Дело C-392/93: The Queen/H.M. Treasury, ex parte British Telecommunications, Заключение от 28 ноември 1995 г.

1. При правилното тълкуване на Директива 90/531/ЕИО на Съвета, попада ли в рамките на дискрецията, предоставена на държавата членка по член 189 от Договора за ЕИО, при прилагането на член 8, параграф 1 от директивата, самата тя да определи телекомуникационните услуги, предоставяни от всяка възлагаща организация, по отношение на които изключението по този член се прилага или не се прилага?
2. (a) Отнасят ли се думите „когато други субекти са свободни да предлагат същите услуги в същия географски район и при съществено същите условия“ в член 8, параграф 1 само до свобода и условия от правен или регулаторен характер?
(b) Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен:
(i) до какви други въпроси се отнасят тези думи;
(ii) има ли значение позицията на възлагащата организация на пазара за определена телекомуникационна услуга по отношение на тези въпроси;
(iii) ако нейната позиция е релевантна, как е релевантна и, по-специално, при какви обстоятелства може да бъде решаваща?
(c) Повлияват ли отговорите на въпроси (ii) и (iii) в буква (b) по-горе от факта, че организацията е подложена на регулаторни ограничения и, ако да, в какво отношение са повлияни?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен:
(a) в случай на спор между възлагаща организация и националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, как националният съд, сезиран със спора, трябва да гарантира, че критериите за прилагане на изключението по член 8, параграф 1 са правилно приложени и, по-специално, трябва ли да замести собствената си преценка за прилагането на изключението по член 8, параграф 1 с тази на националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1;
(b) ако националният съд установи, че определенията на определени телекомуникационни услуги, приети от националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, за да определят дали дадена услуга попада или не под изключението, са такива, че е невъзможно за възлагащата организация да установи дали дадена услуга попада или не под изключението, нарушена ли е Директива 90/531/ЕИО или някой общ принцип на правото на Общността, по-специално изискването за правна сигурност;
(c) при определянето на определени телекомуникационни услуги има ли право държава членка да приема определения, основани на описания на техническите средства, чрез които се предоставя услуга, вместо на описание на самата услуга?
4. Ако държава членка е допуснала грешка при прилагането на член 8, параграф 1 от Директива 90/531/ЕИО на Съвета, носи ли тази държава членка отговорност по правото на Общността да обезщети възлагаща организация за вредите, които тя е претърпяла в резултат на тази грешка и, ако да, при какви условия възниква такава отговорност?