Wahl
Генерален адвокат – Wahl
Дело C-208/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е жалбата на Heitkamp BauHolding GmbH срещу решението на Комисията, с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар германската „санироваща клауза“, предвид факта, че дружеството е било индивидуално и пряко засегнато?
Правилно ли е определена референтната система при преценката за селективност на данъчната мярка „санироваща клауза“ по член 107, параграф 1 ДФЕС, и допустимо ли е тя да се ограничи само до правилото за отпадане на загубите, без да се вземе предвид общото правило за пренасяне на загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
2) Прилага ли се предвиденото в член 24, параграф 2 във връзка с параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност?
3) Прилага ли се Разпоредбата на член 24, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] за изпълнение на задължение за плащане на парична сума в полза на длъжника, когато първоначалното предаване на тази сума от длъжника на изпълнилото лице се счита за недействително съгласно националното право на съда по несъстоятелността и недействителността произтича от образуване на производството по несъстоятелност.
4) Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно член 24, параграф 2 от [Регламент № 1346/2000], когато лицата по член 21, параграф 2, второ изречение от Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на член 25 във връзка член 16 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/17: Deha Altiner и Ravn, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Недопустимо ли е съгласно член 21 ДФЕС — във връзка и по аналогия с Директива 2004/38 — държава членка да откаже да предостави производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като е упражнил правото си на свободно движение, когато влизането на члена на семейството на територията на държавата членка или подаването на заявление за право на пребиваване не е естествено продължение на завръщането на гражданина на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/18: FS, Определение от 26 юни 2018 г.
Условията и последиците от оттегляне на преюдициално запитване от национален съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/17: Sandd, Заключение от 20 юни 2018 г.
1) Следва ли член 14, параграф 2 от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6], да се тълкува в смисъл, че националните законови, подзаконови или административни разпоредби трябва да предвиждат, че в рамките на своята система за вътрешно счетоводство доставчикът на универсална услуга е длъжен да води отделни сметки за всека от продуктите и услугите, които са част от универсалната услуга, за да може да прави ясно разграничение между продукти и услугите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея, или от тази разпоредба следва, че между продуктите и услугите, които са част от универсалната услуга, и онези, които не са част от нея, следва да се провежда разграничение единствено за целите на счетоводството?
2) Следва ли член 12, второ тире от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6], да се тълкува в смисъл, че всяка отделна услуга, която се включва в универсалната услуга, трябва да бъде ориентирана според разходите?
3) Изключва ли правилото, установено в член 12, началото и второ тире от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6] — че цените трябва да са ориентирани според разходите и да стимулират ефикасното предоставяне на универсалната услуга — възможността за неопределено време да се прилага фиксирана норма за възвръщаемост, с която разходите за универсалните пощенски услуги се увеличават с оглед на тарифния марж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/16: Deutscher Naturschutzring, Съдебно решение от 13 юни 2018 г.
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията на държавата членка съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО, които засягат риболовните кораби на други държави членки и изцяло забраняват професионалния морски риболов посредством достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи („заплитащи и хрилни мрежи“) в зони от „Натура 2000“?
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно Директива 2004/35/ЕО по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети?
Доколкото на първия и/или втория въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли изключителната компетентност на Европейския съюз в опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството съгласно член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС приемането на посочените по-горе мерки от държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/16: Filippi и др., Определение от 7 юни 2018 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за допустимост по член 94 от Процедурния правилник, включително посочване на фактическия и правен контекст, както и връзката между правото на Съюза и националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/16: Ernst & Young, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Какви критерии следва да се прилагат при преценката дали поведението или действията на предприятието попадат в обхвата на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 (забраната за предварително осъществяване) и за да е налице действие по извършване по смисъла на член 7, параграф 1, необходимо ли е съответното действие изцяло или частично, фактически или правно да е част от самата промяна в контрола или самата концентрация на продължаващите дейности на участващите предприятия, която при надхвърляне на количествените прагове поражда задължението за изпращане на нотификация?
Може ли прекратяването на споразумение за сътрудничество като разглежданото в случая, оповестено при обстоятелства като описаните в акта за преюдициално запитване, да съставлява действие по извършване на концентрацията в нарушение на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и съответно по какви критерии трябва да се вземе решение?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали прекратяването на споразумението реално е породило релевантни от гледна точка на конкурентното право пазарни последици?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: какви критерии трябва да се прилагат и каква степен на вероятност трябва да се изисква, когато в конкретния случай се преценява дали прекратяването на споразумението е породило такива пазарни последици, в това число какво е значението на възможността тези последици да се дължат на други причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.