Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Приложима ли е Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на Република България и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в Република България?
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че не предвижда само конфискацията на имущество, което съставлява икономическа изгода, произтичаща от престъплението, за което извършителят на това престъпление е бил осъден, а че предвижда и конфискацията на имущество, което принадлежи на извършителя и за което сезираният с делото национален съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при спазване на гаранциите, предвидени в член 8, параграф 8 от тази директива, и при условие че престъплението, за което посоченият извършител е осъден, е сред изброените в член 5, параграф 2 от посочената директива, и че това престъпление може да доведе пряко или косвено до икономическа полза по смисъла на същата директива?
Следва ли член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/20: TOTO, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искане за допускане на обезпечителни мерки — предявено и разглеждано по общия ред пред съд на държава членка и отнасящо се за неустойки по договор за изграждане на обществен скоростен път, сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възложителят е държавно учреждение — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран с молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки, е длъжен на основание на тази разпоредба да се счита за некомпетентен, ако съдът на друга държава членка, който е компетентен по съществото на спора, вече се е произнесъл по молба със същия предмет, на същото основание и между същите страни?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки зависи от автономни условия на правото на Съюза, и ако това е така, дали противоречи на национална правна уредба, която не допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата или държавно учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/19: ECOTEX BULGARIA, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лева — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на [Директива 2015/849]?
Следва ли член 2, параграф 1 от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — с праг, по-нисък от 10 000 EUR?
3) а) Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/20: Banka DSK, Определение от 21 септември 2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/20: Balgarska natsionalna televizia, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Може ли дейността на обществената телевизия по аудио-визуални медийни услуги към зрителите, при положение че се финансира от държавата под формата на субсидия, като зрителите не заплащат такси за телевизионното излъчване, да се счита като доставка на услуги, извършвана възмездно, съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, или не представлява доставка на услуги, извършена възмездно по смисъла на тази разпоредба и не попада в обхвата на посочената директива?
Може ли националният обществен телевизионен доставчик да приспадне платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за покупките на стоки и услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и може ли да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното поле на ДДС
Какви са методите и критериите за разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/20: Toplofikatsia Sofia и др., Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) [ДФЕС] във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата, принципите за забрана за дискриминация и за равностойност на процесуалните мерки в националния съдебен процес, както и член 1, [параграф 1,] буква а) от Регламент [№ 1206/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извършва служебна справка за адрес на ответника в собствената си държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава от Европейския съюз, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където той пребивава?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/20: TOTO, Заключение от 9 септември 2021 г.
При наличие на упражнено право да се иска допускането на временни/обезпечителни мерки и разгледано искане от съда, компетентен да разгледа спора по същество, следва ли сезираният съд с искане за допускане на същото основание и по реда на чл. 35 от [Регламент № 1215/12] да се счита за некомпетентен от момента, в който се представят доказателства за наличие на произнасяне на съда, компетентен по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.