всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Trstenjak

Генерален адвокат – Trstenjak

Дело C-453/11: Timehouse/СХВП, Определение от 14 май 2012 г.

Правилно ли е приложен критерият за цялостна оценка на отличителния характер на триизмерна марка съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/11: Lan Airlines/СХВП, Определение от 11 май 2012 г.

Обхваща ли правомощието на Съда контрол върху фактическата преценка на Общия съд при липса на твърдяно изопачаване на доказателствата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/11: Lan Airlines/СХВП, Определение от 11 май 2012 г.

Правилно ли е Общият съд да разглежда като фактически въпрос анализа на рисковете от объркване между марките и наличието на доминиращи елементи, когато не се твърди изопачаване на фактите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/11: Pie Optiek, Заключение от 3 май 2012 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 874/2004 да се тълкува в смисъл, че при положение, при което съответното предходно право е право относно марка, терминът „лицензополучатели на предходни права“ може да се отнася за лице, упълномощено от притежателя на марката единствено да регистрира от свое име, но за сметка на лицензодателя име на домейн, което е идентично или подобно на марката, без обаче да има право да използва по друг начин марката или да използва знака като марка, като например за предлагане на пазара на стоки или услуги с тази марка?
2) При положителен отговор на този въпрос, трябва ли член 21, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 874/2004 да се тълкува в смисъл, че „право или законен интерес“ съществува дори ако „лицензополучателят на предходни права“ е извършил регистрирането на името на домейн .eu от свое име, но за сметка на притежателя на марката, когато последният няма право на регистриране в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 733/2002?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/10: Kastrati, Съдебно решение от 3 май 2012 г.

Следва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че в резултат на оттеглянето на молба за убежище по смисъла на член 2, буква в) от него, направено, преди компетентната да разгледа тази молба държава членка да поеме отговорността за търсещото убежище лице, този регламент вече не следва да се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/10: Neidel, Съдебно решение от 3 май 2012 г.

Прилага ли се член 7 от Директива 2003/88/ЕО и към държавните служители?
Обхваща ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО и правото на годишен отпуск или на почивка, когато националното право предвижда такова право на повече от 4 седмици?
Попада ли в рамките на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО и това право на отпуск, което се предоставя съгласно националното право в допълнение към годишния отпуск или почивка като компенсация за положен труд през празничните дни поради неравномерното разпределение на работното време?
Може ли пенсиониран държавен служител да основе пряко на член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на финансово обезщетение за неизползван годишен отпуск или почивка, когато поради болест не е упражнявал функциите си и поради това не е бил в състояние да използва отпуска си под формата на отсъствие от работа?
Може ли на това право на финансово обезщетение за неизползван отпуск, поне за част от обезщетението, да се противопостави предвиденото в националното право предсрочно погасяване на правото на отпуск?
Обхватът на предвиденото в член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на финансово обезщетение разпростира ли се само до гарантирания в член 7, параграф 1 от същата директива минимален годишен отпуск от четири седмици, или излиза извън тези рамки и включва и предвиденото в националното право допълнително право на отпуск
Това допълнително право обхваща ли и правото на отпуск, което се полага единствено въз основа на специфичното разпределение на работното време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/11: Neurim Pharmaceuticals (1991), Заключение от 3 май 2012 г.

1. При тълкуването на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 [понастоящем Регламент (ЕО) № 469/2009] (наричан по-нататък „Регламентът за СДЗ“) в случаите, когато разрешение за пускане на пазара „A“ е издадено за съдържащ активна съставка лекарствен продукт, следва ли член 3, буква г) да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила (наричан по-нататък „СДЗ“) на базата на издадено по-късно разрешение за пускане на пазара „Б“, предоставено за различен лекарствен продукт със същата активна съставка, когато пускането на пазара на продукта, който е предмет на хронологически по-ранното разрешение, не попада в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент по смисъла на член 4?
2. Ако се допуска издаването на СДЗ, означава ли това, че при тълкуването на член 13, параграф 1 от Регламента за СДЗ „първото разрешение за пускане на пазара в Общността“ трябва да бъде разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент по смисъла на член 4?
3. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато по-ранното разрешение за пускане на пазара е издадено за ветеринарен лекарствен продукт за определено показание, а по-късното разрешение за пускане на пазара е издадено за лекарствен продукт за хуманна употреба за различно показание?
4. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато по отношение на по-късното разрешение за пускане на пазара се е изисквало подаването на пълно заявление в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО (предишно пълно заявление съгласно член 4 от Директива 65/65/ЕИО)?
5. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато продуктът, обхванат от разрешение „A“ за пускане на пазара на съответния лекарствен продукт, попада в обхвата на закрилата на различен патент, чийто притежател е различен от заявителя на СДЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/10: Invitel, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителите, когато определена в закона и съответно оправомощена организация предяви от името на потребителите иск в защита на колективния интерес (колективен иск) за обявяване на нищожността на тази клауза, която се съдържа в потребителски договор?
Когато е предявен иск в защита на колективния интерес, за да се постанови решение, ползващо потребители, които не са участвали в производството, или забранява прилагането на неравноправно общо договорно условие, може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че посочената неравноправна клауза, която се съдържа в потребителски договор, не е обвързваща за засегнатите потребители, нито за бъдещите потребители, така че съдът трябва служебно да съобрази съответните правни последици?
Може ли член 3, параграф 1 от Директивата […] във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква г) от приложението по член 3, параграф 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че договорната клауза е ipso iure неравноправна, когато с нея продавачът или доставчикът изменя едностранно условията на договора, без изрично да описва метода за променяне на цената и без да посочва в договора основателна причина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Следва ли изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е изяснен в съображение 41 от тази директива, да се тълкува съгласно националното право или съгласно правото на Съюза?
Следва ли член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“, или че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
Кои са приложимите критерии за определяне дали конкретен запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на изключението относно временните записи, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/10: F-Tex, Съдебно решение от 19 април 2012 г.

1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891074 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form