всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-436/08: Haribo Lakritzen Hans Riegel, Съдебно решение от 10 февруари 2011 г.

1) Допуска ли правото на Съюза освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП, да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие?
2) Допуска ли правото на Съюза за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от Европейския съюз или от държави, страни по Споразумението за ЕИП, задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък?
3) Допуска ли правото на Съюза за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие?
4) a) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли правото на Съюза национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави?
б) При положителен отговор на четвъртия въпрос, буква a): допуска ли правото на Съюза да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а): допуска ли правото на Съюза да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
1) Допуска ли правото на Съюза при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
2) Допуска ли правото на Съюза за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-154/10: Nokia/СХВП, Определение от 9 февруари 2011 г.

При какви условия жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски при оттегляне на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Заключение от 3 февруари 2011 г.

1. Незаконно устройство
а) Когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и се продава с ограничено разрешение да се използва само за достъп до защитената услуга при определени обстоятелства, трябва ли това устройство да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, ако се използва за достъп до посочената защитена услуга на място, по начин или от лице, които не попадат в обхвата на разрешението на доставчика на услугата?
б) Какво означава „създаден или адаптиран“ по смисъла на член 2, буква д) от Директивата?
2. Предмет на иска
Когато първият доставчик на услуги предава програмно съдържание в кодирана форма към втори доставчик на услуги, който излъчва това съдържание въз основа на достъп под условие:
Какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали интересите на първия доставчик на защитена услуга са засегнати по смисъла на член 5 от Директива 98/84?
3. Търговски цели
Изразът „притежаването за търговски цели“ по член 4, буква а) от Директивата само до притежаване за целите на търговските сделки с незаконни устройства (например продажбите на такива устройства) ли се отнася или включва и притежаването на устройство от краен потребител при упражняването на каквато и да е икономическа дейност?
4. Право на възпроизвеждане
Когато i) в паметта на декодер или ii) за филмите — на телевизионен екран, се създават поредни откъси от филм, музикално произведение или звукозапис (в конкретния случай кадри от цифрово видео- и аудиосъдържание), като се възпроизвежда цялото произведение, ако поредните откъси се разглеждат като едно цяло, макар че във всеки отделен момент от времето са налице само ограничен брой откъси:
а) трябва ли въпросът дали тези произведения са възпроизведени изцяло или частично да се разглежда съгласно правилата на националната правна уредба в областта на авторското право, отнасящи се до преценката какво представлява неправомерно възпроизвеждане на произведение, закриляно с авторско право, или този въпрос зависи от тълкуването на член 2 от Директива 2001/29?
б) Ако става въпрос за тълкуване на член 2 от Директива 2001/29, трябва ли националният съд да вземе предвид всички откъси от всяко произведение като едно цяло или само ограничения брой откъси, които са налице в определен момент от времето
В случай че е вярна втората хипотеза, какъв критерий за преценка трябва да приложи националният съд, за да установи дали произведението е частично възпроизведено по смисъла на посочения член?
в) Правото на възпроизвеждане по член 2 включва ли и създаването на преходни изображения върху телевизионен екран?
5. Самостоятелно стопанско значение
a) Трябва ли да се смята, че преходните копия на произведение, които се създават в кутията на декодер за спътникова телевизия или върху свързан с кутията на декодера телевизионен екран и чиято единствена цел е да се даде възможност за използване на произведението, което използване не е другояче ограничено по закон, имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради факта че тези копия са единственото основание, на което носителят на правата може да изисква възнаграждение за използването на неговите права?
б) За отговора на буква а) от въпрос 5 има ли значение i) дали преходните копия имат вътрешноприсъща стойност, ii) дали преходните копия се състоят от малка част от сбор от произведения и/или други закриляни обекти, която иначе може да се използва без нарушаване на авторското право, и iii) дали лицето, на което носителят на правата е предоставил изключителната лицензия за друга държава членка, вече е получило възнаграждение за използването на произведението в тази държава членка?
6. Публично разгласяване по жичен или безжичен път
а) Публично разгласено по жичен или безжичен път по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО ли е закриляното с авторско право произведение, когато спътниковото излъчване се приема в търговски помещения (например в бар), и се разгласява или показва на присъстващите в тези помещения чрез един-единствен телевизионен екран и високоговорители?
б) Има ли значение за отговора на буква а) от въпрос 6 дали:
i) присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, представляват нова публика, която излъчващият оператор не е отчел (в конкретния случай тъй като предназначена за използване в една държава членка карта за домашен декодер се използва с търговска цел за зрители в друга държава членка);
ii) съгласно националното право присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, не са зрители, които плащат за това;
iii) излъчваният телевизионен сигнал се получава по наземна или спътникова антена на покрива на помещението, където се намира телевизорът, или в непосредствена близост до него?
в) Ако отговорът на която и да е част от буква б) е утвърдителен, какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали е налице разгласяване на произведението, което произлиза от място, където тези зрители не присъстват?
7. Закрила по Директива 93/83
Съвместима ли е с Директива 93/83 или с членове 28 ЕО, 30 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба в областта на авторското право, съгласно която, когато възпроизвеждане на произведения с преходен характер, включено в спътниково излъчване, се създава в кутията на сателитен декодер или върху телевизионния екран, е налице нарушение на авторското право съгласно закона на приемащата излъчването държава
Има ли значение, че излъчването се декодира чрез карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
8. Закрила по член 28 ЕО и/или член 49 ЕО
а) Ако съгласно отговора на въпрос 1 направеното от доставчика на услугата или с негово съгласие устройство за достъп под условие трябва да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, когато се използва извън обхвата на разрешението на доставчика на услугата, за да се получи достъп до защитена услуга, какъв е специалният обект на закрила с това право с оглед на съществената функция, предоставена на това право с Директивата за достъпа под условие?
б) Допуска ли член 28 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националното право на дадена държава членка, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
в) За отговора има ли значение обстоятелството, че картата за сателитния декодер е разрешена само за лично използване в домашни условия в тази друга държава членка, а се използва за търговски цели в първата държава членка?
9. По въпроса дали предоставената на химна закрила може да е с по-широк обхват от закрилата, предоставена на останалата част от излъчването
Допуска ли член 28 ЕО, 30 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националната правна уредба в областта на авторското право, съгласно която е незаконно публично да се изпълнява или представя музикално произведение, когато това произведение е включено в защитена услуга, като достъпът до нея и публичното му представяне се осъществяват чрез карта за сателитен декодер, при положение че картата е издадена в друга държава членка от доставчика на услугата с условието да се използва само в тази друга държава членка
Има ли значение, че музикалното произведение е незначителен елемент от защитената услуга като цяло и че публичното показване или представяне на останалите елементи от услугата не е забранено от националната правна уредба в областта на авторското право?
10. Закрила по член 81 ЕО
Когато доставчикът на програмно съдържание предостави поредица от изключителни лицензии, всяка от които важи за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за излъчващия оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за сателитни декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен критерий за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали предвиденото в договора ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
В частност:
а) Трябва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към това задължение само защото се смята, че то има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията?
б) Ако това е така, трябва ли в допълнение да се докаже, че предвиденото в договора задължение съществено предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, за да попадне то в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/08: Murphy, Заключение от 3 февруари 2011 г.

Нарушение на правото на Съюза чрез ограничаване на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги посредством териториални ограничения за използването на декодиращи карти за достъп до кодирани спътникови телевизионни услуги.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 98/84/ЕО относно правната защита на услуги, основаващи се на достъп под условие, по отношение на определението за „незаконно устройство“ и приложимостта на национални ограничения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 2001/29/ЕО относно правото на възпроизвеждане и публично разгласяване на закриляни произведения при цифрово излъчване и приемане в търговски помещения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, по отношение на трансграничното приемане и гледане на предавания.
Нарушение на правото в областта на конкуренцията чрез сключване на лицензионни споразумения, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-578/10: van Putten и др., Определение от 1 февруари 2011 г.

Следва ли преюдициалните запитвания, касаещи тълкуването на член 18 ДЕО (сега член 21 ДФЕС) във връзка с национална уредба относно данък върху първа регистрация на МПС, да бъдат обединени в едно производство поради тяхната връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-263/09: Edwin/СХВП, Заключение от 27 януари 2011 г.

Нарушение на член 52, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94
Нарушение на член 8, параграф 3 от Италианския кодекс на индустриалната собственост (CPI)
Липса на мотиви
Отказ от правосъдие, съответно нарушение на член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/09: Комисия/Франция, Заключение от 20 януари 2011 г.

Неизпълнение на задълженията по член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, доколкото Френската република не е въвела програма от мерки, позволяващи строгото опазване на вида Cricetus cricetus (обикновен хомяк).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/10: Chihabi и др., Определение от 20 януари 2011 г.

Условията за допустимост на преюдициално запитване при липса на достатъчно фактически и правен контекст.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/10: Chihabi и др., Определение от 20 януари 2011 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато липсват достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст на националното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/10: Berkizi-Nikolakaki, Определение от 18 януари 2011 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок за преобразуване на последователни срочни трудови договори в безсрочни, с принципите на равностойност и ефективност, установени в правото на Съюза, и със забраната за намаляване на общото равнище на закрила на работниците по Директива 1999/70/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form