Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.
1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/94: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 11 януари 1996 г.
Попада ли в обхвата на задължението за предварително уведомяване по член 8 от Директива 83/189/ЕИО национален акт, с който се допуска използването на заместители при производството на маргарин чрез дерогация от съществуващ регламент, без този акт да бъде нотифициран на Комисията на етапа на изготвяне?
Може ли държава членка да се освободи от задължението за уведомяване по Директива 83/189/ЕИО, когато националният акт не създава нови пречки пред търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/94: Комисия/Белгия, Заключение от 11 януари 1996 г.
Неправилно транспониране на член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО
Неправилно транспониране на член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО
Липса на транспониране на член 7 и член 9 от Директива 85/337/ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/93: Bristol-Myers Squibb и др./Paranova, Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/94: Комисия/Ирландия, Заключение от 7 декември 1995 г.
Неизпълнение на задълженията по член 189, трета алинея от Договора за ЕИО и член 17 от Директива 91/263/ЕИО, поради неизпълнение в срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за привеждане в съответствие с Директива 91/263/ЕИО или поради неизпращане на информация до Комисията относно предприетите мерки за изпълнение на тази директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/94: El Corte Inglés/Blázquez Rivero, Заключение от 7 декември 1995 г.
Явява ли се член 11 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит, която не е транспонирана в националното право от испанската държава, пряко приложим в случай, когато потребителят се позовава, срещу искането на кредитодателя, на недостатъци в предоставената услуга от доставчика, с когото посоченият кредитодател е сключил изключително споразумение за предоставяне на кредит на неговите клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/94: Dillenkofer и др./Bundesrepublik Deutschland, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1) Представлява ли Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните пътувания, почивки и обиколки, чрез националните разпоредби за транспониране, индивидуално право на пакетните пътници на гаранция за възстановяване на платените суми и разходите за репатриране в случай на несъстоятелност на туроператора (вж. точка 40 от решението по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich)?
2) Достатъчно ли е определено съдържанието на това право въз основа на тази директива?
3) Какви са минималните изисквания за „необходимите мерки“, които държавите членки трябва да предприемат по смисъла на член 9 от Директивата?
4) По-специално, изпълнява ли член 9 от Директивата, ако националният законодател до 31 декември 1992 г. е предвидил законова рамка за налагане на правно задължение на туроператора и/или търговеца да предприемат мерки за гаранция по смисъла на член 7 от Директивата
Или необходимата промяна в закона, като се вземат предвид необходимите срокове за консултации с туристическия, застрахователния и кредитния сектор, трябва да влезе в сила достатъчно предварително преди 31 декември 1992 г., за да може тази гаранция действително да функционира на пазара на пакетни пътувания от 1 януари 1993 г.?
5) Изпълнява ли защитната цел, ако има такава, на Директивата, ако държавата членка позволява на туроператора да изисква само депозит до 10% от цената на пътуването с максимум 500 DM преди да бъдат предадени ценни документи?
6) До каква степен са длъжни държавите членки по Директивата да действат (чрез законодателство), за да защитят пакетните пътници от собствената им небрежност?
7) а) Можеше ли Федерална република Германия, с оглед на решението на Bundesgerichtshof (BGH) от 12 март 1987 г. относно „предварителното плащане“ (Vorkasse-Urteil) (BGHZ 100, 157; NJW 86, 1613), изобщо да не транспонира член 7 от Директивата чрез законодателство?
б) Липсва ли „гаранция“ по смисъла на член 7 от Директивата дори когато при плащане на цената на пътуването пътниците разполагат с ценни документи, потвърждаващи право на изпълнение спрямо отговорните за предоставянето на конкретни услуги (авиокомпании, хотелиери)?
8) а) Достатъчен ли е самият факт, че е надвишен срокът, определен в член 9 от Директивата, за да възникне право на обезщетение, включващо държавна отговорност, както е определено в решението Francovich на Съда на Европейските общности, или държавата членка може да възрази, че срокът за транспониране се е оказал недостатъчен?
б) Ако това възражение не бъде прието, приложим ли е отговорът на предходния въпрос дори когато съответната държава членка не може да постигне защитната цел на Директивата само чрез промяна в закона (както например при плащанията вместо заплати на работници при несъстоятелност), като е необходима и сътрудничеството на частни трети лица (туроператори, застрахователен и кредитен сектор)?
9) Предполага ли отговорността на държава членка за нарушение на правото на Общността сериозно, тоест явно и тежко, нарушение на задълженията?
10) Предпоставка ли е за държавна отговорност постановяване на решение по производство за нарушение, установяващо нарушение на договорните задължения, преди настъпването на вредата?
11) Следва ли от решението Francovich на Съда на Европейските общности, че правото на обезщетение поради нарушение на правото на Общността не зависи от установяване на вина по принцип или поне от неправомерно неизпълнение на законодателни мерки от страна на държавата членка?
12) Ако този извод не е правилен, можеше ли решението на Bundesgerichtshof относно „предварителното плащане“ да бъде приемлива причина, оправдаваща или извиняваща Федерална република Германия за транспонирането на Директивата, както е определено в отговорите на Съда на въпроси 4 и 7, едва след изтичането на срока, определен в член 9?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/93: The Queen/H.M. Treasury, ex parte British Telecommunications, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1. При правилното тълкуване на Директива 90/531/ЕИО на Съвета, попада ли в рамките на дискрецията, предоставена на държавата членка по член 189 от Договора за ЕИО, при прилагането на член 8, параграф 1 от директивата, самата тя да определи телекомуникационните услуги, предоставяни от всяка възлагаща организация, по отношение на които изключението по този член се прилага или не се прилага?
2. (a) Отнасят ли се думите „когато други субекти са свободни да предлагат същите услуги в същия географски район и при съществено същите условия“ в член 8, параграф 1 само до свобода и условия от правен или регулаторен характер?
(b) Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен:
(i) до какви други въпроси се отнасят тези думи;
(ii) има ли значение позицията на възлагащата организация на пазара за определена телекомуникационна услуга по отношение на тези въпроси;
(iii) ако нейната позиция е релевантна, как е релевантна и, по-специално, при какви обстоятелства може да бъде решаваща?
(c) Повлияват ли отговорите на въпроси (ii) и (iii) в буква (b) по-горе от факта, че организацията е подложена на регулаторни ограничения и, ако да, в какво отношение са повлияни?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен:
(a) в случай на спор между възлагаща организация и националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, как националният съд, сезиран със спора, трябва да гарантира, че критериите за прилагане на изключението по член 8, параграф 1 са правилно приложени и, по-специално, трябва ли да замести собствената си преценка за прилагането на изключението по член 8, параграф 1 с тази на националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1;
(b) ако националният съд установи, че определенията на определени телекомуникационни услуги, приети от националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, за да определят дали дадена услуга попада или не под изключението, са такива, че е невъзможно за възлагащата организация да установи дали дадена услуга попада или не под изключението, нарушена ли е Директива 90/531/ЕИО или някой общ принцип на правото на Общността, по-специално изискването за правна сигурност;
(c) при определянето на определени телекомуникационни услуги има ли право държава членка да приема определения, основани на описания на техническите средства, чрез които се предоставя услуга, вместо на описание на самата услуга?
4. Ако държава членка е допуснала грешка при прилагането на член 8, параграф 1 от Директива 90/531/ЕИО на Съвета, носи ли тази държава членка отговорност по правото на Общността да обезщети възлагаща организация за вредите, които тя е претърпяла в резултат на тази грешка и, ако да, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/93: Парламент/Съвет, Заключение от 23 ноември 1995 г.
Неправилно използване само на член 113 от Договора за ЕИО като правно основание за приемането на Решение 93/323/ЕИО и Решение 93/324/ЕИО, без да се вземат предвид последното изречение на член 57, параграф 2, член 66 и член 100а от Договора.
Нарушение на прерогативите на Европейския парламент, произтичащо от неспазване на процедурата на сътрудничество при приемането на оспорените решения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.