Ришар дьо ла Тур
Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)
Дело C-404/22: Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2002/14 да се тълкува в смисъл, че се отнася до юридическо лице на частното право, което действа като публичноправен субект и упражнява властнически правомощия, когато в допълнение това юридическо лице предоставя срещу възнаграждение услуги, които се конкурират с услугите, предоставяни от други участници на пазара?
Следва ли член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за информиране и консултиране намира приложение при промяна на длъжностната функция на малък брой работници или служители, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, когато тази промяна не може да засегне ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в съответното предприятие или да застраши като цяло заетостта в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да поднови разрешение за пребиваване, което е издала на гражданин на трета страна съгласно разпоредбите на глава III от тази директива, на основанието, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от същата директива, че тъй като е отсъствал от територията на държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, за период, по-дълъг от шест години, този гражданин е загубил правото си на този статут в последната държава членка и ако това е така, на какви условия се подчинява подобно решение за отказ?
Следва ли член 9, параграф 4, втора алинея и член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че втората държава членка, която прилага тези разпоредби чрез две отделни разпоредби, ги транспонира надлежно в националното право, когато първата разпоредба възпроизвежда основанието, което води до загуба на правото на статут на дългосрочно пребиваващ, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от тази директива, а втората разпоредба предвижда, че разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от посочената директива трябва да бъде отнето, ако съответният гражданин на трета страна е загубил правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в държавата членка, която го е издала, без тази разпоредба да се позовава конкретно на някое от основанията за загуба на това право, посочени в член 9 от същата тази директива?
Следва ли член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която гражданинът на трета страна е поискал да му бъде издадено разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от тази директива или да му бъде подновено такова разрешение, може да отхвърли тази молба с мотива, че този гражданин не е приложил към молбата си доказателства, че разполага с жилище с достатъчна жилищна площ, въпреки че тази държава членка не е приложила тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/21: Германия/Pharma Mar и Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „фармацевтично предприятие“ по смисъла на точка 3.2.2 от политиката на EMA при преценката за безпристрастност на експертите?
Спазено ли е изискването за добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при прилагането на политиката на EMA относно конкуриращите се интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Mère thaïlandaise d’un enfant mineur néerlandais), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови права в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
Ако се окаже, че само родителят, гражданин на трета държава, упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Заключение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/22: VB (Information du condamné par défaut), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Следва ли член 8, параграф 4, второ изречение от Директива 2016/343 да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който постановява осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия и това става извън хипотезите на член 8, параграф 2, да посочи изрично правото на подсъдимия на възобновяване на производството, което той има съобразно член 9 от Директивата, с цел в един по-късен момент, по-специално при задържането му за изтърпяване на наказанието, това право да му бъде съобщено, при условие че националното право не предвижда уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на възобновяване при задържането му за изпълнение на задочното наказание и също така не предвижда участие на съд при издаване на европейска заповед за арест за изпълнение на наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в същите в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от Митническия кодекс на Съюза?
За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от Митническия кодекс на Съюза: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно Митническия кодекс на Съюза, който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Заключение от 17 май 2023 г.
Неправилно тълкуване на предявените искания и основания, тъй като Общият съд е изключил от упражнявания от него контрол всички искания, основани на възражение за незаконосъобразност
Грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е анализирал само последната работа на г‑н Jenkinson в мисията Eulex Kosovo
Грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на основателността на претенциите по първото искане (разгледани са първата, третата и четвъртата част)
Неправилно прилагане на принципа на равно третиране на служителите на Съюза и нарушение на член 336 ДФЕС, поради изключването изцяло на извъндоговорната отговорност на ответниците
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Заключение от 17 май 2023 г.
1) a) Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила
б) При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“ релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение [Ahmed]
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко
2) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото
3) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането
4) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.