всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Trstenjak

Генерален адвокат – Trstenjak

Дело C-516/10: Комисия/Австрия, Определение от 30 януари 2012 г.

Приложим ли е член 69, параграф 5 от Процедурния правилник относно разпределението на съдебните разноски при оттегляне на иска, когато поведението на ответника е причина за оттеглянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/10: Dominguez, Съдебно решение от 24 януари 2012 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88 […], който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
Доколкото член 7 от Директива 2003/88 […] не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директива [2003/88] минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Заключение от 17 януари 2012 г.

1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/10: Infopaq International, Определение от 17 януари 2012 г.

Обхващат ли временните действия на възпроизвеждане, извършвани в рамките на процес на снемане на данни, условията за освобождаване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, включително дали представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, имат ли единствена цел да позволят законно използване на произведение и притежават ли самостоятелно стопанско значение?
Приложим ли е член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 по отношение на тези действия, когато са спазени всички условия на член 5, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/10: Hypoteční banka, Определение от 16 януари 2012 г.

Допустимо ли е поправянето на грешки във версията на съдебното решение на определен език по инициатива на съда без искане от страните?
Какви формални изисквания следва да бъдат спазени при поправянето на такива грешки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/10: Kastrati, Заключение от 12 януари 2012 г.

1. С оглед по-специално на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и/или на липсата на разпоредби в Регламента освен тези, съдържащи се в член 4, параграф 5, второ изречение и член 16, параграфи 3 и 4 относно отпадането на компетентността на държава членка за разглеждане на молба за убежище, трябва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на молба за убежище не засяга възможността за прилагане на Регламента?
2. Има ли значение за отговора на поставения по-горе въпрос етапът от процедурата, на който е оттеглена молбата за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/10: Littlewoods Retail и др., Заключение от 12 януари 2012 г.

1. При надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява на посоченото лице да бъдат възстановени единствено а) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от VATA 1994?
2. При отрицателен отговор: съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държавата членка правно средство за защита да предвижда а) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща получената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми и/или претърпяната от данъчнозадълженото лице загуба на полезната стойност на паричните средства?
3. При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос: освен възстановяването на надвнесената главница, какво трябва да включва правното средство за защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?
4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държавата членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от VATA 1994) спрямо всички искове или средства за защита съгласно вътрешното право, от които иначе данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правния ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези искове или средства за защита съгласно вътрешното право?
От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правния ред на Съюза право, за да се съобрази с принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/10: Vlaamse Oliemaatschappij, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Допуска ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., държавите членки да предвидят, че държателят на склад, различен от митнически склад, е солидарно отговорен за заплащането на данъка върху добавената стойност, дължим във връзка с възмездна доставка на стоки, която техният собственик, задължено по ДДС лице, е извършил от този склад, когато държателят на посочения склад е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/09: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Явява ли се секторната забрана за движение на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки по участък от магистрала А 12 в Австрия, ограничение на свободното движение на стоки по смисъла на членове 28 ЕО и 29 ЕО?
Може ли такава забрана да бъде обоснована с целите за закрила на здравето и опазване на околната среда и спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането ѝ, като са разгледани по-малко ограничителни алтернативни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/10: Voogsgeerd, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от [Римската конвенция], да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия на работодателя не са прехвърлени на това друго дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131474 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form