Wahl
Генерален адвокат – Wahl
Дело C-79/17: Gmalieva и др., Определение от 6 септември 2018 г.
Следва ли режим на национален монопол върху хазартните игри да се счита за последователен по смисъла на член 56 и следващите ДФЕС, когато национално съдебно производство установи, че пристрастяването към хазарт не представлява обществен проблем, хазартните игри не са предмет на наказателно преследване, държавните приходи от хазарт са значителни и промоциите целят да насърчат участието на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/17: Gmalieva и др., Определение от 6 септември 2018 г.
Съответства ли национален монопол върху хазартните игри на изискванията за съгласуваност и пропорционалност съгласно член 56 ДФЕС при наличието на факти като липса на обществен проблем с пристрастяването към хазарта, административен характер на нарушенията, значителни приходи за държавата и насочена към подбуждане към хазарт реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/18: Комисия/Люксембург, Определение от 21 август 2018 г.
Условията, при които разноските при оттегляне на жалбоподателя се възлагат на ответника.
Правилата относно разноските за държави членки и институции, които са встъпили в съдебния процес.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/16: Banco Santander, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на приобретателя?
Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на редовната лихва?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която редовните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за кредит, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за кредит клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправен характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на кредита да продължават да се начисляват само редовните лихви?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/17: Европейски съюз/Kendrion, Заключение от 25 юли 2018 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „причинно-следствена връзка“ от Общия съд по отношение на разноските за банкова гаранция.
Неправилно тълкуване на понятието „вреда“ от Общия съд при определяне на обезщетението за разноските по банковата гаранция.
Липса на достатъчно мотиви и/или грешка при определяне на периода, през който са претърпени имуществените вреди.
Грешка при прилагане на правото и недостатъчна мотивировка относно отказа за обезщетение за лихвите, изплатени на Комисията за периода след надхвърлянето на разумния срок.
Грешка при прилагане на правото и/или недостатъчна мотивировка относно определянето на периода, за който е присъдено обезщетение за разноски по банкова гаранция.
Грешка при прилагане на правото и недостатъчна мотивировка относно присъждането на символично обезщетение за неимуществени вреди.
Грешка при прилагане на правото относно определянето на разумната продължителност на производството.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/17: Европейски съюз/ASPLA и Armando Álvarez, Заключение от 25 юли 2018 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „причинно-следствена връзка“ по член 340 ДФЕС
Неправилно тълкуване на понятието „вреда“ по член 340 ДФЕС
Грешка при прилагане на правото и липса на мотиви относно определянето на разумния срок между писмената и устната фаза на производството
Грешка при прилагане на принципа „non ultra petita“ във връзка с преценката на претърпените имуществени вреди
Нарушение на правото на защита поради използване на различен метод за изчисление на имуществените вреди
Противоречивост на обжалваното съдебно решение относно периода, за който следва да бъдат обезщетени имуществените вреди
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/17: Европейски съюз/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, Заключение от 25 юли 2018 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „причинно-следствена връзка“ по смисъла на член 340 ДФЕС
Неправилно тълкуване на понятието „вреда“ по смисъла на член 340 ДФЕС
Неправилно определяне на периода, през който са претърпени имуществените вреди
Неправилно прилагане на принципа non ultra petita и отказ за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени преди определена дата
Противоречиви и недостатъчни мотиви относно изчисляването на периода на надхвърляне на разумната продължителност и на периода за обезщетение
Нарушение на правото на защита чрез използване на различен метод за изчисляване на имуществените вреди
Грешки при прилагане на правото и недостатъчни мотиви относно неимуществените вреди и размера на обезщетението за тях
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/18: C и др., Определение от 5 юли 2018 г.
Противоречи ли на правото на Съюза задържането с цел извеждане на гражданин на трета страна, чиято молба за международна закрила е отхвърлена като очевидно неоснователна, когато на основание член 46, параграфи 6 и 8 от Директива 2013/32 на това лице е разрешено да остане на територията до приключване на процедурата по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/17: Verein für lauteren Wettbewerb, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламент № 1007/2011] да се тълкува в смисъл, че е задължително да се поясни, че става въпрос за чист текстилен продукт, съставен изключително от едно и също влакно?
Задължително ли е използването на един от трите посочени в член 7 от [Регламент № 1007/2011] термина „100 %“, „чист“ или „изцяло“, или при тези продукти става въпрос само за възможност, но не и за задължение?
Задължението по член 9, параграф 1 от [Регламент № 1007/2011] текстилен продукт да се етикетира или маркира с наименованието и процентното съдържание от масата на всички съставни влакна важи ли и за чистите текстилни продукти, които попадат в обхвата на член 7 от Регламент [№ 1007/2011]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.