Rantos
Генерален адвокат – Rantos
Дело C-177/23: Investcapital, Определение от 8 ноември 2023 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 93/13 договорна клауза, която отразява императивна законова разпоредба, допускаща цесия на вземания без съгласието на длъжника?
Може ли договорна клауза, основана на императивна национална правна норма, която не засяга правомощията на съда да преценява неравноправния характер на клаузите, да бъде предмет на контрол за неравноправност по смисъла на Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/21: EDP – Energias de Portugal и др., Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие, което управлява мрежа от търговци на дребно на стоки за широко потребление, трябва да се счита на електроенергийния пазар за потенциален конкурент на доставчика на електроенергия, с когото е сключило споразумение за партньорство, съдържащо клауза за неизвършване на конкурентна дейност, въпреки че не извършва никаква дейност на този продуктов пазар към момента на сключването на това споразумение, ако въз основа на съвкупност от непротиворечиви фактически данни, отчитащи структурата на пазара, както и икономическия и правния контекст, при които същият функционира, е доказано, че съществуват реални и конкретни възможности въпросното предприятие да навлезе на посочения пазар и да се конкурира с този доставчик?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че споразумение за търговско партньорство, сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, които не се намират нагоре или надолу по веригата един спрямо друг, попада ли в обхвата на категориите „вертикални споразумения“ и „споразумения за представителство“, когато цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия посредством механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки и всяко от тези предприятия поема част от разходите, свързани с осъществяването на това партньорство?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, съдържаща се в споразумение за търговско партньорство, което е сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, и цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия чрез механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки, може ли да се счита за съпътстващо това споразумение за партньорство ограничение?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, която в рамките на споразумение за търговско партньорство се състои по-специално в забрана за едната от страните по това споразумение да навлиза на националния пазар за доставка на електроенергия, на който другата страна по това споразумение е основен участник, и то в последните етапи на либерализацията на този пазар, представлява споразумение, имащо за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, въпреки че потребителите извличат определени ползи от това споразумение и тази клауза за неизвършване на конкурентна дейност е ограничена във времето, щом анализът на съдържанието на тази клауза и на нейния икономически и правен контекст показва, че тя има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/22: LATAM Airlines Group, Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Трябва ли Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че както изисква член 3, параграф 2, съответно член 2, буква й), пътникът трябва да се е представил на гишето за резервация, съответно на изхода за качване на борда на самолета в посочения час, съответно не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да се приложи Регламентът и за да е налице отказан достъп на борда, за който се дължи обезщетение на основание член 4, параграф 3 във връзка с член 7 от [този] Регламент, въпреки че опериращият въздушен превозвач вече е заявил преди това, че не иска да превози пътника?
Трябва ли Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че при прилагане по аналогия на член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от [този] Регламент е изключено да е налице право на обезщетение поради отказан достъп на борда на основание членове 4 и 7, когато пътникът е бил информиран за отказания достъп на борда минимум две седмици преди началото на полета по разписание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/22: Airoldi Metalli/Комисия, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на последната алинея от член 263 ДФЕС относно липсата на изпълнителни мерки при обжалване на регулаторен акт?
Явява ли се жалбоподателят индивидуално засегнат от обжалвания регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Заключение от 19 октомври 2023 г.
1) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и член 2, буква „г“ от [Регламент № 1099/2008], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла по т. 3.4.20 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] (респективно — вносители на такива масла) [по дело C‑395/22] [или] нефтен кокс, по т. 3.4.23 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] за производствени цели [по дело C‑428/22] като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?
2) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази директива] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008]?
3) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен вид продукт?
4) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?
5) Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1,член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че на лице, осъществило вътрешнообщностни пристигания, респективно внос с/на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вътрешнообщностните пристигания/вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/22: Ministar na zemedelieto, hranite i gorite, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от [решението на Комисията от 5 септември 2014 г.] не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя?
Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти?
Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент [2015/1589] да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от [Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост] да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/22: Airoldi Metalli/Комисия, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Допустимо ли е жалбоподателят да обжалва регламент за въвеждане на антидъмпингови мита, като се позовава на липса на мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Може ли жалбоподателят да се позове на неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд, без да докаже изопачаване на доказателствата?
Притежава ли жалбоподателят качеството на лично засегнато лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, когато е вносител на продукт, обхванат от антидъмпинговия регламент?
Достатъчно ли е участието на жалбоподателя в административното производство, за да бъде признат за лично засегнат от антидъмпинговия регламент?
Съществуват ли обстоятелства, които да съставляват особено положение на жалбоподателя като вносител, разграничаващо го от всички останали оператори на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/22: Est Wind Power, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Трябва ли правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че означава започване на всякакви строителни работи, свързани с инвестиционен проект, или само започването на строителни работи, свързани с инсталацията от инвестиционния проект, с която ще се произвежда енергия от възобновяеми източници?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания в положение, при което компетентният орган на държавата членка е установил започването на строителните работи във връзка с дадена инвестиция, същият трябва допълнително да прецени какъв етап на развитие на инвестиционния проект е достигнат и каква е вероятността този инвестиционен проект да бъде завършен?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: може ли при оценката на етапа на развитие на инвестиционния проект да се вземат предвид други обективни обстоятелства, например висящи правни спорове, които възпрепятстват продължаването на инвестиционния проект?
От значение ли е в настоящия случай, че в решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar (C‑349/17, EU:C:2019:172), точки 61 и 68 Съдът посочва, че наличието или липсата на стимулиращ ефект не може да се счита за ясен и прост критерий, който да се прилага от националните органи, тъй като, за да се провери дали той е изпълнен, е необходимо във всеки конкретен случай да се правят сложни икономически преценки, поради което такъв критерий не е в съответствие с изискването критериите за прилагане на дадено освобождаване да са ясни и прости за прилагане от националните органи?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално [бележка под линия 66 от Насоките от 2014 г.] във връзка с точка 19, подточка 44 от [същите насоки], да се тълкуват в смисъл, че при проверката на критерия за започване на работа не е необходимо във всеки конкретен случай да се прави икономическа оценка на инвестиционния проект от страна на националния орган?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално последната алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „други ангажименти, които правят инвестицията необратима“, да се тълкуват в смисъл, че каквито и да било други ангажименти — с изключение на закупуването на земя и подготвителните работи (като получаване на разрешение за строеж) — правят инвестицията необратима, без значение от разходите за поетите ангажименти?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, и по-специално понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], да се тълкуват в смисъл, че задължителните условия за започването на работа са наличието на право на ползване на земята от производителя и наличието на [необходимото] национално разрешително за осъществяването на инвестиционния проект?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли понятието „[необходимо] национално разрешително за осъществяването на инвестиционен проект“ да се тълкува с оглед на националното право и възможно ли е да става въпрос само за разрешително, въз основа на което да се извършат строителните работи във връзка с инвестиционния проект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/22: Banco BPN/BIC Português и др., Заключение от 5 октомври 2023 г.
1) Допуска ли член 101 ДФЕС […] да се квалифицира като ограничение на конкуренцията с оглед на целта обменът между конкуренти на информация относно търговските условия (напр. спредове и настоящи и бъдещи променливи на риска) и производствените стойности (месечни, индивидуализирани и с разбивки) с цялостен обхват и месечна периодичност, в контекста на предлагането на ипотечни кредити, на кредити на предприятия и на потребители, обменяна редовно и реципрочно, в сектора на банкирането на дребно, в контекста на концентриран пазар с бариери за навлизане, като по този начин изкуствено се увеличава прозрачността и се намалява несигурността, свързана със стратегическото поведение на конкурентите?
2) При утвърдителен отговор, допуска ли същата правна уредба такава квалификация, когато не са установени или не могат да бъдат установени каквато и да било ефективност или амбивалентни или благоприятни за конкуренцията ефекти от този обмен на информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.