Дело C-203/18: Deutsche Post и Leymann, Заключение от 13 юни 2019 г.

1. Трябва ли дерогиращата разпоредба на член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че се отнася само до превозни средства или комбинации от превозни средства, използвани изключително за доставка на пратки като част от универсална услуга, или може да се приложи и когато превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга?
2. В рамките на посочената в първия въпрос дерогираща разпоредба, как трябва да се извършва преценката дали превозни средства или комбинации от превозни средства се използват изключително или според случая, също така предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга — въз основа на общото използване на превозно средство или комбинация от превозни средства, или на конкретното използване на превозно средство или комбинация от превозни средства при отделно пътуване?
3. Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] само в хипотезата, при която превозно средство на доставчик на универсална услуга по смисъла на член 2, точка 13 от Директива [97/67] в съответствие с член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] превозва единствено и изключително пратки като част от универсалната услуга, или посочената разпоредба допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсална услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга?
4. Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] са допустими и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсалната услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга:
a) какъв трябва да е минималният размер на дела на пратките, които превозното средство превозва в рамките на универсалната услуга?
б) какъв може да е максималният размер на дела на пратките, които не попадат в обхвата на универсалната услуга и които превозното средство превозва едновременно с доставките от универсалната услуга?
в) как трябва да се определи съответният размер като описания в букви а) и б) във всеки конкретен случай?
г) трябва ли да е налице съответен размер като описания в букви а) и б) при всяко отделно пътуване, извършвано със съответното превозно средство, или е достатъчно да е налице съответна средна стойност за всички пътувания, извършвани със съответното превозно средство?
5. Трябва ли национална разпоредба на държава — членка на Съюза, относно времето на управление и почивките по отношение на превозни средства или комбинации от превозни средства за превоз на товари с максимално допустима маса над 2,8 тона и до 3,5 тона, която възпроизвежда буквално разпоредбите на член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006], да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза?
6. Може ли национален съд да прилага, въпреки дословното възпроизвеждане на правото на Съюза, различни критерии за тълкуването на възприетите от правото на Съюза разпоредби?
7. Представлява ли пречка дадена пратка да се квалифицира като пратка, която е част от универсалната услуга по смисъла на Директива [97/67], обстоятелството, че във връзка с тази пратка се предлагат допълнителни услуги като:
– събиране (без определен времеви диапазон),
– събиране (в рамките на определен времеви диапазон),
– визуална проверка на възрастта на клиента,
– наложен платеж,
– доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя,
– услуга по препращане,
– предварително разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне,
– предпочитан ден за получаване,
– предпочитано време за получаване?