Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-371/22: G (Frais de résiliation anticipée), Заключение от 7 септември 2023 г.
1) Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката [член 4j, параграф 3а] не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
2) Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора[,] в съответствие с принципа „вземай или плащай“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/22: Česká národní skupina Mezinárodní federace hudebního průmyslu, Определение от 24 август 2023 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са процесуалните последици от заличаването на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/22: Vapo Atlantic II, Определение от 28 юли 2023 г.
Какви са последиците за производството пред Съда при оттегляне на искането за преюдициално запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от страни, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/23: HP – Hrvatska pošta, Определение от 27 юли 2023 г.
Явява ли се задължението на националната юрисдикция да предприеме всички необходими мерки за бързо решаване на главното производство достатъчно основание за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Достатъчно ли е наличието на различия в тълкуването на разпоредба от правото на Съюза между националните юрисдикции, за да се приложи ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/23: Lin, Съдебно решение от 24 юли 2023 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното положение, при което съдилищата отменят влезли в сила осъдителни присъди за тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, въз основа на прилагането с обратна сила на по-благоприятен наказателен закон (lex mitior), произтичащ от решение на конституционния съд, с което се обезсилва разпоредба относно прекъсването на наказателната давност?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд и върховния съд, така че да не могат да оставят без приложение национална съдебна практика, която противоречи на правото на Съюза, поради риск от дисциплинарна отговорност на съдиите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/22: A (Imposition frappant la commercialisation de titres), Определение от 19 юли 2023 г.
Възможно ли е националното законодателство да облага с косвен данък възнаграждението, изплащано на банкови институции за услуги по продажба на прехвърляеми ценни книжа, когато тези услуги са неразделна част от операция по набиране на капитал?
Има ли значение за прилагането на изключението по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 обстоятелството дали емитентът на ценните книжа е задължен по закон или по собствена преценка използва услугите на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/22: A (Imposition frappant la commercialisation de titres), Определение от 19 юли 2023 г.
Обхваща ли забраната за облагане по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 и операциите, които са тясно свързани или представляват неразделна част от събирането на капитали, като услугите по пласиране на новоемитирани облигации?
Може ли национална правна уредба да въведе държавна такса върху възнаграждението за услуги по пласиране на пазара на новоемитирани ценни книжа, без това да противоречи на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?
Има ли значение кой точно предоставя услугата по пласиране на ценни книжа или основанието за възлагането й, при прилагането на забраната за облагане, установена в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/22: First Bank, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/21: RSD Reise Service Deutschland, Определение от 5 юли 2023 г.
В какви случаи и при какви последици Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е част от висящото пред националния съд производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/22: Moesgaard Meat 2012, Заключение от 29 юни 2023 г.
1) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „производството на трупно месо“ обхваща процеса на клане, започващ, когато животното се извежда от помещенията за отглеждане, зашеметява се и се умъртвява, и завършващ, когато се произведат големите стандартни разфасовки, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява преди отстраняването на врата, главата, органите и вътрешностите, или пък „производство на трупно месо“ означава производството на свинско трупно месо след отстраняване на органите, вътрешностите, врата и главата, и след обезкървяване и охлаждане, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява единствено към този момент?
2) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че при определянето на броя на производствените дни, включени в капацитета „дневно“, трябва да се вземат предвид само дните, в които се извършва зашеметяването, умъртвяването и незабавното разфасоване на прасето за клане, или пък трябва да се вземат предвид дните, в които се извършват операциите по обработка на прасетата за клане, включващи подготовка на животното за клане, охлаждане на закланото животно и отстраняване на главата и врата на животното?
3) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „капацитетът“ на кланицата трябва да се изчислява като максималното дневно производство за 24 часа, при спазване на физическите, техническите или правните ограничения, които кланицата действително спазва, но не по-малко от реализираното от нея производство, или пък „капацитетът“ на кланицата може да бъде по-малък от реализираното от нея производство, например когато реализираното от кланицата производство е достигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, които се предвиждат при изчисляването на „капацитета“ на кланицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.