Румънски
Автентичен език на производството – румънски
Дело C-468/18: R (Компетентност по отношение на родителската отговорност и задължението за издръжка), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Когато пред съд на държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, как следва да се тълкуват разпоредбите на член 3, букви a) и г) и член 5 от Регламент № 4/2009 — в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или [в смисъл, че] искането за издръжка може да бъде разгледано само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?
В същата хипотеза на сезиране на националния съд, запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, отговаря ли на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент № 4/2009, да постанови решение по иска за задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/18: Rusu, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че сумата от 400 EUR, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004, е предназначена главно за поправяне на имуществените вреди, като неимуществените вреди следва да се разглеждат от гледна точка на член 12 от този регламент, или разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 покрива главно неимуществените вреди, като имуществените се уреждат от разпоредбите на член 12?
Включва ли се в понятието за допълнително обезщетение, предвидено от член 12 от този регламент, сумата, която представлява нереализиран доход от заплата, надхвърлящ сумата от 400 EUR, определена от член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Следва ли вредата, причинена от нереализиран доход от заплатата в резултат на невъзможността работникът да се яви на работа поради късното си пристигане в крайния пункт в резултат на премаршрутирането, да се разглежда от гледна точка на изпълнението на задълженията, предвидени в член 8 от Регламент № 261/2004 или в член 12 от него във връзка с член 4 от същия регламент?
Релевантно ли е при определяне на вредите, причинени на пътниците, обстоятелството, че те са се съгласили с предложението на авиокомпанията за полет на 11 септември 2016 г., макар и да са могли да предположат, че няма да получат заплата за времето, през което ще отсъстват от работа?
Следва ли член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, според който „Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“, да се тълкува в смисъл, че оставя на преценката на националната юрисдикция приспадането на сумата, предоставена на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение или че това приспадане е задължително?
Ако приспадането на сумата не е задължително, кои са критериите, въз основа на които националната юрисдикция решава дали да приспадне сумата, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 8, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага на опериращия въздушен превозвач да представи на засегнатите пътници пълна информация за всички предвидени във втората от тези разпоредби възможности, или тази разпоредба задължава също и засегнатите пътници да съдействат активно при издирването на информация във връзка с това?
При условията на член 8 от Регламент № 261/2004 на кого е възложена тежестта за доказване, че е направено премаршрутиране с оглед на първа възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/18: R (Компетентност по отношение на родителската отговорност и задължението за издръжка), Заключение от 29 юли 2019 г.
1) Когато пред съд от държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, как следва да се тълкуват разпоредбите на член 3, букви a) и г) и на член 5 от Регламент № 4/2009 — в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или в смисъл, че искането за издръжка може да бъде решено само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?
2) В същата хипотеза на сезиране на националния съд запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, отговаря ли на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009, да постанови решение по иска за задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/18: EP (Родителска отговорност и съд, който е по-подходящ), Определение от 10 юли 2019 г.
Допустимо ли е прехвърляне на делото на съд на друга държава членка въз основа на критериите по член 15, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 и при какви условия това служи на висшия интерес на детето?
Могат ли разликите в процесуалните правила между държавите членки да бъдат съществен фактор при определяне на по-подходящ съд, ако не оказват конкретно влияние върху събирането на доказателства и свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/18: Grup Servicii Petroliere, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.
Следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС се прилага при определени условия за доставката на самоиздигащи се платформи за морско сондиране, и съответно попада ли самоиздигаща се платформа за морско сондиране в обхвата на понятието „плавателен съд“ по смисъла на тази разпоредба от правото на Европейския съюз, като се има предвид, че съгласно заглавието на глава 7 от Директивата [за ДДС] посочената разпоредба урежда „[о]свобождавания[та], свързани с международен транспорт“?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос, следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че основно условие, за да бъде освободена от ДДС самоиздигаща се платформа за морско сондиране, която плава в открито море, е по време на нейната експлоатация (като търговска/промишлена дейност) тя да бъде реално там в състояние на движение, плаваща или придвижваща се по море от една точка до друга, през период, по-дълъг от този, в който тя се намира в стационарно, неподвижно състояние поради извършването на сондажна дейност в морето, с други думи, трябва ли тази платформа реално да извършва преимуществено плавателна дейност спрямо сондажната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/19: Wilo Salmson France, Определение от 5 юни 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на акта за преюдициално запитване, които националната юрисдикция трябва да спази, за да може Съдът да се произнесе по същество?
В кои случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчно фактическа и правна обосновка от страна на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/19: Wilo Salmson France, Определение от 5 юни 2019 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато не са посочени достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, както и причините за необходимостта от отговор?
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулирането на преюдициално запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/18: Petrotel-Lukoil, Заключение от 16 май 2019 г.
1) Допуска ли член 21, параграф 3 от [Директива 2003/96] разпоредбите на член 175 от [Данъчния кодекс], в сила до 31 март 2010 г., и съответно на член 20616 от [Данъчния кодекс], в сила от 1 април 2010 г., както и приетите на тяхно основание правни актове?
2) Допуска ли член 2, параграф 3 от [Директива 2003/96] разпоредбите на член 175 от [Данъчния кодекс], в сила до 31 март 2010 г., и съответно на член 20616 от [Данъчния кодекс], в сила от 1 април 2010 г., както и приетите на тяхно основание правни актове?
3) Допуска ли принципът на пропорционалност държавата да не вземе под внимание обстоятелството, че след данъчната проверка дружеството все пак се е снабдило с решение за приравняване на продукта „полупреработено тежко гориво“ към продукта „тежко гориво“, и при разглеждането на жалбата на данъчнозадълженото лице/дружеството да потвърди прилагането на първоначално определения акциз в размера, предвиден за продукта „дизелово гориво“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/19: Mitliv Exim, Определение от 8 май 2019 г.
Налице ли са достатъчно фактически и правни данни в преюдициалното запитване, които да позволяват на Съда да даде полезен отговор за разрешаването на спора?
Съответства ли съдържанието на решението за отправяне на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на релевантните факти, приложимите национални разпоредби и връзката им с правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на конкретни данни относно периода на извършените нарушения, характера и окончателността на предприетите мерки, както и условията за изплащане на лихви по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.
Приложимо ли е правото на Европейския съюз, и по-конкретно разпоредбите на Хартата на основните права, към националното законодателство относно нарушенията на правилата за движение по пътищата?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициалните въпроси в случай, когато националното законодателство не прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.