всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Румънски

Автентичен език на производството – румънски

Дело C-276/18: KrakVet Marek Batko, Заключение от 6 февруари 2020 г.

4) Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от [Директивата за ДДС], според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“
Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?
Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС, както е изменена с Директива 2017/2455], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:
5.1) осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;
5.2) същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-716/18: AJFP Caraş-Severin и DGRFP Timişoara, Заключение от 6 февруари 2020 г.

1. Изискват ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които физическо лице извършва икономическа дейност чрез упражняването на няколко свободни професии, както и чрез отдаването под наем на недвижим имот, получавайки постоянни доходи от това, една от упражняваните от него професионални дейности да бъде определена като основна дейност, за да се провери дали отдаването под наем може да бъде квалифицирано като дейност, спомагателна към основната; при утвърдителен отговор на този въпрос, въз основа на какви критерии следва да се определи основната дейност, или посочените разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че всички професионални дейности, чрез които се осъществява икономическата дейност на това физическо лице, представляват „основна дейност“?
2. Допускат ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС, когато недвижимият имот, отдаван под наем от физическо лице на трето лице, не е предназначен и не се ползва за осъществяването на останалата част от икономическата му дейност, тоест когато не може да се установи връзка между него и упражняването на различните професии от това лице, сделката по отдаването под наем да се квалифицира като спомагателна и вследствие на това да бъде изключена от изчисляването на оборота, въз основа на който се прилага специалният режим на освобождаване за малките предприятия?
3. В хипотезата, изложена във втория въпрос, релевантно ли е за квалифицирането на сделката за отдаване под наем като „спомагателна“ обстоятелството, че тя се извършва в полза на трето лице, което е юридическо лице и в рамките на което физическото лице има качеството на съдружник и управител със седалище в същия недвижим имот, и което юридическо лице извършва професионални дейности от същото естество като извършваните от разглежданото физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/19: SC Banca E, Определение от 15 януари 2020 г.

Съвместимо ли е с принципите на правна сигурност и ефективност въвеждането на нова съдебна инстанция за обжалване, приложима към вече висящи производства между потребител и професионалист, когато тази възможност е предоставена и на двете страни?
Допустимо ли е процесуалните правила относно броя на съдебните инстанции и структурата на националните средства за защита да бъдат съобразени с общите принципи на добра администрация на правосъдието, дори когато това засяга индивидуалните икономически интереси на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/19: SC Banca E, Определение от 15 януари 2020 г.

Допустимо ли е въвеждането на нов процесуален способ за защита и допълнителна съдебна инстанция в рамките на висящи производства между потребител и търговец, ако този способ е достъпен и за двете страни?
Съвместимо ли е такова процесуално правило с принципите на правна сигурност и ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-679/19: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti, Определение от 19 декември 2019 г.

Съвместими ли са с членове 63 и 65 ДФЕС национални разпоредби, които предвиждат конфискация на цялата недекларирана сума в брой над 10 000 евро като санкция за нарушение на задължението за деклариране, наред с административна глоба?
Отговаря ли на принципа на пропорционалност налагането на санкции като конфискация или глоба в значителен размер при нарушение, което се изразява единствено в неизпълнение на задължението за деклариране на суми в брой, без установени измамни или незаконни действия?
Допустимо ли е държавите членки да въвеждат мерки, които надхвърлят необходимото за постигане на целите, свързани с предотвратяване на изпиране на пари и гарантиране на движението на капитали, чрез прекомерно тежки санкции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-679/19: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti, Определение от 19 декември 2019 г.

Съвместими ли са с членове 63 и 65 ДФЕС национални разпоредби, които предвиждат, освен административна глоба, и конфискация на недекларирана сума над 10 000 евро, когато нарушението се състои единствено в неизпълнение на задължението за деклариране?
Съответстват ли на принципа на пропорционалност национални санкции, които предвиждат глоба или конфискация, достигащи значителна част или цялата недекларирана сума, при положение че нарушението не е свързано с измама или друга незаконна дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-708/18: Asociaţia de Proprietari bloc M5A-ScaraA, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.

Следва ли членове 8 и 52 от Хартата, както и член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а именно член 5, параграф 2 от [Закон № 677/2001] и член 6 от [Решение № 52/2012 на ANSPDCP], която предвижда възможността да се извършва видеонаблюдение с цел да се осигури охраната и защитата на лица, вещи и ценности, както и с цел защитата на законни интереси без съгласието на засегнатите лица?
Следва ли членове 8 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на правата и свободите в резултат на видеонаблюдението са в съответствие с принципа на пропорционалност, както и с изискването да са „необходими“ и да отговарят на „цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?
Следва ли член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че „законният интерес“ на администратора трябва да е доказан, както и да е възникнал и все още съществуващ към момента на обработването на данните?
Следва ли член 6, параграф l, буква д) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че обработването на данни (видеонаблюдение) е прекомерно и не е адекватно, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/19: WB/Комисия, Определение от 3 декември 2019 г.

Писмото на генералния секретар на Комисията представлява ли акт, който поражда задължителни правни последици спрямо жалбоподателката и подлежи ли на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Достатъчно конкретизирана и мотивирана ли е жалбата, за да позволи на съда да упражни контрол и на ответника да организира защитата си?
Допустимо ли е искане за установяване на незаконност на начина на прилагане на механизма за сътрудничество и проверка, което не е свързано с искане за отмяна или обезщетение в рамките на контрол по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/19: WB/Комисия, Определение от 3 декември 2019 г.

Представлява ли писмото на генералния секретар на Комисията акт, който поражда задължителни правни последици и подлежи ли то на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Допустимо ли е искането за установяване на незаконност на начина, по който Комисията е приложила механизма за сътрудничество и проверка, когато то не е свързано с искане за отмяна или обезщетение?
Нарушени ли са принципът на съдебна независимост и правото на изслушване при постановяване на определението от първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/19: WB/Комисия, Определение от 3 декември 2019 г.

Може ли писмото на Комисията, с което се изразява позиция по жалба, да се счита за отказ за действие по смисъла на член 265 ДФЕС?
Дали конкретната преценка на допустимостта на иска и позоваването на съдебна практика от Общия съд засягат явния характер на недопустимостта на иска?
Съществуват ли доказателства за нарушение на принципа на съдебна независимост или за целенасочено прикриване на факти при постановяване на определение по член 126 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1272829303156 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form