Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-472/10: Invitel, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителите, когато определена в закона и съответно оправомощена организация предяви от името на потребителите иск в защита на колективния интерес (колективен иск) за обявяване на нищожността на тази клауза, която се съдържа в потребителски договор?
Когато е предявен иск в защита на колективния интерес, за да се постанови решение, ползващо потребители, които не са участвали в производството, или забранява прилагането на неравноправно общо договорно условие, може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че посочената неравноправна клауза, която се съдържа в потребителски договор, не е обвързваща за засегнатите потребители, нито за бъдещите потребители, така че съдът трябва служебно да съобрази съответните правни последици?
Може ли член 3, параграф 1 от Директивата […] във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква г) от приложението по член 3, параграф 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че договорната клауза е ipso iure неравноправна, когато с нея продавачът или доставчикът изменя едностранно условията на договора, без изрично да описва метода за променяне на цената и без да посочва в договора основателна причина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/11: IBIS, Определение от 19 април 2012 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от националния съд и заличаването на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз.
Разпределението на разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/10: Комисия/Унгария, Определение от 20 януари 2012 г.
Как следва да се разпределят съдебните разноски при оттегляне на иска от страна на Комисията, когато ответната държава е изпълнила задълженията си едва след завеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/10: VALE Építési, Заключение от 15 декември 2011 г.
1) Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 43[ЕО] и 48 ЕО, когато учредено в [друга] държава членка ([държава] по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка [по произход], [съдружниците] одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава […] и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 43[ЕО] и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава […] и да продължи дейността си съгласно нейното право?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в […] регистър[a], и по-специално
— обстоятелството, че в акта за учредяване на дружеството, одобрен в приемащата държава […], като праводател се сочи дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър, и се иска това дружество да се посочи като праводател в търговския регистър в приемащата държава членка,
— в случая на международно вътреобщностно преобразуване трябва ли приемащата държава […], с оглед на произнасянето по молбата за вписване в търговския регистър, да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който [преместването] на седалището е отразено в нейния търговски[..] регистър, и до каква степен?
4) Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество при международно вътреобщностно преобразуване, като приложи нормите на своето [национално] право, уреждащи вътрешните преобразувания на дружества, тоест като наложи на посоченото дружество всички изисквания на [националното] право на приемащата държава във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на баланс и опис на имуществото), или напротив, членове 43[ЕО] и 48 ЕО я задължават да прави разлика между международните вътреобщностни и вътрешните преобразувания, и ако това е така — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/10: Invitel, Заключение от 6 декември 2011 г.
1) Може ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителите, когато определена в закона и съответно оправомощена организация предяви от името на потребителите иск в защита на обществения интерес (popularis actio) за обявяване на нищожността на тази клауза, която се съдържа в потребителски договор
Когато е предявен иск в защита на обществения интерес, за да се постанови решение, което ползва потребители, които не са участвали в производството, или забранява прилагането на неравноправно общо договорно условие, може ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че посочената неравноправна клауза, която се съдържа в потребителски договор, не е обвързваща за засегнатите потребители, нито за бъдещите потребители, така че съдът трябва служебно да съобрази съответните правни последици
2) Може ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква г) от приложението по член 3, параграф 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че договорната клауза е ipso iure неравноправна, когато с нея продавачът или доставчикът изменя едностранно условията на договора, без изрично да описва метода за променяне на цената и без да посочва в договора основателна причина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/09: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.
Явява ли се ограничение на свободното движение на хора и свободата на установяване национална правна уредба, която допуска приспадане от данъчната основа при покупка на ново основно жилище само ако продаденото жилище се намира на националната територия?
Съвместима ли е тази правна уредба с член 18 ЕО, когато лицата, които не упражняват стопанска дейност, са поставени в по-неблагоприятно положение поради упражняване на правото си на свободно движение?
Съвместима ли е тази правна уредба с членове 28 и 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство относно свободното движение на работници и свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/10: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Съвместимо ли е с член 183 от Директива 2006/112/ЕО национално правило, което допуска възстановяване на надвзетия ДДС само ако данъчнозадълженото лице е платило изцяло насрещната престация по получените доставки?
Допустимо ли е национална правна уредба да задължава данъчнозадължените лица систематично да прехвърлят надвзетия ДДС към следващи данъчни периоди, когато не е извършено плащане по съответните сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/10: Nagy, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
1) Могат ли член 22 от Регламент № 1257/1999 и член 68 от Регламент № 817/2004 да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на специфични програми за управление на постоянните пасбища, които спадат към агроекологичното подпомагане, предвидено в член 22 от Регламент № 1257/1999, трябва предвиденият в член 68 от Регламент № 817/2004 контрол на данните, съдържащи се в базата данни на ENAR, да обхване и плащанията за площ, които зависят от условие за гъстота на животните?
2) Могат ли двете посочени по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че когато условие за помощта е гъстотата на животните, без да става въпрос за плащания за животни, също следва да се приложат кръстосаните проверки от интегрираната система за администриране и контрол?
3) Могат ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че когато се произнася по помощи за площ, компетентният орган може или трябва да провери действителното изпълнение на условията за помощ, независимо от системата ENAR?
4) Въз основа на тълкуването на посочените по-горе разпоредби какво включва задължението за контрол, наложено на компетентния орган от изискването за кръстосана проверка и контрол, предвидено в посочените по-горе общностни разпоредби
Може ли контролът да се ограничи единствено до проверката на данните от системата ENAR?
5) Налагат ли посочените по-горе разпоредби на компетентния орган задължение да предоставя информация относно условията за получаване на помощ (като например задължението за регистриране в ENAR)
При утвърдителен отговор, по какъв начин и в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.