Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Заключение от 8 май 2025 г.
1.1. Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
1.2. При отрицателен отговор на въпрос 1.1., предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
1.3. Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2.1. Отнася ли се „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24, само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством [ИКТ], или се отнася до цялостен договор за обслужване, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
2.2. Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством [ИКТ], за да е налице „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
2.3. Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за „трансгранично здравно обслужване“ по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за обслужване (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством [ИКТ], а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване (упражняващ професията лекар по дентална медицина), установен в същата държава членка като пациента?
3.1. Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от австрийския ZÄG)?
3.2. Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством [ИКТ]
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез сътрудници по изпълнението в държавата на пребиваване на пациента?
4. Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез [ИКТ] от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/24: Abanca Corporación Bancaria (Clause de déchéance du terme), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Съвместима ли е с член 3, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 клауза за предсрочна изискуемост, която предвижда възможност тази предсрочна изискуемост на кредита да се избегне или да се неутрализира в определен срок, или е необходимо такава възможност да бъде предвидена в конкретна разпоредба от националното право?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос какъв срок би бил разумен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/24: Keladis I и Keladis II, Заключение от 8 май 2025 г.
1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF (AFIS-Anti Fraud Information System), част от която е инструментът за автоматично наблюдение (AMT) —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в декларациите стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] или в член 7[4], параграф 2, буква в) от [МКС], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане на МКО]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на Световната търговска организация (СТО), наречено също Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [МКО] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [МКО] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [МКС]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [МКО] (понастоящем член 177 от [МКС]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от МКО (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [МКС]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от така установената фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото [на Съюза] разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки?“.
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [МКО] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [МКС], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] и на член 74, параграф 2, буква в) от [МКС] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в програмата за автоматизирано наблюдение (AMT) [на AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [МКО] и на член 74, параграф 3 от [МКС], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [МКО] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение на МКС])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените приемливи минимални цени, както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на Комисията начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство,C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане на МКО] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение на МКС])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [МКО] и член 177 от [МКС] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение на МКС] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/23: AxFina Hungary (Subsistance du contrat), Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Правилно ли е изразът „[договорът] може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че потребителски договор в чуждестранна валута може да се изпълнява и без договорна клауза, която се отнася до основната престация по договора и поставя валутния риск без ограничение в тежест на потребителя, като се има предвид, че правото на държавата членка урежда с императивни законови разпоредби механизма за конвертиране на валута?
Съвместима ли е с член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 съдебна практика на държава членка (основана на тълкуване на правото на държавата членка в светлината на тази директива и съобразно тълкувателните принципи, установени от Съда на Европейския съюз), съгласно която с оглед на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване
a) се разпорежда възстановяване на потребителя (или приключване на сметките в негова полза) на сумите, които кредиторът е събрал на основание на обявената за неравноправна клауза, но това разпореждане не е в рамките на restitutio in integrum, тъй като специална разпоредба от националното право изключва тази евентуална правна последица от недействителността, нито се прилагат самостоятелно правилата за неоснователното обогатяване, тъй като по отношение на недействителността на договора националното право не предвижда тази правна последица, а потребителят се освобождава от особено неблагоприятните за него последици и в същото време се възстановява равнопоставеността между страните по договора чрез прилагането на основната правна последица, която правото на държавата членка предвижда по отношение на недействителността, а именно обявяването на договора за действителен по такъв начин, че неравноправните клаузи да не налагат никакво задължение на посочения потребител, а останалите елементи (които не са неравноправни) (в т.ч. договорните лихви и други разходи) да продължат да обвързват страните при същите условия;
б) в случай че не е възможно договорът да бъде обявен за действителен, като правни последици от недействителността се определят обявяването — за целите на приключването на сметките — на договора за произвеждащ правно действие до постановяване на съдебното решение и приключването на сметките между страните чрез прилагане на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване?
Може ли при определянето на правните последици от недействителен поради изложената причина договор да се остави без приложение нормативна разпоредба на държавата членка, която е влязла в сила впоследствие и въвежда за в бъдеще задължително конвертиране в унгарски форинти, тъй като вследствие на фиксирането на обменния курс посочената разпоредба поставя определена част от валутния риск в тежест на потребителя, който поради неравноправната договорна клауза би трябвало да бъде освободен изцяло от този риск?
В случай че съгласно правото на Съюза не е възможно да се определят правните последици от недействителността нито чрез обявяването на договора за действителен, нито чрез обявяването му за произвеждащ временно правно действие, какви са правните последици и съответната съдебна практика, на която се основават, които следователно следва да се определят contra legem, независимо от правната уредба на държавата членка относно правните последици и чрез позоваване единствено на правото на Съюза, като се има предвид, че Директива 93/13 не урежда правните последици от недействителността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/24: St. Kliment Ohridski Primary Private School, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че обхваща родител, който е сключил договор за обучение с частно училище, с предмет обучение в задължителен етап на образование на своите деца, когато училището е регистрирано като търговско дружество, и/или ученик, който се обучава в задължителен етап от образование в частно училище, съгласно сключен договор за обучение срещу заплащане между родител и частното училище, което е регистриран търговец?
Следва ли понятието „договор за услуга“ по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че обхваща договор за обучение на ученици в задължителен етап от образование, сключен между родител и частно училище, което е регистриран търговец, съгласно който договор финансирането се осъществява от родителя чрез заплащане на такси за обучение?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че ученикът или неговият родител може да бъде освободен от заплащане на таксата за обучение, когато не е поискал да се обучава по учебен предмет или не е доволен от преподаването му, и този учебен предмет е задължителен съгласно държавните образователни стандарти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/24: Zwrotybankowe.pl, Заключение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Заключение от 30 април 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/24: Celní jednatelství Zelinka, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли понятието „неоснователно“ в член 116, параграф 7 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение става отново изискуемо само ако възстановяването на митата е в резултат на непреднамерено действие на митническия орган, или по смисъла на разглежданата разпоредба това понятие може да се разбира и като неправилна преценка на митническия орган относно тарифното класиране на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/23: Франция/CWS Powder Coatings и др., Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година(*) „ Жалба — Околна среда и опазване на човешкото здраве — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Делегиран регламент (ЕС) 2020/217 — Класифициране на титановия диоксид под формата на прах, съдържащ 1 % или повече частици с диаметър по-малък или равен на 10 μm — Критерии за класифициране на вещество като канцерогенно — Надеждност и приемливост на научните изследвания — Изчисляване на белодробното претоварване с частици — „Решаващ“ характер на дадено научно изследване — Изопачаване на доказателствата — Грешка при прилагане на правото — Избор на параметрите за изчисляване — Плътност на частиците — Преценка от научно естество — Надхвърляне на пределите на съдебния контрол — Понятие „присъщи свойства“ — Мотиви, изложени за изчерпателност “ По съединени дела C‑71/23 P и C‑82/23 P с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 8 и 14 февруари 2023 г., Френска република, представлявана първоначално от G. Bain, J.‑L. Carré и B. Fodda, впоследствие от G. Bain, B. Fodda и B. Travard, и накрая, от P. Chansou, B. Fodda и B. Travard, жалбоподател по дело C‑71/23 P, Европейска комисия, представлявана от A. Dawes, S. Delaude, R. Lindenthal и M. Noll-Ehlers, жалбоподател по дело C‑82/23 P, като другите страни в производството са: CWS Powder Coatings GmbH, установено в Дюрен (Германия), Brillux GmbH & Co. KG, установено в Мюнстер (Германия), Daw SE, установено в Обер-Рамщат (Германия), представлявани от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/24: Nastolo, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 да се тълкува в смисъл, от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.