всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Представлява ли инсталация, която произвежда продукт, чието производство не попада сред дейностите, посочени в приложение I към Директива [2003/87] (както в случая: производство на сяра) и в която същевременно се извършва включена в схемата за търговия с емисии съгласно приложение I към Директива [2003/87] дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], когато в помощно съоръжение към тази инсталация се произвежда и електрическа енергия за инсталацията и една (малка) част от тази електрическа енергия се подава в обществената мрежа срещу възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Ако описаната в първия въпрос инсталация е генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], може ли тази инсталация да получи разпределение на квоти за топлинна енергия съгласно Решение [2011/278] и в случаите, при които топлинната енергия отговаря на условията на член 3, буква в) от Решение [2011/278], но не попада в посочените в член 10a, параграф 1, трета алинея и [в член 10а,] параграфи 3 и 4 от Директива [2003/87] категории — топлинна енергия от изгаряне на отпадни газове за производство на електроенергия, топлофикационни мрежи и високоефективно комбинирано производство на енергия?
Ако се приеме, че е възможно разпределение на квоти за произвежданата в инсталацията на жалбоподателя [в главното производство] топлинна енергия след отговор на първите два преюдициални въпроса:
Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на киселинен газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?
а) Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се разделя физически от газовата смес и се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?
б) Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от Решение [2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: ако инсталация, за която важи задължението за търговия с квоти за емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии
Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Невалидно ли е включването от 11 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. включително на „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001, по специално въз основа на решения на Съвета от 28 юни 2007 г. (2007/445/ЕО), от 20 декември 2007 г. (2007/868/ЕО, съгласно поправката от същия ден), от 15 юли 2008 г. (2008/583/ЕО), от 26 януари 2009 г. (2009/62/ЕО) и Регламент (ЕО) № 501/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Съвместимo ли е с член 18 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите за леките автомобили, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?
Съвместимо ли е с член 18 ДФЕС организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите, по-специално по отношение на проверки, глоби, последващо събиране на таксата и изискване за гаранция?
Съвместими ли са спорните национални мерки с принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги по членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 92 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от Правилата по лека атлетика на федерация на държава членка, която за участие в национални шампионати предвижда условие за гражданство на същата държава членка, представлява недопустима дискриминация?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, ако все пак им позволява да участват в национални шампионати, но само „извън класирането“ или „без класиране“ и без да могат да участват във финалите на състезанията и първенствата?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, като ги лишава от възможност да им бъдат присъждани национални отличия или да заемат места в класиранията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Трябва ли дерогиращата разпоредба на член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че се отнася само до превозни средства или комбинации от превозни средства, използвани изключително за доставка на пратки като част от универсална услуга, или може да се приложи и когато превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга?
2. В рамките на посочената в първия въпрос дерогираща разпоредба, как трябва да се извършва преценката дали превозни средства или комбинации от превозни средства се използват изключително или според случая, също така предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга — въз основа на общото използване на превозно средство или комбинация от превозни средства, или на конкретното използване на превозно средство или комбинация от превозни средства при отделно пътуване?
3. Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] само в хипотезата, при която превозно средство на доставчик на универсална услуга по смисъла на член 2, точка 13 от Директива [97/67] в съответствие с член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] превозва единствено и изключително пратки като част от универсалната услуга, или посочената разпоредба допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсална услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга?
4. Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] са допустими и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсалната услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга:
a) какъв трябва да е минималният размер на дела на пратките, които превозното средство превозва в рамките на универсалната услуга?
б) какъв може да е максималният размер на дела на пратките, които не попадат в обхвата на универсалната услуга и които превозното средство превозва едновременно с доставките от универсалната услуга?
в) как трябва да се определи съответният размер като описания в букви а) и б) във всеки конкретен случай?
г) трябва ли да е налице съответен размер като описания в букви а) и б) при всяко отделно пътуване, извършвано със съответното превозно средство, или е достатъчно да е налице съответна средна стойност за всички пътувания, извършвани със съответното превозно средство?
5. Трябва ли национална разпоредба на държава — членка на Съюза, относно времето на управление и почивките по отношение на превозни средства или комбинации от превозни средства за превоз на товари с максимално допустима маса над 2,8 тона и до 3,5 тона, която възпроизвежда буквално разпоредбите на член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006], да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза?
6. Може ли национален съд да прилага, въпреки дословното възпроизвеждане на правото на Съюза, различни критерии за тълкуването на възприетите от правото на Съюза разпоредби?
7. Представлява ли пречка дадена пратка да се квалифицира като пратка, която е част от универсалната услуга по смисъла на Директива [97/67], обстоятелството, че във връзка с тази пратка се предлагат допълнителни услуги като:
– събиране (без определен времеви диапазон),
– събиране (в рамките на определен времеви диапазон),
– визуална проверка на възрастта на клиента,
– наложен платеж,
– доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя,
– услуга по препращане,
– предварително разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне,
– предпочитан ден за получаване,
– предпочитано време за получаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли понятието „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, съдържащо се в член 2, буква в) от [Рамковата директива], да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща услуга за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет?
а) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че услугата по компютърна обработка, която доставчикът на такава услуга за електронна поща извършва чрез своя сървър за електронна поща, като разпределя IP адресите на физически участващите крайни устройства към адресите за електронна поща и с помощта на различни протоколи от вида на интернет протоколите въвежда или съответно получава в общодостъпното интернет пространство електронни писма, разделени на пакети данни, се състои в „пренасяне на сигнали“, или последното се осъществява едва с изпращането на тези пакети данни от [ДИУ]?
б) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че за пренасянето чрез общодостъпното интернет пространство на електронни писма, разделени на пакети данни, което се извършва от [ДИУ], може да носи отговорност доставчикът на такава услуга за електронна поща, така че да се приеме, че той предоставя услуга, която се състои в „пренасяне на сигнали“
Евентуално при какви условия последният може да носи такава отговорност?
в) В случай че самият доставчик на такава услуга за електронна поща пренася сигналите или може във всички случаи да носи отговорност за тази услуга по пренасяне на сигнали, осъществявана от [ДИУ], може ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че независимо от евентуални допълнителни функции, каквито са редактирането, регистрирането и сортирането на електронни писма или управлението на данни за контакт, и независимо от положените от доставчика усилия за технологичното разработване на отделните функции, услугата за електронна поща се състои също „изцяло или главно“ в пренасянето на сигнали, тъй като при функционален подход от гледна точка на ползвателите на преден план е изведена комуникационната функция на услугата?
В случай че понятието, посочено в първия въпрос, [трябва] да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща услугата за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет, може ли въпреки това по изключение това понятие да отговаря на условието, при което доставчикът на такава услуга управлява едновременно свои собствени електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и могат най-малкото да бъдат използвани за целите на имейл услугата
Евентуално при какви условия е възможно това?
Как следва да се тълкува критерият „обикновено срещу заплащане“, съдържащ се в член 2, буква в) от [Рамковата директива]?
а) Посоченият критерий изисква ли по-специално заплащането на такса от ползвателите или възнаграждението може да се състои в предоставянето на друга насрещна престация от тях, от която доставчикът на услугата има икономически интерес, например когато ползвателите активно предоставят на негово разположение лични или други данни или когато тези данни се събират по друг начин от доставчика на услугата при нейното използване?
б) Този критерий изисква ли по-специално заплащането да бъде извършвано непременно от ползвателя на услугата, или е достатъчно услугата да бъде финансирана отчасти или изцяло от трето лице, например чрез реклами, публикувани на уебсайта на доставчика на услугата?
в) В този контекст отнася ли се терминът „обикновено“ по-специално до обстоятелствата, при които конкретна услуга се извършва от доставчика ѝ, или този термин се отнася до обстоятелствата, при които обикновено се предоставят идентични или сравними услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Как се определя „законният интерес от изхода на спора“ по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са критериите за неговата преценка?
Може ли евентуалното обявяване на решение за нищожно да засегне правното положение на трети лица, като например притежателите на национални разрешения за пускане на пазара на продукти, съдържащи глифозат?
Налице ли са основания Bayer Agriculture да бъде допусната като встъпила страна в подкрепа на исканията на Комисията въз основа на установения законен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на преюдициалното производство?
При какви обстоятелства делото се заличава от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Допуска ли свободното движение на капитали съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС разпоредбите на държава членка, по силата на които на занимаващ се с професионално пенсионно осигуряване чуждестранен правен субект, основната структура на който е сходна с германски пенсионен фонд, за получените дивиденти не се предоставя облекчение от данъка върху доходи от капитал, докато съответното разпределяне на дивиденти на местни пенсионни фондове не увеличава или увеличава само в сравнително малка степен корпоративното им данъчно задължение, тъй като последните имат възможността в процедурата по определяне на данъчното задължение да намалят данъчната си печалба чрез приспадане на сумите, заделени за изпълнение на поетите задължения за пенсионни плащания, и да неутрализират платения данък върху доходи от капитал чрез приспадане и — ако размерът на дължимия корпоративен данък е по-нисък от сумата за приспадане — чрез възстановяване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: допустимо ли е съгласно член 63 ДФЕС във връзка с член 64, параграф 1 ДФЕС ограничаването на свободното движение на капитали от и към трети държави с член 32, параграф 1, точка 2 от [KStG], тъй като е свързано с предоставянето на финансови услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация: а) в целия свят
б) в съответната държава членка
в) относно съответния ползвател в целия свят
г) относно съответния ползвател в съответната държава членка
2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация
3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form