Rantos
Генерален адвокат – Rantos
Дело C-475/20: Admiral Gaming Network, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/21: Meta Platforms и др. (Conditions générales d’utilisation d’un réseau social), Заключение от 20 септември 2022 г.
1) а) Съвместимо ли е с член 51 и сл. от [ОРЗД] национален орган за защита на конкуренцията на държава членка като Bundeskartellamt, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и в държавата членка на който предприятие със седалище извън Европейския съюз има място на установяване, оказващо на своето основно място на установяване, което се намира в друга държава членка и носи изключителната отговорност за обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз, съдействие в областта на рекламата, комуникацията и връзките с обществеността, да установи за целите на контрола върху злоупотребите в областта на [конкурентното] право, че договорните условия на основното място на установяване досежно обработването на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, и да разпореди това нарушение да бъде преустановено?
б) При утвърдителен отговор: съвместимо ли е това с член 4, параграф 3 ДЕС, когато в същото време водещият надзорен орган в държавата членка на основното място на установяване по смисъла на член 56, параграф 1 от ОРЗД провежда процедура по разследване на договорните му условия досежно обработването на данни?
2) a) Когато интернет потребител или само посещава уебсайтове, съответно приложения, за които са приложими критериите по член 9, параграф 1 от ОРЗД, като приложения за флирт, уебсайтове за хомосексуални запознанства, на политически партии или със здравна насоченост, или въвежда в тях и информация, например при регистрация или поръчки, а друго предприятие, като Facebook Ireland, събира данни относно посетените от потребителя уебсайтове и приложения чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“ („Бизнес инструменти на Facebook“), или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, и относно въведената там от него информация, свързва тези данни с данните от акаунта на потребителя във [Facebook] и ги използва, представлява ли събирането и/или свързването, и/или използването обработване на чувствителни лични данни по смисъла на разпоредбата?
б) При утвърдителен отговор: посещението на тези уебсайтове и приложения и/или въвеждането на информация там, и/или натискането на интегрираните в тези уебсайтове, съответно приложения, бутони („социални плъгини“, като „Харесвам“, „Споделяне“, съответно „Facebook Login“ [„Вход във Facebook“], или „Account Kit“ [„Комплект акаунти“]) на доставчик като Facebook Ireland, представлява ли [явно] правене на обществено достояние на данните относно посещението като такова и/или относно въвеждането на информация от потребителя по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД?
3) Може ли предприятие като Facebook Ireland, което е оператор на финансирана от реклами социална мрежа и в своите условия за ползване предлага персонализиране на съдържанието и рекламата, сигурност на мрежата, подобряване на продуктите и [хомогенно] и безпроблемно използване на всички продукти — собственост на групата, да се позове на необходимостта от изпълнението на договора съгласно член 6, параграф 1, буква б) от ОРЗД или на зачитането на легитимните интереси съгласно член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД, за да обоснове събирането за тези цели на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързването на тези данни с акаунта на потребителя във [Facebook] и използването им?
4) Възможно ли е в такъв случай легитимни интереси по смисъла на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД да са и – малолетието/непълнолетието на потребителите за персонализирането на съдържание и реклама, подобряването на продуктите, сигурността на мрежата и нетърговската комуникация с потребителя, – предоставянето на измервания, анализи и други бизнес услуги на рекламодатели, разработчици и други партньори с цел те да могат да оценяват и подобряват своята дейност, – предоставянето на търговска комуникация с ползвателя с цел предприятието да подобрява своите продукти и да осъществява директен маркетинг, – проучвания и иновации за социални цели, за да се подпомогне техническият прогрес и научното разбиране на важни социални проблеми, и за да се окаже положително влияние върху обществото и света, – споделянето на информация с органите, компетентни за осъществяване на наказателно преследване и изпълнение на наказанията и в отговор на законни искания с цел предотвратяване, разкриване и преследване на престъпления, на нарушения на условията и правилата за използване и на други вредоносни практики, когато за тези цели предприятието събира данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързва тези данни с акаунта на ползвателя във [Facebook] и ги използва?
5) Възможно ли е в такъв случай събирането на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, свързването на тези данни с акаунта на ползвателя във [Facebook] и използването им, или използването съответно на данни, които вече са събрани и свързани по друг законосъобразен начин, да е обосновано и съгласно член 6, параграф 1, букви в), г) и д) от ОРЗД, в отговор например на законни искания относно определени данни (буква в), за борба с вредоносни практики и насърчаване на сигурността (буква г), за проучвания в полза на обществото и за подпомагане на безопасността, интегритета и сигурността (буква д)?
6) Възможно ли е валидно и свободно изразено съгласие, по-специално по смисъла на член 4, точка 11 от ОРЗД, да се даде на предприятие в господстващо положение на пазара, като Facebook Ireland, в съответствие с член 6, параграф 1, буква a) и на член 9, параграф 2, буква a) от ОРЗД?
7) a) Може ли национален орган за защита на конкуренцията на държава членка, като Bundeskartellamt, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и проверява предприятие в господстващо положение за нарушение на забраната за злоупотреби в областта на конкурентното право, което нарушение не се състои в това, че условията на това предприятие за обработване на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, да установява, например при претеглянето на интересите, дали условията на същото предприятие за обработването на данни и тяхното прилагане са съобразени с ОРЗД?
б) При утвърдителен отговор: важи ли това, предвид член 4, параграф 3 ДЕС, и когато в същото време компетентният съгласно член 56, параграф 1 от ОРЗД водещ надзорен орган провежда процедура по разследване на условията на това предприятие за обработването на данни?
При утвърдителен отговор на въпрос 7 е необходимо да се даде отговор на въпроси 3—5, що се отнася до данните от използването на притежаваната от групата услуга Instagram.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/20: Fenix International, Заключение от 15 септември 2022 г.
Невалиден ли е член 9a [...] въз основа на това, че надхвърля изпълнителните правомощия или задължения на Съвета, установени с член 397 от [Директивата за ДДС], доколкото допълва и/или изменя член 28 от [тази директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-789/21: Комисия/България, Определение от 9 септември 2022 г.
Следва ли страна, която е изпълнила задълженията си едва след предявяване на иска срещу нея, да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/20: Gallaher, Заключение от 8 септември 2022 г.
3) Представлява ли законодателство като правилата за вътрешногрупови прехвърляния — водещо до незабавно възникване на данъчно задължение при прехвърляне на активи от местно в Обединеното кралство дружество към местно в Швейцария дружество сестра (неизвършващо търговска дейност в Обединеното кралство чрез постоянен обект), когато и двете дружества са изцяло притежавани дъщерни дружества на общо дружество майка, което е местно лице в друга държава членка, при положение че такова прехвърляне щеше да е данъчно неутрално, ако дружеството сестра също бе местно лице в Обединеното кралство (или извършваше там търговска дейност чрез постоянен обект) — ограничение на свободата на установяване на дружеството майка по член 49 ДФЕС или, ако е относимо, ограничение на свободата на движение на капитали по член 63 ДФЕС?
5) Ако е имало ограничение, като е безспорно, че ограничението по принцип е било обосновано с императивни съображения от обществен интерес (а именно нуждата да се запази балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане), било ли е това ограничение необходимо и пропорционално по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, по-специално когато срещу прехвърлянето на съответния актив данъчнозадълженото лице е реализирало приход, равен на пълната пазарна стойност на актива?
6) Ако е имало нарушение на свободата на установяване и/или на правото на свободно движение на капитали:
а) Изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка?
б) Ако това е така, изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение, така че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка до прехвърлянето на активите извън подгрупата, на която местното в друга държава членка дружество е дружество майка (т.е. „по принципа на материализиране“), или възможността за плащане на данъка на вноски (т.е. „по принципа на погасяване във времето“) е пропорционална коригираща мярка?
в) Ако по принцип възможността за плащане на данъка на вноски е годна да бъда пропорционална коригираща мярка:
i) Важи ли това само ако националното право е предвиждало тази възможност към момента на прехвърлянето на активите, или е съвместимо с правото на ЕС такава възможност да бъде осигурена посредством коригираща мярка след настъпване на събитието (а именно националният съд да предостави такава възможност след настъпване на събитието чрез прилагане на съответстващо тълкуване или оставяне на законодателството без приложение)?
ii) Изисква ли правото на ЕС националните съдилища да осигурят коригираща мярка, засягаща във възможно най-малка степен заложената в правото на ЕС съответна свобода, или е достатъчно националните съдилища да осигурят коригираща мярка, която, макар да е пропорционална, се отклонява от съществуващото национално право във възможно най-минимална степен?
iii) Какъв период за вноските е необходим
и
iv) Противоречи ли на правото на ЕС коригираща мярка, включваща погасителен план, в който вноските стават изискуеми преди датата, на която споровете между страните са окончателно решени, т.е. трябва ли падежите на вноските да бъдат за в бъдеще?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/21: Kerstens/Комисия, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Нарушено ли е правилото за разпределение на доказателствената тежест и член 91, параграф 3 от Статута на длъжностните лица на Европейския съюз, както и допусната ли е изопачаване на фактите и доказателствата при определяне на началния момент на срока за обжалване?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно задължението за мотивиране?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност при определяне на датата на уведомяване за целите на изчисляване на срока за обжалване?
Спазен ли е принципът на равно третиране при прилагане на различни правила за уведомяване чрез електронна поща спрямо уведомяване чрез системата e-Curia?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/21: Kerstens/Комисия, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Нарушена ли е правилото за разпределение на доказателствената тежест и член 91, параграф 3 от Статута, както и допусната ли е изопачаване на фактите и доказателствата при определяне на датата на уведомяване?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност при определяне на датата на уведомяване само въз основа на изпращането на електронно съобщение?
Спазен ли е принципът на равно третиране при различното третиране на уведомяването чрез e-Curia и чрез електронна поща от страна на институциите на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.