всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Унгарски

Автентичен език на производството – унгарски

Дело C-808/18: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale), Заключение от 25 юни 2020 г.

Липса на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище
Нарушение на процедурните правила, приложими към молбите за международна закрила
Практика на повсеместно задържане на кандидатите за убежище и неспазване на съответните процедурни гаранции
Неспазване на процедурите, установени с Директива 2008/115
Неефективност на жалбите срещу решенията за отхвърляне на молба за убежище

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/18: Унгария/Парламент и Съвет, Заключение от 28 май 2020 г.

Грешка при избора на правното основание на Директива 2018/957
Нарушение на член 153, параграф 5 ДФЕС
Нарушение на член 56 ДФЕС
Нарушение на член 56 ДФЕС поради изключването от приложното поле на Директива 96/71 на колективните действия на работниците
Нарушение на принципа на правна сигурност като последица от несъвместимостта на Директива 2018/957 с Регламент № 593/2008 („Рим I“)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/19: Szegedi/Парламент, Определение от 6 май 2020 г.

Какви са изискванията към депутатите за доказване на действителността, необходимостта и връзката на разходите за асистентска помощ с изпълнението на парламентарния им мандат?
В каква степен предоставянето на възможност за писмени становища и доказателства е достатъчно за спазване на правата на защита, без да се налага устно изслушване?
При какви условия съдът може да откаже изслушване на свидетели, без това да води до нарушение на правото на справедлив процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/19: Szegedi/Парламент, Определение от 6 май 2020 г.

Какви са изискванията за предоставяне на възможност на засегнатото лице да изложи становището си и достатъчни ли са писмените становища за гарантиране на правата на защита в производството?
Дължи ли Парламентът да предоставя на жалбоподателя всички документи, които пораждат съмнения относно действителността на работата на асистентите, включително доклада на OLAF и придружаващите го доказателства?
Разполага ли съдът с правото да откаже изслушване на свидетели, когато събраните по делото материали и устните обяснения са достатъчни за произнасяне по спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/18: Budapest Bank и др., Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че едно и също антиконкурентно поведение може едновременно да има за цел и за резултат ограничаване на конкуренцията по смисъла на тази разпоредба?
Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че междубанково споразумение, което определя единен размер на обменната такса, дължима при извършване на операция по плащане с карта, на банките — издатели на такива карти, предлагани от дружествата за платежни услуги с карти, които осъществяват дейност на съответния национален пазар, може да се квалифицира като споразумение, което има „за цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/18: HUNGEOD и др., Съдебно решение от 26 март 2020 г.

Налагат ли или забраняват съображения 25 и 27 от Директива 2007/66, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13, член 83, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 и член 99, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/25 на държавите членки да приемат правна уредба, по силата на която орган за мониторинг може да инициира по служебен ред поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, производство по обжалване, за да извърши контрол върху нарушенията на правната уредба в областта на обществените поръчки?
Допуска ли принципът на правна сигурност в рамките на производство по обжалване, инициирано по служебен ред от орган за мониторинг, поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, нова национална правна уредба да предвижда, за да се осъществи контрол върху законосъобразността на изменения в договори за обществена поръчка, такова производство да бъде образувано в преклузивния срок, определен в нея, при положение че преклузивният срок, предвиден в предходната правна уредба, приложима към датата на настъпване на тези изменения, е изтекъл?
Ако на предходния въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли принципът на пропорционалност национална юрисдикция да може да направи преценка разумни и пропорционални ли са периодите, изтекли между извършването на нарушението, изтичането на предходните преклузивни срокове и инициирането на процедурата за разследване на нарушението, както и да може да извежда като правна последица недействителността на спорното административно решение или друга последица, предвидена в правото на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), Съдебно решение от 19 март 2020 г.

Трябва ли член 33 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила, ако кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка през страна, където не е изложен на преследване или на опасност от тежко посегателство, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила?
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила като недопустима, има осемдневен срок, за да се произнесе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/18: PG, Съдебно решение от 19 март 2020 г.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя на съдилищата само правомощието да отменят решенията на органите, компетентни в сферата на международната закрила, не и правомощието да изменят тези решения?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила, има 60‑дневен срок, за да се произнесе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-482/18: Google Ireland, Съдебно решение от 3 март 2020 г.

Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
Предвид правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от [Хартата], следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато глобата за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ всеки ден, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата глоба?
Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе съдебно заседание по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212253 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form