Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-107/23: Lin, Заключение от 29 юни 2023 г.
Нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и Решение 2006/928/ЕО поради национална правна уредба и съдебна практика относно прекъсването на давността за наказателно преследване, които водят до безнаказаност за значителен брой престъпления, съставляващи тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза
Недопустимост националният съд да остави без приложение националната правна уредба и съдебна практика, ако те са обосновани от прилагането на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон или по-висок национален стандарт за защита на този принцип
Недопустимост на национална правна уредба или практика, позволяващи да се ангажира дисциплинарната отговорност на национален съдия за всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд или върховен касационен съд, освен в изключителни случаи на тежки и напълно неизвиними нарушения
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/21: Verband Sozialer Wettbewerb (Contenants consignés), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Трябва ли понятието за продажна цена по смисъла на член 2, буква а) от Директива 98/6 да се тълкува в смисъл, че тя трябва да съдържа размера на депозита, който потребителят е длъжен да плати при покупката на стоки, предлагани в депозитни бутилки или депозитни буркани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Имат ли държавите членки съгласно член 10 от Директива 98/6 право да запазят дерогация от член 3, параграфи 1 и 4 във връзка с член 2, буква а) от [посочената директива] като тази по член 1, параграф 4 от [PAngV], съгласно която в случая, когато наред със заплащането на дадена стока се изисква плащане и на подлежащо на възстановяване обезпечение, размерът на това обезпечение задължително се посочва наред с цената на стоката, като не следва да се посочва обща сума, или това е в разрез с подхода за пълно хармонизиране, възприет в Директива 2005/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Заключение от 29 юни 2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/23: Astoria Management, Определение от 27 юни 2023 г.
При какви условия следва делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли членове 3 и 4, и член 8, параграф 2 от Директива 2012/13 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява на съда, който се произнася по същество по наказателни дела, да разглежда служебно, с оглед отмяната на производството, нарушението на задължението на компетентните органи по силата на тези членове 3 и 4 да информират незабавно заподозрените или обвиняемите за правото им да запазят мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/21: Pankki S, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая трябва да се изясни и въпросът за информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)]:
а) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J.M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], за които субектът на данни би имал право да бъде информиран?
От значение ли е за делото обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J.M. едновременно е работел за банката и е бил неин клиент?
Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J.M. са били обработени преди влизането в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/22: Provident Polska, Заключение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска за неравноправна да се обяви договорна клауза, с която в полза на търговец се предвижда такса или комисиона в прекомерно голям размер спрямо предлаганата от него услуга?
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право или тяхно тълкуване в съдебната практика, изискващи потребителят непременно да има правен интерес, за да се уважи искът му срещу търговец за установяване на нищожността или непротивопоставимостта на договор или част от него с неравноправни договорни клаузи?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и принципите на ефективност, на пропорционалност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че допускат да се приеме, че договор за заем, чиято единствена договорна клауза, в която се предвижда начинът на погасяване на заема, е била обявена за неравноправна, не може да продължи да действа след отстраняването ѝ от него и поради това е нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/22: Getin Noble Bank (Suspension de l’exécution d’un contrat de crédit), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, предвид принципите на ефективност и на пропорционалност, тълкуване на националната правна уредба или националната съдебна практика, съгласно което националният съд може — по‑специално с оглед на носените от потребителя задължения да уреди сметките си с търговеца или доброто финансово положение на търговеца — да не уважи молбата на потребителя за разпореждане от съда на привременна мярка (обезпечение на иска), изразяваща се в спиране, докато трае производството на изпълнението на договора, който вероятно ще бъде обявен за нищожен, след като от него бъдат отстранени неравноправните договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/21: Bank M. (Conséquences de l’annulation du contrat), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това, че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/21: AxFina Hungary, Определение от 14 юни 2023 г.
Допустимо ли е попълването на празноти в договор, създадени след премахване на неравноправни клаузи, да се извършва въз основа единствено на общите национални правни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.