Wathelet
Генерален адвокат – Wathelet
Дело C-214/12: Land Burgenland и др./Комисия, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Допустимо ли е при определяне на пазарната цена на Bank Burgenland да не се вземат предвид рисковете, свързани с гаранцията Ausfallhaftung, предоставена от провинция Бургенланд?
Следва ли вероятността за отказ или забавяне на разрешението от австрийския финансов надзорен орган (FMA) при продажба на Bank Burgenland на консорциума да бъде отчетена при оценката на офертите?
Може ли офертата на консорциума да бъде използвана като определяща за пазарната цена на Bank Burgenland, въпреки твърдения за опорочаване на тръжната процедура и евентуално завишаване на офертата?
Длъжен ли е Общият съд да отчете предимствата, произтичащи от издаването на ценни книжа на стойност 320 милиона евро, при преценката за наличие на държавна помощ в сделката по приватизацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/12: Sandler, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Следва ли член 889, параграф 1, първа алинея, второ тире от [Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че урежда единствено случаите на подаване на молба за възстановяване, в които дадена стока първоначално е допусната за свободно обращение, като е приложена митническата ставка за стоки с произход от трети страни, а едва впоследствие се оказва, че към момента на приемането на митническата декларация всъщност е било възможно да се приложи намалена или дори нулева митническа ставка (в конкретния случай преференциална митническа ставка), чийто срок на действие е вече изтекъл към момента на подаване на молбата за възстановяване, и следователно изтичането на срока на действие на ограничен във времето преференциален режим не може да бъде противопоставяно на подалото молба за възстановяване лице, при положение че преференциалната митническа ставка първоначално е била приложена при поставянето на стоките в режим на свободно обращение и едва впоследствие, при последващото събиране на дължимите митни сборове, митническите органи са отказали прилагането ѝ и са приложили митническата ставка за стоки с произход от трети страни?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) и/или член 32 от Протокол № 1 […] да се тълкува в смисъл, че когато митническите органи на държавата износител поставят върху [сертификат EUR.1] печат, който е различен от изпратения на Комисията от органите на държавата износител образец на печат, органите на държавата вносител следва при възникването на съмнения да третират това изменение като „техническа грешка“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […], като без участието на митническите органи на държавата износител могат да обявят [сертификата] за невалиден?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […] да се приложи и в случай че техническата грешка не е установена непосредствено към момента на вноса, а едва по-късно, когато митническите органи извършват последваща проверка?
Може ли член 16, параграфи 4 и 5 от Протокол № 1 […] да се тълкуват в смисъл, че техническата грешка се счита за отстранена, ако в клетката „Бележки“ на издадения със задна дата [сертификат EUR.1], макар и не дословно възпроизведен, е поставен подобен на някои от предвидените в член 16, параграф 4 от протокола […] парафи, от който в крайна сметка става ясно, че [сертификатът EUR.1] е издаден със задна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/11: T-Mobile Austria, Заключение от 24 октомври 2013 г.
1) Следва ли член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба трябва да се прилага и в отношенията между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговите клиенти (потребители), в качеството им на платци?
2) Следва ли да се разглежда като „платежен инструмент“ по смисъла на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО саморъчно подписано от платеца платежно нареждане и/или процедура за нареждане на кредитни преводи въз основа на надлежно подписано платежно нареждане, както и договорена процедура за нареждане на кредитни преводи чрез онлайн (дистанционно) банкиране?
3) Следва ли член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска да се прилагат национални разпоредби, съдържащи обща забрана за получателя на плащането да събира такси, без по-специално да се предвижда определена диференциация в зависимост от вида на използваните платежни инструменти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/12: RLvS, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Допускат ли член 7, параграф 2 от Директива 2005/29, както и точка 11 от приложение I към нея, във връзка с член 4 и член 3, параграф 5 от същата директива прилагането на национална разпоредба (в случая член 10 от регионалния закон […] за печата на провинция Баден-Вюртемберг), която има за цел не само да защитава потребителите от въвеждането им в заблуждение, но също и да гарантира независимостта на печата, и която, за разлика от член 7, параграф 2 от Директива 2005/29 и от точка 11 от приложение I към директивата, предвижда забрана за всяка платена публикация, която не е обозначена с думите „рекламна статия“, освен ако мястото, на което е поместена, и оформлението на публикацията сами по себе си не указват, че това е реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/12: OTP Bank, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли да се счита, че попада в обхвата на „договорните отношения“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 иск между страни, които не са пряко свързани с договор, като този, който OTP Bank предявява в настоящия случай срещу дружество (нерезидент), член на друго дружество, което е получило кредит от OTP Bank и в което посоченото нерезидентно дружество е имало през релевантния период влияние, позволяващо му да упражнява пряк контрол, на основание че последното е длъжно да отговаря за дълговете, поети от контролираната от него компания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/11: Pactor Vastgoed, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Допуска ли Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, в случай че първоначално приспаднатият ДДС бъде коригиран съгласно член 20 от тази директива така, че в резултат на това коригиране приспаднатата сума следва да бъде напълно или частично възстановена, посочената сума да бъде събрана от лице, различно от извършилото първоначалното приспадане данъчнозадължено лице, и по-специално — както е предвидено в член 12а от нидерландския Закон от 1968 г. — от лицето, на което данъчнозадълженото лице е доставило определена вещ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/12: Telefónica и Telefónica de España/Комисия, Заключение от 26 септември 2013 г.
Недостатъчно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол от Общия съд по отношение на определянето на размера на глобата, наложена от Европейската комисия, включително по отношение на принципите на пропорционалност, равно третиране, индивидуализиране на наказанията и задължението за мотивиране.
Недопускане на грешки при прилагане на правото от Общия съд във връзка с квалификацията на нарушението, определянето на тежестта и отражението му, както и прилагането на критериите за определяне на глобата.
Недопускане на нарушение на принципа на правна сигурност и на законност на наказанията при квалификацията на нарушението като „ясна злоупотреба“ и прилагането на санкции.
Недопускане на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при определянето на размера на глобата спрямо други сходни случаи.
Недопускане на нарушение на задължението за мотивиране при определянето на размера на глобата и прилагането на възпиращо действие.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/12: Monster Cable Products/СХВП, Определение от 25 септември 2013 г.
Прилага ли се принципът за възлагане на съдебните разноски на страна, която прекратява производството, когато другата страна е поискала това в становището си по прекратяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.