Контрол по границите
Контрол по границите
Дело C-563/22: Zamestnik-predsedatel na Darzhavna agentsia za bezhantsite (Statut de réfugié – Apatride d’origin…, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Следва ли от чл. 40, параграф 1 от Директива [2013/32], че при допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила, подадена от кандидат от палестински произход, без гражданство и на основание регистрацията му от UNRWA, при обстоятелствата по делото, посоченото в разпоредбата задължение за компетентните органи да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения при последващата молба, тълкувано във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) второто [изречение] от Директива 2011/95, включва и задължение да разгледат причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие на UNRWA[,] ведно с новите елементи или обстоятелства, предмет на последващата молба
Зависи ли изпълнението на посоченото задължение от обстоятелството, че причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие UNRWA, вече са разгледани в рамките на производството по първата молба за [международна] закрила, приключило с влязло в сила решение за отказ, но кандидатът не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му от UNRWA?
Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95, че предвиденото в разпоредбата „когато тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“, е приложимо по отношение на лице от палестински произход, без гражданство, регистрирано и получавало подпомагане от UNRWA в град Газа за храна, здравни услуги и образование, без данни за лични заплахи срещу лицето, напуснало по своя воля и легално град Газа, при данните по делото:
– общата ситуация към момента на напускането е определена като безпрецедентна хуманитарна криза, свързана с недостиг на храна, питейна вода, здравни услуги, лекарства, проблеми с водоснабдяването и електричеството, разруха на сгради и инфраструктура, безработица
– затрудненията, които изпитва UNRWA да поддържа предоставянето [на] помощ и услуги в Газа, в това число за храна и здравни услуги, поради значителен дефицит по бюджета на UNRWA и постоянното увеличаване на зависимите от помощта на агенцията, [и обстоятелството, че] общата ситуация в Газа подкопава дейността на UNRWA?
Налага ли се друг отговор на този въпрос само на основание, че кандидатът е уязвимо лице по смисъла на чл. 20, параграф 3 от същата директива — малолетно дете?
Следва ли [член] 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, палестински бежанец, регистриран от UNRWA, може да се върне в зоната на действие на UNRWA, която е напуснал, и по-специално град Газа, когато към момента на разглеждане на жалбата му срещу решение за отказ пред съда:
– няма сигурни данни, че това лице ще може да получи от UNRWA необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, образование,
– данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA според [документ, озаглавен „Позиция на ВКБООН за връщането в Газа“, от март 2022 г.], са преценени като извеждащи от зоната на действие на UNRWA и основание за невръщане, в това число [че] при връщането кандидатът ще пребивава при достойни условия на живот?
Предвид ситуацията в Ивицата Газа към посочения момент и доколкото кандидатът за международна закрила е зависим от помощите от UNRWA за храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, то личното му положение попада ли в даденото тълкуване за крайна нищета по чл. 4 от [Хартата], дадено с решение от 19 март 2019 г., Abubacarr Jawo, С‑163/17, EU:C:2019:218, т. 4 от диспозитива, с оглед прилагането и спазването на забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива [2011/95] във връзка с чл. 19 от [Хартата] към този кандидат?
При данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA, следва ли на въпроса за връщането в Газа да се даде различен отговор само на основание, че кандидатът за закрила е малолетно дете, с оглед зачитането на висшия интерес на детето и осигуряване на неговото благоденствие и социално развитие, неговата сигурност и безопасност?
В зависимост от отговора на трети въпрос:
Следва ли [член] 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95, и конкретно предвиденото в разпоредбата „тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива“, в конкретния случай да се тълкува [в смисъл], че:
– А) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, е приложима забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива [2011/95] във връзка с чл. 19 от [Хартата] — по причини, че при връщането в град Газа, лицето ще бъде изложено на риск от нечовешко и унизително отнасяне поради възможността да изпадне в крайна нищета, [и] попада в приложното поле на чл. 15, [буква б)] от Директива [2011/95] за предоставяне на субсидиарна закрила,
или
– Б) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, предполага признаването от тази държава членка на качеството на бежанец по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и предоставяне по право на статут на бежанец на това лице, доколкото то не попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква б) или параграфи 2 и 3 от същата директива, по аналогия от т. 2 от диспозитива на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., С‑364/11, EU:C:2012:826, без да се взема[т] предвид обстоятелствата по отношение на същото лице, относими към чл. 15, [буква б)] от Директива [2011/95] за предоставяне на субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Заключение от 13 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 38 от Директива [2013/32], разглеждан във връзка с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално (регулаторно) законодателство, което определя като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от двадесет месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е проучена възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще или в смисъл, че
2) обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (регулаторен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, но е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима на основание съществуването на „сигурна трета страна“ или в смисъл, че
3) обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/23: Edo, Определение от 21 февруари 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от националния съд?
Кой орган носи отговорност за произнасяне относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.
При какви условия решение на Съда може да представлява „нов елемент или факт“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС?
Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/22: Bundesrepublik Deutschland (Effet d’une décision d’octroi du statut de réfugié), Заключение от 25 януари 2024 г.
Следва ли, в случай че държава членка не може да се ползва от предоставеното с член 33, параграф 2, буква а) от [Директивата относно процедурите] правомощие да отхвърли молба за международна закрила като недопустима с оглед на предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка, тъй като условията на живот в тази държава членка биха изложили кандидата на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, член 3, параграф 1, второ изречение от [Регламент Дъблин III], член 4, параграф 1, второ изречение и член 13 от [Директивата относно определянето], както и член 10, параграфи 2 и 3, член 33, параграфи 1 и 2, буква а) от [Директивата относно процедурите], да се тълкуват в смисъл, че предоставеният вече статут на бежанец не позволява на държавата членка да разгледа без оглед на предходните изводи по този въпрос подадената пред нея молба за международна закрила, и я задължава да предостави на кандидата статут на бежанец, без проверка по същество на условията на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-563/22: Zamestnik-predsedatel na Darzhavna agentsia za bezhantsite (Statut de réfugié – Apatride d’origin…, Заключение от 11 януари 2024 г.
1.
Следва ли от чл. 40, параграф 1 от Директива [2013/32], че при допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила, подадена от кандидат от палестински произход, без гражданство и на основание регистрацията му от UNRWA, при обстоятелствата по делото, посоченото в разпоредбата задължение за компетентните органи да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения при последващата молба, тълкувано във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) второто [изречение] от Директива [2011/95], включва и задължение да разгледат причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие на UNRWA[,] ведно с новите елементи или обстоятелства, предмет на последващата молба
Зависи ли изпълнението на посоченото задължение от обстоятелството, че причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие UNRWA, вече са разгледани в рамките на производството по първата молба за [международна] закрила, приключило с влязло в сила решение за отказ, но кандидатът не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му от UNRWA?
2. Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95, че предвиденото в разпоредбата „когато тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“, е приложимо по отношение на лице от палестински произход, без гражданство, регистрирано и получавало подпомагане от UNRWA в град Газа за храна, здравни услуги и образование, без данни за лични заплахи срещу лицето, напуснало по своя воля и легално град Газа, при данните по делото:
— общата ситуация към момента на напускането е определена като безпрецедентна хуманитарна криза, свързана с недостиг на храна, питейна вода, здравни услуги, лекарства, проблеми с водоснабдяването и електричеството, разруха на сгради и инфраструктура, безработица
— затрудненията, които изпитва UNRWA да поддържа предоставянето [на] помощ и услуги в Газа, в това число за храна и здравни услуги, поради значителен дефицит по бюджета на UNRWA и постоянното увеличаване на зависимите от помощта на агенцията, [и обстоятелството, че] общата ситуация в Газа подкопава дейността на UNRWA?
Налага ли се друг отговор на този въпрос само на основание, че кандидатът е уязвимо лице по смисъла на чл. 20, параграф 3 от същата директива — малолетно дете?
3. Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, палестински бежанец, регистриран в UNRWA, може да се върне в зоната на действие на UNRWA, която е напуснал, и по-специално град Газа, когато към момента на разглеждане на жалбата му срещу решение за отказ пред съда:
— няма сигурни данни, че това лице ще може да получи от UNRWA необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, образование,
— данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA според Позиция на ВКБООН за връщането в Газа към март 2022 г., са преценени като извеждащи от зоната на действие на UNRWA и основание за невръщане,
[–] в това число [че] при връщането кандидатът ще пребивава при достойни условия на живот?
Предвид ситуацията в Ивицата Газа към посочения момент и доколкото кандидатът за международна закрила е зависим от помощите от UNRWA за храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, то личното му положение попада ли в […] тълкуването за крайна нищета по чл. 4 от [Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“], дадено с решение от 19 март 2019 г., Jawo (С‑163/17, EU:C:2019:218), […] с оглед [на] прилагането и спазването на забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95 във връзка с чл. 19 от Хартата към този кандидат?
При данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA, следва ли на въпроса за връщането в Газа да се даде различен отговор само на основание, че кандидатът за закрила е малолетно дете, с оглед зачитането на висшия интерес на детето и осигуряване на неговото благоденствие и социално развитие, неговата сигурност и безопасност?
4. В зависимост от отговора на трети въпрос:
Следва ли [чл.] 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95, и конкретно предвиденото в разпоредбата „тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива“, в конкретния случай да се тълкува [в смисъл], че:
А) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, е приложима забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95 във връзка с чл. 19 от Хартата — по причини, че при връщането в град Газа, лицето ще бъде изложено на риск от нечовешко и унизително отнасяне поради възможността да изпадне в крайна нищета, [и] попада в приложното поле на чл. 15, [буква б)] от Директива 2011/95 за предоставяне на субсидиарна закрила,
или
Б) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, предполага признаването от тази държава членка на качеството на бежанец по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и предоставяне по право на статут на бежанец на това лице, доколкото то не попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква б) или параграфи 2 и 3 от същата директива, по аналогия от т. 2 от диспозитива на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др. (С‑364/11, EU:C:2012:826), без да се взема[т] предвид обстоятелствата по отношение на същото лице, относими към чл. 15, [буква б)] от Директива 2011/95 за предоставяне на субсидиарна закрила?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.
Трябва ли членове 27 и 29 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба с общо приложение на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, от една страна, забранява на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, да извършват неналожителни пътувания от тази държава членка до други държави членки, класифицирани от нея като зони с висок риск въз основа на ограничителните санитарни мерки или епидемиологичната обстановка в тези други държави членки, и от друга страна, налага на гражданите на Съюза, които не са граждани на посочената държава членка, задължението да се подложат на скринингови тестове и да спазват карантина, когато влизат на територията на същата държава членка от една от посочените други държави членки?
Трябва ли членове 22, 23 и 25 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, забранява под контрола на компетентните органи и под заплахата от налагане на санкция преминаването на вътрешните граници на тази държава членка за извършването на неналожителни пътувания от или до държави от Шенгенското пространство, класифицирани като зони с висок риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Заключение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 21, параграф 1 от [Директива 2011/95], предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с Директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на [Женевската конвенция], постановено в друга държава членка […] и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/22: ADDE и др., Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от Кодекса на шенгенските граници, на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по Шенгенската конвенция, да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения кодекс, без да се прилага Директива 2008/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.