Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-499/23: Комисия/Унгария (Matériaux de construction pour infrastructures critiques), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 ноември 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно движение на стоки — Член 35 ДФЕС — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Строителни материали — Уведомително задължение при износ — Право на държавата на предпочтително изкупуване — Член 36 ДФЕС — Обосноваване — Обществена сигурност — Осигуряване на строителни материали за критичните инфраструктури — Контрол на износа към трети страни — Изключителна компетентност на Съюза — Обща търговска политика — Регламент (ЕС) 2015/479 — Общи правила за износ — Директива (EС) 2015/1535 — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество“ По дело C‑499/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 4 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и K. Talabér-Ritz, ищец, срещу Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, ответник, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: C. Di Bella, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-563/24: PB Vi Goods, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Невалиден ли е член 10, параграф 7 от [Регламент 2019/787], поради това че нарушава член 16 от [Хартата], доколкото забранява представянето или етикетирането на безалкохолни напитки като „безалкохолен gin“?
При условията на евентуалност: трябва ли член 10, параграф 7 или член 12, параграф 1 от [Регламент 2019/787] да се тълкуват в смисъл, че представянето или етикетирането на безалкохолна напитка като „безалкохолен gin“ не е забранено само защото напитката не достига необходимото за наименованието „gin“ минимално обемно алкохолно съдържание и не е произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход (а на вода) с плодове от хвойна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/23: Inter IKEA Systems, Заключение от 13 ноември 2025 г.
Може ли свободата на изразяване на мнение, включително свободата на изразяване на политически мнения и на политическа пародия, гарантирана в член 10 от [ЕКПЧ] и в член 11 от [Хартата], да представлява „основание“ за използването на идентичен или сходен с ползваща се с известност марка знак по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от [Регламент 2017/1001] и член 10, параграф 2, буква в) и параграф 6 от [Директива 2015/2436]?
Какви критерии трябва да вземе предвид националният съд, ако е необходимо да направи преценка на баланса между тези основни права и какво значение трябва да се придава на всеки един критерий?
По-специално, може ли националният съд да вземе предвид следните критерии и/или има ли допълнителни критерии:
– степента, в която изразеното мнение е с търговски характер или с търговска цел,
– степента, в която между страните са от значение мотивите за конкуренцията,
– степента, в която изразеното мнение е от общ интерес, социално значимо или провокира дебат,
– връзката между горните критерии,
– степента на известност на марката — предмет на иска,
– обхвата на непозволеното използване, неговия интензитет и систематичност, както и какво е разпространението на това използване по отношение на място, време и обхват, като се отчита доколко то е свързано с посланието на изразеното мнение,
– степента, в която изразеното мнение и съпътстващите го обстоятелства, като например начинът, по който то е озаглавено, и рекламирането му, увреждат репутацията, отличителния характер и имиджа на марките — предмет на иска („рекламна функция“),
– степента, в която изразеното мнение представлява собствен оригинален принос и доколко е направен опит да се избегне объркване или асоцииране с марките — предмет на иска, или впечатлението, че съществува търговска или друга връзка между изразеното мнение и притежателя на марката („функция за указване на произхода“), като се има предвид и начинът, по който притежателят на марката е изградил специфичен имидж и репутация в областта на рекламата и комуникацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/25: May/Schweppes International и EUIPO, Определение от 11 ноември 2025 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за обосноваване на съществеността на повдигнатия правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Необходимо ли е в искането за допускане на обжалване да бъдат посочени конкретни съдебни решения и основания, които обосновават твърдяно противоречие с предходната практика и неговата същественост за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/25: May/Schweppes International и EUIPO, Определение от 11 ноември 2025 г.
Носенето на доказателствената тежест от страна на жалбоподателя във връзка с това, че повдигнатите с жалбата въпроси са съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз.
Достатъчни ли са твърденията за противоречие с предходна съдебна практика, ако не са изпълнени всички изисквания за конкретика и обосновка, за да се приеме, че жалбата повдига съществен въпрос?
Необходимостта от конкретно идентифициране на решения и обосновка защо евентуално правно противоречие би било от съществено значение за правото на ЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/25: Arasteh/Комисия, Определение от 30 октомври 2025 г.
Допустима ли е искова молба, подадена без участието на адвокат, съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Подлежат ли на отхвърляне касационни основания, които са явно недопустими или явно неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/25: Arysta Lifescience/EFSA, Определение от 28 октомври 2025 г.
Какви са правилата за връчване на процесуални документи и молби за обезпечителни мерки на встъпилите страни съгласно Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
При какви условия следва да се запази поверителното третиране на материали спрямо встъпили страни в производството пред Съда на Европейския съюз, когато тези материали вече са били третирани като поверителни в предходното производство?
Допустимо ли е временно поверително третиране, наложено с разпореждане на председателя на състав, да бъде запазено и в последващото производство пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/23: G GmbH, Заключение от 16 октомври 2025 г.
Трябва ли разходите за изработване на печатни образци на етикети, извършено на митническата територия на Съюза, да се добавят към договорната стойност съгласно член 32, параграф 1, буква а), подточка ii) или съгласно член 32, параграф 1, буква б), подточка iv) от Митническия кодекс [на Общността], ако купувачът, установен на митническата територия на Съюза, предоставя безплатно печатните образци в електронна форма на доставчиците в трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/24: Daraa, Заключение от 16 октомври 2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], респективно самият Регламент „Дъблин III“, да се тълкуват в смисъл, че определящата държава членка трябва да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, и сама става компетентна, дори ако компетентната съгласно тези критерии държава членка няма готовност да приеме лица, по отношение на които се провежда процедура за връщане по дъблинската система?
2) Прилага ли се това задължение на определящата държава членка да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, дори ако в държавата членка, която няма готовност за приемане, не съществуват системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, които създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.