Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли член 37 от [Директива 2009/72/ЕО] да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент — потребител на мрежов оператор, и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „засегната страна“ по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, която е засегната от решението на регулаторния орган и следователно има право да обжалва пред национален съд решение на националния регулаторен орган, отнасящо се до мрежовия оператор
2. В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от [Директива 2009/72/ЕО], има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли понятието „биоциди“ в член 3 от Регламент № 528/2012 да се тълкува в смисъл, че включва и препарати, които се състоят от един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, ако поради специфичното си действие те действат не непосредствено върху вредните организми, за които са предназначени, а върху възникването или поддържането на възможната хранителна среда на тези организми, и какви изисквания следва евентуално да се поставят по отношение на подобно действие?
2) От значение ли е за отговора на въпрос 1 дали в случаите, когато се прилага подобен препарат, няма вредни микроорганизми, и ако да, по какъв критерий трябва да се прецени дали в конкретния случай е така?
3) От значение ли е за отговора на въпрос 1 в рамките на какъв период действа препаратът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща [ли] стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
3) Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
5) Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединено кралство) с [Директива (ЕС) 2015/2436] и предшестващите я актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е съдът служебно да поправи явна писмена грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какъв е редът и обхватът на корекцията при установена писмена грешка във версията на решението на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Като се има предвид целта на Регламент № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112, задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка (in house), при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор е сключен на 19 май 2016 г., а именно след [отмяната] на [посочената] директива?
3а) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма, с която държава членка поставя сключването на вътрешни сделки в зависимост от условието по-конкретно възлагането на обществена поръчка да не може да осигури качеството, наличността или непрекъснатостта на извършваните услуги?
3б) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24, преценяван с оглед на принципа на прозрачност, да се тълкува в смисъл, че условията, които държавите членки поставят за сключването на вътрешни сделки, трябва да бъдат посочени посредством точни и ясни разпоредби на позитивното право относно обществените поръчки?
4) Следва ли сключването на вътрешна сделка, която отговаря на условията по член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2014/24, да се счита само по себе си за съответстващо на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф l от Директива [93/13] да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива [93/13] представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
Може ли предвид текста на член 6, параграф l от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.