Wahl
Генерален адвокат – Wahl
Дело C-18/17: Danieli & C. Officine Meccaniche и др., Заключение от 26 април 2018 г.
1. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива [96/71], [глава 2 „Свободно движение на хора“, точки 2 и 12] от приложение V към [Акта за присъединяване от 2012 г.] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
2. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива [96/71] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/16: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Съдебно решение от 19 април 2018 г.
Трябва ли понятието „в сравнително по-неблагоприятно положение“ по смисъла на член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изисква анализ на конкретните последици от прилагането на диференцирани цени от предприятие в господстващо положение за конкурентното положение на засегнатото предприятие и съответно дали следва да се вземе предвид тежестта на посочените последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/16: Banco Santander, Заключение от 22 март 2018 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на сумата, лихвите и разноските на приобретателя
б) Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
2. а) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на договорената възнаградителна лихва?
б) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която възнаградителните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
1) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за заем, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
2) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за заем клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправния характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на заема да продължават да се начисляват само редовните лихви?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на заемополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/16: Fontana, Заключение от 22 март 2018 г.
Съвместима ли е с членове 113 ДФЕС и 114 ДФЕС, както и с [Директивата за ДДС], италианската правна уредба, която включва член 62 sexies, параграф 3 и член 62 bis от Декрет-закон № 331/93, [преобразуван в Закон] № 427 от 29 октомври 1993 г., в частта ѝ, в която допуска прилагането на ДДС към индуктивно установен общ оборот, с оглед зачитането на правото на приспадане и на задължението за отразяване на данъка в цената и по-общо, във връзка с принципа на неутралитет и прехвърляне на данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/17: Bankia, Заключение от 21 март 2018 г.
1) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащите разпоредби относно испанското производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — член 695 и сл. във връзка с член 552, параграф 1 от [Закона за гражданското съдопроизводство] — която не предвижда съдебен контрол, нито служебен, нито по искане на някоя от страните, за нелоялни търговски практики, тъй като същата затруднява или не допуска съдебен контрол върху договорите или действията, при които такива нелоялни търговски практики може да са налице?
2) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като испанската, която не гарантира ефективно спазване на кодекса за поведение от страна на взискателя, в случай че същият реши да не прилага този кодекс (членове 5 и 6 от Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г. във връзка с член 15 от него)?
3) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като испанската, която не дава на потребителя възможност да поиска в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот спазване на кодекса за поведение, по-конкретно що се отнася до даването вместо изпълнение и погасяването на дълга — точка 3 от приложението към Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г., Кодекс на добри [банкови] практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/16: CMVRO, Съдебно решение от 1 март 2018 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба, която предоставя на ветеринарните лекари изключително право за продажба на дребно и използване на биологични продукти, антипаразитни продукти за специална употреба и ветеринарни лекарствени продукти?
Ако такова изключително право е съвместимо с правото на Европейския съюз, допуска ли последното това изключително право да се отнася и до структурите, чрез които се извършва тази продажба, в смисъл че те трябва да бъдат притежавани преимуществено или изключително от един или повече ветеринарни лекари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Заключение от 28 февруари 2018 г.
1) Трябва ли изразът „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от [КООНМП], съответно изразът „крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива [2005/35] да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията за намесата]?
2) Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от [Конвенцията за намесата], посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава, наред с друго, благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето и дивеча. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и дивеча в [ИИЗ], или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от [КООНМП], съответно под израза „крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива [2005/35]?
4) Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или на [ИИЗ]“ по смисъла на член 220, параграф 6 от [КООНМП] и на член 7, параграф 2 от Директива [2005/35]
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само оползотворяеми видове, или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от оползотворяеми видове по смисъла на член 61, параграф 4 от [КООНМП], като например растителни и животински видове, използвани за храна от оползотворяемите видове?
5) Как следва да се определи изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от [КООНМП], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива [2005/35]
Следва ли заплахата от причиняване [на щети] да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна заплаха или по друг начин?
6) Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от [КООНМП] и в член 7, параграф 2 от Директива [2005/35], определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или заплахата за тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или заплахата за значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на заплахата за тежки щети?
7) Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
8) Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки от приемане на по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член [1, параграф 2]). Приложима ли е възможността за прилагане на по-строги правила по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
9) Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от [КООНМП] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35/ЕО, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на чувствителността на пространството на Балтийско море?
10) Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ по смисъла на член 220, параграф 6 от [КООНМП] и на член 7, параграф 2 от Директива [2005/35] наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице заплаха за тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/17: ERSTE Bank Hungary, Определение от 22 февруари 2018 г.
Отговарят ли на изискването за яснота и разбираемост по член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 клаузи в договор за заем, които определят сумата по заема чрез препращане към валутен курс и вътрешнобанкови данни?
Може ли националният съд да обяви договора за недействителен в цялост, когато неравноправните клаузи засягат основния предмет на договора и договорът не може да съществува без тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/17: ERSTE Bank Hungary, Определение от 22 февруари 2018 г.
Попадат ли клаузи в договор за заем, сключен в чуждестранна валута, които задължават потребителя да върне заема в същата валута, в приложното поле на член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 и какви са изискванията за тяхната прозрачност?
Допустимо ли е националният съд да замести неравноправна клауза със съответна диспозитивна разпоредба на националното право и при какви условия може да обяви договора за изцяло недействителен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/17: Lupean и Lupean, Определение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли клаузата за връщане на кредит в същата чуждестранна валута, в която е отпуснат, основния предмет на договора за кредит по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
Може ли клауза по договор за кредит, която прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя и не е ясно и прозрачно формулирана, да бъде квалифицирана като неравноправна съгласно член 3, параграф 1 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 93/13, като се отчита добросъвестността на професионалиста и възможността за значителен дисбаланс в тежест на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.