Дело C-74/13: GSV, Съдебно решение от 9 април 2014 г.

Може ли да се приеме, че материал:
— с бял цвят,
— с правоъгълна форма,
— съставен от тъкан,
— изтъкан със сплитка гаце,
— чийто вътък се състои от две нишки,
— които, преплитайки се помежду си, обгръщат нишките на основата,
— с отвори на тъканта с размер 4x4 мм,
— с размер 100x201 см,
— чиито влакна са стъклени,
— обвити са с покритие от пластмасов съполимер на стирен-акрилат,
— не е произведен от ровинг,
— чието тегло на квадратен метър е 136 г/кв.м,
— с линейна плътност на основните нишки 415 tex,
— и с линейна плътност на вътъка 132 tex,
отговаря на характеристиките на материалите, посочени в съображение 14 и в член 1, параграф 1 от [Регламент № 138/2011], които представляват:
— мрежести тъкани,
— от стъклени влакна,
— с размер на отворите повече от 1,8 мм както на дължина, така и на широчина,
— и с тегло над 35 г/кв.м,
и поради това код 7019 59 00 10 по ТАРИК следва да се тълкува в смисъл, че описаният по-горе материал попада в него, като се вземат предвид също така текстовете на различните езици на тарифната класификация и на разпоредбите на правото на Съюза?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли на основание на общностния правен ред да се освободи от заплащането на антидъмпингово мито физическо или юридическо лице, което, като се доверява на публикувания на неговия национален език текст на разпоредба — без да се увери, че текстовете на другите езици нямат евентуално различно значение — и основавайки се на общото и всеизвестно разбиране на текста на разпоредбата на своя език, внася на територията на Европейския съюз произведен извън посочената територия продукт, като счита, че съгласно известния му текст на съответния език този продукт не попада в категорията на продуктите, които се облагат с антидъмпингово мито, макар в конкретния случай след сравняването на текстовете на различните езици на общностната правна разпоредба да може да се установи, че в общностното право всъщност се предвижда облагане на продукта с антидъмпингово мито?