Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-754/18: Ryanair Designated Activity Company, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази директива както притежаването на валидна карта за пребиваване по член 10, така и притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 освобождават членовете на семейството от задължението да притежават виза към момента на влизането на територията на друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува по същия начин и когато лицето, което е член на семейството на гражданин на Съюза и не е гражданин на друга държава членка, е придобило правото на постоянно пребиваване в Обединеното кралство и му е издадена карта за постоянно пребиваване от Обединеното кралство
С други думи, притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 от тази директива, издадена от Обединеното кралство, освобождава ли притежателя ѝ от задължението да получи виза, независимо от това, че спрямо посочената държава не се прилагат нито [Регламент № 539/2001], нито Регламент (ЕС) 2016/399?
3) Ако отговорите на първия и на втория преюдициален въпрос са утвърдителни: трябва ли притежаването на издадена съгласно член 20 от Директива 2004/38 карта за пребиваване само по себе си да се счита за достатъчно доказателство, че титулярят на картата е член на семейството на гражданин на Съюза и без да е необходима никаква проверка или допълнително удостоверяване, има правото като член на семейството да влиза на територията на друга държава членка и е освободен от изискването за притежаване на виза по член 5, параграф 2 от посочената директива?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на третия преюдициален въпрос: трябва ли член 26, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген да се тълкува в смисъл, че освен да провери пътните документи, въздушният превозвач трябва да провери и дали пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, към момента на пътуването действително е член на семейството на гражданин на Съюза?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
i) Задължен ли е въздушният превозвач, ако не може да установи дали към момента на влизането пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, действително е член на семейството на гражданин на Съюза, да откаже качване на борда на самолета и да откаже да превози това лице до друга държава членка?
ii) Ако въздушният превозвач не е проверил това обстоятелство и не е отказал превоз на пътник, който не може да докаже статута си на член на семейството, но пък притежава карта за постоянно пребиваване, може ли на този превозвач да се наложи по тази причина глоба съгласно член 26, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/19: PORR Építési Kft., Определение от 29 януари 2020 г.
Какви са задълженията на държавите членки съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО относно намаляването на данъчната основа по ДДС при окончателно несъбираеми вземания?
В какви случаи държавите членки могат да дерогират правилото за намаляване на данъчната основа по ДДС при неплащане съгласно член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Представлява ли окончателната несъбираемост на вземането (например след приключване на производство по несъстоятелност и заличаване на длъжника) случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/18: Унгария/Комисия, Заключение от 16 януари 2020 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е тълкувал неправилно условията за приемане на разпореждания за преустановяване съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и не е осъществил достатъчен контрол върху упражняването на правото на преценка на Комисията.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил довода на Унгария относно определянето на референтната рамка на разглежданите мерки.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране при приемането на разпорежданията за преустановяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/18: Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), Заключение от 14 януари 2020 г.
Нарушение на задълженията по член 63 ДФЕС чрез въвеждане на необосновани ограничения върху свободното движение на капитали, свързани с дарения с произход от чужбина за организации на гражданското общество
Нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез въвеждане на необосновани ограничения, засягащи правото на зачитане на личния живот, защитата на личните данни и свободата на сдружаване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-747/18: Lux-Rehab Non-Profit/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Обсъжда се какви са изискванията за допустимост на жалба срещу решение на Комисията относно държавна помощ, когато не е открита формална процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС, и по-специално необходимостта в жалбата изрично да се твърди нарушение на процесуалните права на заинтересованите страни.
Разглежда се дали могат да бъдат взети предвид аргументи за нарушение на процесуални права, изложени едва в становищата по възражението за недопустимост, ако тези основания не са били изведени в първоначалната жалба.
Анализира се въпросът дали имплицитни или косвени препратки към защита на процесуалните права в исковата молба са достатъчни за допустимост на жалбата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-757/18: M-Sansz/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
В кои случаи заинтересованите страни могат да защитят процесуалните си права чрез жалба за отмяна на решение на Комисията, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, без да е открита формалната фаза по параграф 2?
Допустимо ли е въвеждането на ново основание за жалба в хода на производството, ако то не се основава на нови факти или правни обстоятелства?
Може ли жалба, която не съдържа основание за нарушение на процесуалните права на заинтересованите страни, да бъде счетена за допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-757/18: M-Sansz/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Допустимо ли е съдът да преценява основанията, изложени в жалбата, като такива, насочени към защита на процесуални права по член 108, параграф 2 ДФЕС, ако жалбоподателят не се е позовал изрично на тях?
Могат ли доводи, изложени за първи път в рамките на производството по възражението за недопустимост, да бъдат взети предвид като разширение на първоначално заявените основания в жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-747/18: Lux-Rehab Non-Profit/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Допустима ли е жалба срещу решение на Комисията относно съвместимостта на държавна помощ с вътрешния пазар, приета без официална процедура по разследване, когато жалбоподателят не цели запазване на процесуалните си права и не доказва лично засягане?
При какви условия е допустимо въвеждането на нови основания в хода на съдебното производство?
Може ли основание за обжалване, насочено срещу мотиви на съдебния акт, които не са необходими за обосноваването на диспозитива, да доведе до отмяна на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/17: Lintner, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) Следва ли член 6, параграф l от [Директива 93/13] — с оглед и на националната правна уредба, предвиждаща задължително процесуално представителство — да се тълкува в смисъл, че е необходимо всяка договорна клауза да се разгледа поотделно, за да се установи дали може да се счита за неравноправна, независимо дали преглед на всички договорни клаузи е действително необходим, за да се постанови решение по иска?
2) Противно на изложеното в първия въпрос, трябва ли член 6, параграф l от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че проверката на всички останали договорни клаузи е необходима, за да може да се направи извод за неравноправния характер на клаузата, на която се основава искът?
3) В случай на утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това да означава, че проверката на целия договор е необходима именно за да може да бъде установен неравноправният характер на въпросната клауза, т.е. че не е необходимо да се проверява за неравноправност всеки елемент на договора самостоятелно, независимо от спорната клауза по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.