Словенски
Автентичен език на производството – словенски
Дело C-407/18: Addiko Bank, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с оглед на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство по принудително изпълнение съдът, сезиран с молба за принудително изпълнение, е длъжен служебно да откаже изпълнението поради неравноправна клауза, съдържаща се в подлежащ на пряко изпълнение нотариален акт (изпълнително основание), в случай като разглеждания, при който процесуалноправната уредба на държава членка не предоставя на съда реална възможност да спре или да отложи принудителното изпълнение (по молба на длъжника или служебно) до постановяването на окончателно решение по същество относно неравноправния характер на клаузата в рамките на исково производство, образувано от длъжника в качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/18: Комисия/Словения, Определение от 12 април 2019 г.
Какви са правилата за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалбоподателя съгласно член 141 от Процедурния правилник?
Може ли съдебните разноски да бъдат възложени на другата страна поради нейното поведение, когато жалбоподателят се е оттеглил?
Какъв е режимът на съдебните разноски за държавите членки и институциите, които са встъпили в производството, съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/18: Комисия/Словения, Определение от 12 април 2019 г.
Кой носи съдебните разноски при оттегляне на жалбата вследствие на поведение на ответната страна?
Как се разпределят съдебните разноски между встъпилите в производството държави членки съгласно процедурните правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/17: Комисия/Словения, Съдебно решение от 28 ноември 2018 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Словения по член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО, като не е осигурила в най-кратки срокове закриването на двадесет депа за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на дейността си?
Спазени ли са задълженията на Република Словения по член 14, буква в) от Директива 1999/31/ЕО, като не е осигурила до 16 юли 2009 г. едно депо да бъде приведено в съответствие с изискванията на директивата, с изключение на тези по приложение I, точка 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/17: Комисия/Словения, Съдебно решение от 28 ноември 2018 г.
Изпълнила ли е Република Словения задължението си да обезпечи, че до 16 юли 2009 г. ще бъдат закрити всички депа за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на дейността си съгласно Директива 1999/31/ЕО?
Изпълнила ли е Република Словения задължението си да осигури, че до 16 юли 2009 г. депото Ostri vrh е приведено в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕО, с изключение на изискванията по приложение I, точка 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/17: NKBM, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98/ЕО, с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98/ЕО не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
Следва ли Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/17: Božičevič Ježovnik, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.
Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/17: E.G., Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща европейска система за убежище — Директива 2013/32/ЕС — Член 46, параграф 2 — Жалба срещу решение, с което се отказва статут на бежанец, но се предоставя статут на лице под субсидиарна закрила — Допустимост — Липса на достатъчен интерес, когато статутът на лице под субсидирана закрила, предоставен от държава членка, предлага същите права и ползи като тези, които се предлагат от статута на бежанец съгласно правото на Съюза и националното право — Значение на личното положение на кандидата при проверката на идентичността на посочените права и ползи“ По дело C‑662/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения) с акт от 8 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело E. G. срещу Republika Slovenija, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за E. G, от D. Bulog, odvetnica, – за словенското правителство, от J. Morela, višja državna odvetnica, – за нидерландското правителство, от P. Huurnink и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и M. Žebre, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/18: Addiko Bank, Определение от 5 октомври 2018 г.
Допуска ли се ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при изпълнително производство по принудително изпълнение, когато не е доказан непосредствен риск от загуба на основното жилище на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.