Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-790/22: Syndyk Masy Upadłości A, Определение от 22 септември 2023 г.
Какви са процесуалните последици за производството пред Съда, когато националният съд уведоми, че спорът по главното производство е изгубил предмет и преюдициалните въпроси вече не се налага да бъдат разглеждани?
В чия компетентност е решаването на въпроса за съдебните разноски по главното производство след отпадане на предмета на спора?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите страни, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/22: Stappert Deutschland, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли първичното правило да се тълкува в смисъл, че понятието „кух профил“ по смисъла на това правило обхваща горещо формована, права и с еднаква дебелина на стената „заготовка за тръба“, която не отговаря на изискванията на технически стандарт за получени чрез гореща обработка безшевни тръби от неръждаема стомана и от която чрез студена преработка се произвеждат тръби с различно напречно сечение и дебелина на стената от подпозиция 730441 от ХС?
Явява ли се първичното правило невалидно, доколкото изключва възможността промяната в тарифната позиция в резултат на преработката от тръби от подпозиция 730449 от ХС в студеновалцувани или студеноизтеглени безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана от подпозиция 730441 от ХС да придава на последните характер на продукти с произход от държавата, в която е настъпила тази промяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/22: mBank (Registre polonais des clauses illicites), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че за да се установи неравноправност на договорна клауза, която не е индивидуално договорена, е достатъчно да се констатира, че тази клауза съответства по съдържание на клауза от договор при общи условия, вписана в регистъра на недопустимите клаузи?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която неравноправната клауза престава да е неравноправна, ако потребителят може по свой избор да изпълнява задълженията си по договора въз основа на друга клауза от този договор, която е равноправна?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че търговецът е длъжен да предоставя информация за основните характеристики на договора и за свързаните с него рискове на всеки потребител дори ако определен потребител притежава съответни знания в тази област?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато няколко потребители са сключили общ договор с даден търговец, е възможно да се приеме, че едни и същи клаузи на този договор са неравноправни спрямо първия от потребителите, а равноправни спрямо втория, и ако е така, може ли като последица от това договорът да е недействителен по отношение на първия потребител, а спрямо втория да е действителен и съответно той да носи всички произтичащи от договора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/22: DocLX Travel Events, Заключение от 21 септември 2023 г.
1. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият — независимо от момента, в който заявява, че прекратява договора — във всеки случай има право да прекрати този договор без заплащане на такса за прекратяване, когато непредотвратимите и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, действително са настъпили в (планираното) начало на пътуването?
2. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият вече има право да прекрати договора без заплащане на такса за прекратяване, когато настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства е могло да се очаква към момента, в който заявява, че прекратява договора?
3. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че за преценката на основателността на прекратяването [на договора] от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването, или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които настъпват всъщност след прекратяването, но преди планираното начало на пътуването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Заключение от 21 септември 2023 г.
3) Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които [частични вреди] започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
4) Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/22: Mylan, Заключение от 21 септември 2023 г.
1) Може ли режим на обезщетяване, основан на безвиновна отговорност — като приложимия във Финландия […] — да се смята за съвместим с член 9, параграф 7 от [Директива 2004/48]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: на какъв вид отговорност почива задължението за обезщетение по член 9, параграф 7 от Директива 2004/48
Трябва ли да се приеме, че се има предвид форма на отговорност за вина, форма на отговорност за злоупотреба с право или отговорност на друго основание?
3) Във връзка с втория въпрос: кои обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали се носи отговорност?
4) Във връзка по-конкретно с третия въпрос: трябва ли преценката да се извършва само въз основа на обстоятелствата, които са известни при постановяването на временната мярка, или пък може да се вземе предвид например това, че впоследствие, след постановяването на временната мярка, правото върху интелектуална собственост, чието твърдяно нарушаване е било основанието за налагането ѝ, е обявено за изначално несъществуващо, и ако е така, какво значение следва да се придаде на последното обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/22: Apotheke B., Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
1) a) Трябва ли член 80, първа алинея, буква б) от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби изискване е изпълнено и когато, както в главното производство, титуляр на разрешение за дистрибуция на едро се снабдява с лекарствени продукти от други лица, които съгласно националните разпоредби са получили разрешение или право да доставят лекарствени продукти на потребителите, но самите те не са титуляри на разрешение за дистрибуция на едро или са освободени от задължението за получаване на такова разрешение съгласно член 77, параграф 3 от тази директива, и снабдяването се извършва в минимални количества?
б) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а), има ли значение за спазването на изискването по член 80, първа алинея, буква б) от Директива [2001/83] дали лекарствените продукти, набавяни по описания в главното производство и във въпрос 1, буква а) начин, се доставят само на лица, които съгласно член 77, параграф 2 от тази директива са получили разрешение или право да доставят лекарствени продукти на потребителите, или и на лица, които притежават разрешение за дистрибуция на едро?
2. a) Трябва ли член 79, буква б) и член 80, [първа алинея], буква ж) [от Директива 2001/83] във връзка с раздел 2.2 от Ръководството [за ДДП] да се тълкуват в смисъл, че изискванията относно персонала са изпълнени и когато, както в главното производство, отговорното длъжностно лице (физически) отсъства от предприятието за период от четири часа, но през това време има възможност за връзка с него по телефона?
б) Трябва ли Директива [2001/83], и по-специално член 79 и член 80, [първа алинея], буква ж) от нея, във връзка с раздел 2.3, първи абзац от Ръководството [за ДДП] да се тълкува в смисъл, че предвидените в тези разпоредби, съответно в това ръководство изисквания относно персонала са изпълнени, ако, както в главното производство, при отсъствие на отговорното длъжностно лице като описаното във въпрос 2, буква а), по-специално при проверка от страна на компетентния орган на държавата членка присъстващите в предприятието служители не са в състояние сами да предоставят информация относно писмено установените процедури, които се отнасят до тяхната съответна област на компетентност?
в) Трябва ли [Директива 2001/83], и по-специално член 79 и член 80, [първа алинея], буква ж) от нея, във връзка с раздел 2.3 от Ръководството [за ДДП] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали на всички етапи от дейностите по дистрибуция на едро на лекарствени продукти има достатъчно на брой компетентен персонал, трябва да се вземат предвид, както в главното производство, и дейности, възложени на външни изпълнители (съответно дейности, извършвани от трети лица за сметка на предприятието), и допуска ли посочената директива получаването на експертиза за целите на тази преценка, или дори изисква получаването ѝ?
3. Трябва ли Директива [2001/83], и по-специално член 77, параграф 6 и член 79, да се тълкува в смисъл, че разрешението за извършване на дейност като дистрибутор на едро на лекарствени продукти следва да се отмени и когато се установи, че не е изпълнено изискване по член 80 от посочената директива — както например в главното производство в контекста на снабдяването с лекарствени продукти в нарушение на член 80, първа алинея, буква б) от тази Директива — но впоследствие това изискване отново е спазено, във всеки случай към момента на вземането на решение от компетентния орган на държавата членка или от сезирания съд
При отрицателен отговор: какви други изисквания съществуват в правото на Съюза по отношение на тази преценка, и по-специално кога, вместо да се отмени разрешението, следва (само) да се спре действието му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/22: Tez Tour, Заключение от 21 септември 2023 г.
1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.
Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да се опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)
Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/22: Sweetman, Заключение от 21 септември 2023 г.
1) а) Изисква ли се от държавите членки да характеризират и впоследствие да класифицират всички водни обекти, независимо от размера им, и по-специално има ли изискване за характеризиране и класифициране на всички езера с топологична площ под 0,5 км2
б) Доколко евентуално отговорът на този въпрос би бил различен, когато става въпрос за водни обекти в защитена територия
2) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е утвърдителен, може ли органът, компетентен да издава разрешения за благоустройствени проекти, да издаде подобно разрешение за проект, който би могъл да засегне водния обект, преди последният да е характеризиран и класифициран
3) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е отрицателен, какви са задълженията на компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ воден обект, който не е характеризиран и/или класифициран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/22: Romaqua Group, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която запазва първоначалното и неконкурентно пряко възлагане на лицензии за експлоатация на извори с минерални води на дружество с изцяло държавен капитал, чрез последователно и неограничено удължаване на изключителните лицензии (с които разполага държавното дружество)?
Трябва ли член 16 от Хартата, член 49 ДФЕС, член 119 ДФЕС и член 3 от Директива 2009/54 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство и посочена по-горе, която въвежда необосновано ограничение на свободата на стопанска инициатива и на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.