всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ришар дьо ла Тур

Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)

Дело C-264/22: Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme и d’Autres Infractions, Съдебно решение от 17 май 2023 г.

Кое е приложимото право към погасителната давност за правото на обезщетение — правото по мястото на настъпване на злополуката (португалското право) съгласно член 4, параграф 1 и член 15, буква з) от [Регламент № 864/2007], или съгласно член 19 от посочения регламент при встъпване в правата на увреденото лице се прилага „правото на трето лице“, встъпило в тези права (френското право)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-776/22: Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO, Определение от 8 май 2023 г.

Повдига ли въпросът за независимостта на адвокат, който е съдружник в адвокатска кантора и е упълномощен от нея, значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Европейския съюз съгласно член 19, трета алинея от Статута на Съда на ЕС?
Задължен ли е Общият съд да предостави възможност за отстраняване на нередовности при липса на независимост на адвокатите, преди да обяви жалбата за недопустима, като се вземе предвид правото на достъп до правосъдие и принципа на пропорционалност, гарантирани от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/21: A1 и A2 (Assurance d’un bateau de plaisance), Съдебно решение от 27 април 2023 г.

Трябва ли член 15, точка 5 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 16, точка 5 от него да се тълкува в смисъл, че застраховката на корпуса на плавателни съдове за развлечение, които не се използват за търговски цели, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 16, точка 5 от същия регламент, и следователно съгласно член 15, точка 5 от него е действителен застрахователен договор, съдържащ споразумение относно избор на съд, дерогиращо правилото, предвидено в член 11 от същия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-650/21: Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която режим на възнагражденията на държавните служители, допускащ дискриминация, основана на възраст, се замества с режим на възнагражденията на държавните служители, при който класирането на даден държавен служител в определена категория на заплащане продължава да се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията, определян по дискриминационен начин в съответствие с предишния режим на възнагражденията за референтен за прекласирането месец (февруари 2015 г.), като на практика е възможна промяна на първоначално установените предходни периоди на заетост чрез определяне на референтна дата за съпоставка, при която обаче по отношение на периодите на заетост, приключили след навършването на 18‑годишна възраст, на преразглеждане подлежат само другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и при която увеличаването с четири години на времето, през което трябва да бъдат взети предвид предходни периоди на заетост, се компенсира от обстоятелството, че при определянето на референтната дата за съпоставка другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само ако общата им продължителност надвишава четири подлежащи на зачитане наполовина години (фиксирано приспадане на четири подлежащи на зачитане наполовина години)?
Следва ли отговорът на първия въпрос да бъде различен по отношение на онези производства, в които, макар преди влизането в сила на Втория закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на държавната служба с окончателно решение вече да е била определена нова референтна дата за повишаване, това решение все още не е намерило отражение върху степента на заплащане на държавния служител, тъй като публичният орган все още не е се е произнесъл, прилагайки пряко правото на Съюза, и в които производства понастоящем, отново без да се взема предвид междувременно определената референтна дата за повишаване, трябва да се определи нова референтна дата за съпоставка спрямо определената по дискриминационен начин на основание възраст референтна дата за повишаване, при положение че другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която, въпреки определянето отново на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията и правното положение в тази система, периодите заетост, свързана с практическо обучение при орган на местното самоуправление или сдружение на общини, следва да бъдат зачетени назад във времето като начална база за изчисление при определянето на референтната дата за съпоставка само ако държавният служител е постъпил на държавна служба след 31 март 2000 г., като в противен случай тези периоди се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само като други подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и следователно следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане, като в това отношение тази правна уредба води до поставяне в по-неблагоприятно положение на по-старшите държавни служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-770/21: OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, Заключение от 20 април 2023 г.

1) Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] - „купувачът и продавачът не са свързани“ във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС - за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по [данъка за добавена стойност (ДДС)] на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891], възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
2) Следва ли от чл. 47, параграф 1 и чл. 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на ЕС, [наричана по-нататък „Хартата“], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съдът служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– Условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от […] Митническия кодекс на Съюза - „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– Когато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] - дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
3) Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т.1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г., [Х (Събиране на допълнителни вносни мита)]С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съдът, да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока - зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891, като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
4) Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за био-продукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/21: Intervyuirasht organ na DAB pri MS (Femmes victimes de violences domestiques), Заключение от 20 април 2023 г.

1) За целите на квалифициране на насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по [Женевската конвенция] и по [Директива 2011/95] приложими ли са съгласно съображение 17 от [Директива 2011/95] дефинициите и определенията по [CEDAW] и [Истанбулската конвенция], или насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95 има самостоятелно значение, различно от това в посочените актове на международното право?
2) Следва ли за установяване на принадлежност към определена социална група, като мотив за преследване по чл. 10, пар.1, б.„г“ [от] Директива 2011/95, при твърдения за насилие над жени, основано на пола, да се отчете единствено биологичният или социалният пол на жертвата на преследване (насилие, насочено срещу жена, само защото е жена), могат ли конкретните форми/актове/действия на преследване като посочените неизчерпателно в съображение 30 от [Директива 2011/95] да бъдат определящи за „видимостта на групата в обществото“, т.е. нейна отличителна черта, в зависимост от условията в страната на произход или тези актове са относими единствено към действията на преследване по чл. 9, пар.2, б.„а“ и б.„е“ от Директива 2011/95?
3) При твърдяно от кандидата за закрила насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие, представлява ли биологичният или социален пол достатъчно основание за определяне на принадлежност към определена социална група по чл. 10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95 или следва да се установи допълнителна отличителна черта на групата, при буквално, словесно тълкуване на разпоредбата на чл. 10, пар.1, б.„г“ от [Директива 2011/95], която поставя изискванията в условие на кумулативност, а аспектите на пола — на алтернативност?
4) Следва ли причинно-следствената връзка по чл. 9, пар.3 от Директива 2011/95 при твърдяно насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие от недържавен субект на преследване по смисъла на чл. 6, б.„в“ от Директива 2011/95, да се тълкува, че е достатъчно да се установи връзка между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по [член 9,] параграф 1, или задължително следва да се установи липса на закрила срещу твърдяното преследване, респ. налице ли е връзката в случаите, когато недържавните субекти на преследване не възприемат отделните актове на преследване/насилие, като такова, свързано с пола на преследваното лице?
5) При изпълнение на останалите изисквания за това, може ли реалната заплаха с [престъпление] на честта при евентуално връщане в страната на произход да обоснове предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 15, б."а" от Директива 2011/95, вр. чл. 2 ЕКПЧ (никой не може умишлено да бъде лишен от живот) или следва да се квалифицира като посегателство по чл. 15, б."б" от Директива 2011/95, вр. чл. 3 ЕКПЧ, както са тълкувани в практиката на Европейския съд за правата на човека, при съвкупна преценка с опасност от други актове на насилие, основано на пола, респ. достатъчно ли е за предоставяне на тази закрила заявеното от кандидата субективно нежелание да получи закрилата на държавата си на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/22: Sinda & V R, Определение от 20 април 2023 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, включително достатъчно точна фактическа и нормативна рамка и връзка между правото на Съюза и националното законодателство?
Релевантни ли са разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за разрешаването на конкретния спор, с оглед приложното поле на съответната директива и липсата на данни за международен транспорт?
Предоставени ли са достатъчно данни, за да се определи приложимостта на Хартата на основните права в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/22: Sinda & V R, Определение от 20 април 2023 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно точни сведения за нормативния контекст на спора и връзката между исканото тълкуване на правото на Съюза и националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/22: Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr (Transport de conteneurs vides), Заключение от 20 април 2023 г.

Представлява ли превозът на празни контейнери до [натоварването], съответно от [разтоварването], неразделна част от превоза на натоварените контейнери така, че превозът на празни контейнери да участва в привилегирования превоз на пълни контейнери, доколкото при комбиниран транспорт същият е изключен от разпоредбите относно каботажните превози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-200/22: Vantage Logistics, Определение от 18 април 2023 г.

Явява ли се приложима Директивата относно преструктурирането и несъстоятелността към главното производство, след като не е транспонирана в националното законодателство към релевантния момент?
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато правото на Съюза, предмет на тълкуване, не е приложимо към конкретния спор?
Може ли член 17 от Хартата на основните права да се приложи, когато държавата членка не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1282930313259 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form