на забрана за извеждане и тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на статут на субсидиарна закрила?
Съпоставима ли е проверката на основанията за налагане на забрана за извеждането с проверката, извършвана с оглед предоставянето на статут на субсидиарна закрила, ако при проверката на основанията за налагане на забрана за извеждане следва кумулативно да се провери дали в държавата, в която съответният кандидат трябва да бъде изведен, той е изложен на:
а) конкретна опасност от мъчения, нехуманно или унизително отношение или наказание;
б) опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание;
в) опасност от нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.],
г) сериозна конкретна заплаха за неговата телесната неприкосновеност, живот или свобода;
или
д) сериозна лична опасност, като част от цивилното население, за неговата телесна неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/22: ADDE и др., Заключение от 30 март 2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения [кодекс], без да се прилага Директива [2008/115]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/21: Bundesrepublik Deutschland (Accès au dossier en matière d’asile), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Следва ли от правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата, че дори когато е в електронна форма, административното досие, което административният орган трябва да предостави в рамките на достъп до досието или съдебен контрол, трябва да е в пълен обем и с последователно номерирани страници, така че да е възможно проследяване на направените промени?
Допускат ли член 23, параграф 1 и член 46, параграфи 1—3 от Директива 2013/32 национална административна практика, която предвижда административният орган по принцип да предоставя на процесуалния представител на кандидата за убежище и на съда само извлечение от електронна система за управление на документи, което съдържа набор от непълни, неструктурирани и неподредени в хронологичен ред PDF файлове, които нямат структура и хронологична последователност на събитията и още по-малко възпроизвеждат пълното съдържание на електронното досие?
Следва ли от член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, че решението трябва да носи саморъчния подпис на служителя в решаващия орган, който го е взел, да се приложи към досието или да се връчи също на кандидата като носещ саморъчен подпис документ?
Спазено ли е изискването за писмена форма по смисъла на член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, ако решението е подписано от служителя, който го е взел, след което обаче е сканирано, а оригиналът му е унищожен, и следователно решението отговаря само отчасти на изискването за писмена форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Допустимо ли е националният съд да не проверява служебно всички условия за законосъобразност на задържането на гражданин на трета държава, включително тези, които не са изтъкнати от самото лице, при положение че то е имало възможност да ги посочи?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното процесуално правило, което забранява на съдилищата служебно да разглеждат фактически или правни основания при съдебен контрол върху законосъобразността на мярка за задържане на гражданин на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директива 2013/32 — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директива 2013/32 и на Директива 2011/95?
Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/21: Ministero dell’Interno (Retrait des conditions matérielles d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допуска ли член 20, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/33 национална правна уредба, която предвижда отмяна на мерките по приемане спрямо пълнолетен кандидат, който не попада в категорията на „уязвимите лица“, когато се счита, че този кандидат е извършител на действия, свързани със сериозно насилие, осъществени извън центъра за настаняване, които се изразяват в употреба на физическо насилие срещу длъжностни лица и/или обществени служители с причиняване на такива наранявания на пострадалите, които налагат те да се обърнат за лечение в местната служба за спешна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в Регламент „Дъблин III“ общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
Може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.