всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Румънски

Автентичен език на производството – румънски

Дело C-709/21: MK, Определение от 7 април 2022 г.

Възниква ли задължение за Съда да заличи делото от регистъра след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на преюдициалното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

1) Допуска ли [Регламент № 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право на Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/20: Berlin Chemie A. Menarini, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Следва ли член 44 от Директива 2006/112/ЕО и член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че дружество със седалище в държава членка има постоянен обект в друга държава членка поради обстоятелството, че това дружество притежава в другата държава членка дъщерно дружество, което му предоставя човешки и технически ресурси по силата на договори, с които изключително му доставя маркетингови, регулаторни, рекламни и представителни услуги, които могат да окажат пряко влияние върху обема на продажбите му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допуска ли правото на Съюза, приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
В случай че изложеното по-горе право на Съюза допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото на Съюза (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент № 73/2009 дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза, приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Определение от 15 март 2022 г.

Допуска ли член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията и с Решение 2006/928 национална правна уредба или практика, при която съдебни решения по дела за корупция и измами с ДДС се обявяват за абсолютно нищожни и се преразглеждат, ако те са постановени от несъставени по специализация съдебни състави или въззивни състави, определени без жребий, когато това създава системен риск от безнаказаност?
Може ли задължението за осигуряване на ефективни и възпиращи наказателни санкции за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза или корупция, да освободи националния съд от проверка за спазване на основните права, гарантирани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Позволява ли се прилагането на национален стандарт за защита на основните права, който създава системен риск от безнаказаност за тежки престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз или корупция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/21: Pricoforest, Заключение от 10 март 2022 г.

1. Трябва ли понятието „радиус от 100 километра“, съдържащо се в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006, да се тълкува в смисъл, че правата линия, начертана на картата между базата на предприятието и местоназначението, трябва да бъде по-малка от 100 km, или в смисъл, че действително изминатото от превозното средство разстояние трябва да бъде по-малко от 100 km?
2. Трябва ли член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че когато спрямо предвидената в тази разпоредба хипотеза национална разпоредба изключи прилагането на регламента и когато попадащите в обхвата на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006 превози са извършвани в период от един месец, като някои от тях са в радиус от 100 km от базата на предприятието, а други надвишават този радиус, изключването на прилагането на посочения регламент се отнася към всички разглеждани превози, единствено към извършените [в радиус от] 100 km или към никои от тези превози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/20: Alstom Transport, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да подаде жалба срещу решение на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване на това решение от спечелилия оферент, дори ако към тази дата, от една страна, неспечелилият оферент не е или все още не е обжалвал резултата от процедурата за възлагане на поръчката, и от друга страна, спечелилият оферент не е получил съответната информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/21: RS (Effet des arrêts d’une cour constitutionnelle), Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.

Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба или практика, съгласно която общите съдилища на държава членка нямат правомощие да проверяват за съвместимост с правото на Съюза национално законодателство, за което конституционният съд на тази държава членка е обявил, че е в съответствие с национална конституционна разпоредба, която изисква да се спазва принципът на предимство на правото на Съюза?
Допуска ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата национална правна уредба или практика, която позволява да се ангажира дисциплинарната отговорност на национален съдия заради това, че е приложил правото на Съюза съгласно тълкуването му от Съда, при което не се е съобразил с практика на конституционния съд на съответната държава членка, която е несъвместима с принципа на предимство на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-487/20: Philips Orăştie, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.

Трябва ли член 179, първа алинея и член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет, равностойност и ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на данъчната администрация на държава членка да откаже възстановяването на допълнителен ДДС, установен и платен вследствие на ревизионен акт, който е обжалван от съответното данъчнозадължено лице и е предмет на неокончателно съдебно решение в полза на това данъчнозадължено лице, въпреки че последното притежава банкова гаранция за размера на разглеждания ДДС и че съгласно националното процесуално право учредяването на такава банкова гаранция позволява получаването на такова възстановяване за други данъци и такси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/20: Fondul Proprietatea, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

1) Представлява ли приемането на законодателство от румънската държава, което предвижда в полза на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата:
a) предоставяне на приоритетен достъп до диспечирането и задължение на оператора на преносна система да закупува спомагателни услуги от тези дружества, и
б) предоставяне на гарантиран достъп до електроенергийните мрежи за произведената от тези две дружества електроенергия, което да осигури непрекъснатото функциониране на последните,
държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, т.е. мярка, финансирана от държавата или чрез ресурси на държавата; има ли то селективен характер и може ли да засегне търговията между държавите членки
При утвърдителен отговор, тази държавна помощ предмет ли е на уведомяване съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
2) Съответства ли на разпоредбите на член 15, параграф 4 от Директива 2009/72 предоставянето от румънската държава на правото на гарантиран достъп до електроенергийната мрежа на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата, което осигурява непрекъснатото функциониране на последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212256 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form