Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-282/03: Arch Timber Protection, Заключение от 17 март 2005 г.
С ДИРЕКТИВА 76/769/ЕИО НЕ СЕ ДОПУСКА НА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА ДА ВЪВЕЖДА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА НА БИОЦИДЕН ПРЕПАРАТ, ЧИЯТО АКТИВНА СЪСТАВКА Е ВКЛЮЧЕНА В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ТАЗИ ДИРЕКТИВА.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/04: Mediakabel, Заключение от 10 март 2005 г.
a) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги с почти видео по заявка“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално буква а), които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?
б) Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, по какви критерии следва да се прави разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено там?
а) Въз основа на какви критерии следва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи на (индивидуална) услуга на информационното общество, както и елементи на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?
б) В този контекст следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата
От значение ли е в това отношение видът на услугите, с които разглежданата услуга е в конкуренция?
В тази връзка от значение ли е, че,
– от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, за която Директива 89/552/ЕИО не се прилага, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, залегнали в основата на изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и
– от друга страна, ако Директива 89/552/ЕИО се прилага, изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм поотделно и могат да гледат само филма, за който е платено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/03: van Schaijk, Съдебно решение от 10 март 2005 г.
Позволява ли правото на Европейския съюз на държавите членки да разпоредят умъртвяването на животни, заподозрени в заразяване или контаминиране с вируса на шап и кози крак?
Оставя ли Директива 85/511/ЕИО, изменена с Директива 90/423/ЕИО, възможност на държавите членки да приемат допълнителни национални мерки за борба с шап и кози крак?
Какви са границите, наложени от правото на Европейския съюз по отношение на приемането на допълнителни национални мерки спрямо мерките, предвидени в Директива 85/511/ЕИО, изменена с Директива 90/423/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/03: Tempelman и van Schaijk, Съдебно решение от 10 март 2005 г.
Дава ли правото на Общността на държавите членки правомощие да решават за клането на животни, подозрени в инфекция или контаминация с вируса на шап?
Оставя ли Директива 85/511/ЕИО, изменена с Директива 90/423/ЕИО, на държавите членки възможността да приемат (или да позволят приемането на) допълнителни национални мерки в рамките на борбата срещу шап?
Какви са границите, наложени на държавите членки от правото на Общността по отношение на приемането на допълнителни национални мерки спрямо мерките, предвидени в Директива 85/511/ЕИО, изменена с Директива 90/423/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/03: Optiver и др., Съдебно решение от 10 март 2005 г.
Следва ли Директива 69/335/ЕИО, и по-специално тълкуването на членове 11 и 12, да се разбира в смисъл, че не допуска налагането на такса върху посредниците с ценни книжа по отношение на техните брутни печалби от дейности, свързани с тези ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/03: Arthur Andersen, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Когато данъчно задължено лице е сключило споразумение със застрахователно (животозастрахователно) дружество, като разглежданото между ACMC и UL, по силата на което това данъчно задължено лице се задължава, срещу определено възнаграждение и с помощта на квалифициран персонал, експерт в областта на застраховането, да извършва по-голямата част от фактическите дейности, свързани със застраховането – включително, по правило, вземането на решения, които обвързват застрахователното дружество да сключва застрахователни договори, и поддържането на контакт с агентите и, при необходимост, със застрахованите лица – докато застрахователните договори се сключват на името на застрахователното дружество и застрахователният риск се носи от последното, представляват ли дейностите, извършвани от това данъчно задължено лице в изпълнение на споразумението, „свързани услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти“ по смисъла на член 13Б, буква а) от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/03: Papismedov и др., Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Следва ли стоките, за които е подадена обобщена декларация с невярно описание/търговско наименование („кухненски съдове“ вместо цигари), или стоките, които са декларирани с невярно описание/търговско наименование за целите на митническа процедура (като процедура за външен общностен транзит), да се считат за законно въведени в митническата територия на Общността и съответно за намиращи се под митнически надзор (временно складиране или митническа процедура), независимо от това, че умишлено или не стоките са с невярно описание/търговско наименование?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли стоките, които умишлено или не са декларирани с невярно описание/търговско наименование, да се считат за незаконно въведени в митническата територия на Общността (т.е. внесени в нарушение на разпоредбите на членове 38—41 включително и на втората алинея от първата параграфа на член 177 от Митническия кодекс на Общността), поради което митническото задължение за тези стоки възниква на основание член 202 от Митническия кодекс на Общността и лицето, което е подало обобщената декларация или декларацията за митническа процедура, дори и с невярно описание/търговско наименование, може да се счита за митнически длъжник само ако може да бъде определено като длъжник по смисъла на член 202 от Митническия кодекс на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/02: Van Parys, Съдебно решение от 1 март 2005 г.
Нарушават ли Регламент (ЕИО) № 404/93, изменен с Регламент (ЕО) № 1637/98, Регламент (ЕО) № 2362/98, Регламент (ЕО) № 2806/98, Регламент (ЕО) № 102/1999 и Регламент (ЕО) № 608/1999 член I, член XIII, параграф 1 и член XIII, параграф 2, буква д) от ГАТТ 1994, разглеждани поотделно или заедно, доколкото:
– въвеждат в полза на дванадесет държави, посочени в приложението към Регламент № 1637/98, обща квота от максимум 857 700 тона банани („традиционни АКТ банани“) и освен това тази квота не съответства на разпределение на търговията, което се доближава до търговията без ограничения, доколкото е включена в системата, въведена с Регламент № 1637/98, като вносът на банани се регулира единствено въз основа на тарифна квота;
– въвеждат тарифна квота за общо количество от 2 535 000 тона за трети държави и за нетрадиционни АКТ банани и след това разпределят тази тарифна квота в процентно изражение въз основа на нерепрезентативен период, тъй като вносът на банани през периода от 1994 до 1996 г. вече е бил предмет на ограничителни условия?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти член 4 от рамковото споразумение, доколкото с това споразумение Европейската общност се е задължила да урежда отношенията си с Еквадор съгласно разпоредбите на ГАТТ и да предоставя на тази държава режим на най-облагодетелствана нация?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на добросъвестност в международното публично право и международното обичайно право, доколкото Комисията не е изпълнила задълженията, произтичащи за Общността от ГАТТ 1994, е злоупотребила с правни процедури и не е взела предвид съдебни производства и резултата от международна процедура по уреждане на спорове, тъй като, въпреки направените декларации при приемането на Регламент № 1637/98, не е установила система, по която лицензи за внос на банани се издават на „действителни вносители“?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия с Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 1637/98, като е приела тарифната квота за внос на банани, без да вземе предвид задълженията, които произтичат за Общността от ГАТТ 1994 и ГАТС или които, при необходимост, следва да бъдат взети предвид, поради изразеното ѝ намерение да адаптира режима за внос на банани в Общността към приложимите споразумения на СТО като позитивна правна норма, интегрирана в правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/03: Комисия/Нидерландия, Определение от 25 февруари 2005 г.
Следва ли Кралство Нидерландия да бъде осъдено да заплати съдебните разноски при отказ от иска от страна на Комисията поради последващо изпълнение на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/02: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 24 февруари 2005 г.
Допустимо ли е налагането на корекция от 5 % поради неспазване на изискванията за реда и начина на денатуриране на свинските трупове съгласно приложение III към Регламент № 413/97, при положение че не е доказан реален или потенциален финансов риск за бюджета на Общността?
Допустимо ли е налагането на корекция от 2 % поради общи слабости в системата за контрол и други административни пропуски, когато не е доказано, че тези слабости са довели до финансов риск или вреда за Общността?
Правилно ли е тълкувана и приложена понятието „партида“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 413/97, така че да се изключат от финансиране доставки на прасета с тегло под 24 килограма, и допустимо ли е определянето на финансовата корекция въз основа на тази интерпретация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.