Trstenjak

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 (= член 7 от Директива 93/104/ЕО) да се тълкува в смисъл, че работниците във всеки случай трябва да имат право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици и че неползваният отпуск през референтния период поради болест трябва да бъде предоставен впоследствие, или националното законодателство и/или практика могат да предвидят, че правото на платен годишен отпуск се погасява, когато работниците са неработоспособни поради болест през референтния период преди предоставянето на отпуска и ако те не възстановяват своята работоспособност преди края на референтния период и/или на периода на прехвърляне, определен от закона, от колективен или индивидуален трудов договор?
2) Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че във всеки случай при прекратяване на трудовото правоотношение работниците имат право на заместващо финансово обезщетение за дължимия, но неползван отпуск (финансово обезщетение за неползван отпуск), или националното законодателство и/или практика могат да предвидят, че работниците нямат право на финансово обезщетение за неползван отпуск, ако са неработоспособни поради болест до края на референтния период и/или на последващия период на прехвърляне и/или че имат право на пенсия след прекратяването на трудовото правоотношение поради намаляване на работоспособността им или поради инвалидност?
3) При положителен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че правото на отпуск или на заместващо обезщетение изисква работникът действително да е полагал труд през референтния период или това право възниква също и при оправдано отсъствие (поради болест) или при неоправдано отсъствие през целия референтен период?