Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директивата относно марките да се тълкуват в смисъл, че предприятието Б носи отговорност за нарушаване на право върху търговска марка, ако пълни с газ и след това продава бутилки, които произхождат от предприятието А, когато са налице следните фактически обстоятелства: а) A продава газ в т.нар. композитни бутилки със специфична форма, която е регистрирана като такава, т.е. като търговска марка, обозначаваща опаковката, в Дания и в Общността. A не е притежател на тези марки, обозначаващи опаковката, но притежава изключителна лицензия да ги използва в Дания и правото на иск за нарушение върху търговската марка в Дания. б) При първата покупка на пълна с газ композитна бутилка от дистрибутор на А потребителят плаща и за бутилката, която по този начин става негова собственост. в) A пълни отново композитни бутилки по такъв начин, че потребителите могат при дистрибутор на A и срещу заплащане за газа да заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от A. г) Б осъществява дейност по пълнене на газ в бутилки, и по-специално в композитни бутилки, обхванати от посочената в [буква а)] марка, обозначаваща опаковката, като потребителите отиват при дистрибутор на Б и срещу заплащане за газа заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б. д) Когато въпросните композитни бутилки са напълнени с газ от Б, последният им залепва надписи, посочващи, че пълненето е било извършено от него?
2. Ако може да се предположи, че по принцип потребителите ще придобият впечатлението, че съществува връзка между Б и A, има ли това значение за отговора на първия въпрос?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, поради факта че композитните бутилки — освен че са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката — носят словни и/или фигуративни марки, регистрирани от A (отпечатани върху бутилката), които си остават видими независимо от надписите на Б?
4. При утвърдителен отговор на първия и на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, като се има предвид, че по отношение на други видове бутилки, които не са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката, но носят словната и/или фигуративната марка на A, последното в продължение на много години е приемало и продължава да приема други предприятия да пълнят тези бутилки?
5. При утвърдителен отговор на първия или на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, ако самият потребител се обръща пряко към Б, за да: а) замени срещу заплащане за газа празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б, или б) напълни с газ срещу заплащане композитната бутилка, която е донесъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Правилно ли е приложен стандартът за допустимост на правните основания в производството по обжалване, включително относно повторението на доводи и въвеждането на нови правни основания?
Какъв е обхватът на задължението за мотивиране на решенията на Комисията, когато жалба или молба се оставя без последствие съгласно регламентите, уреждащи производството по конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Съществува ли задължение за Комисията да се произнесе с решение относно съществуването на нарушение във всеки случай на подадена жалба или молба, и какъв е обхватът на задължението за мотивиране на такива решения?
Допустими ли са правни основания в касационното производство, които не установяват грешка при прилагането на правото, повтарят вече изложени аргументи или са повдигнати за първи път пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Допуска ли общностното право държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
2. Допуска ли общностното право държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Съгласно Директивата за информация за околната среда, когато публичен орган притежава информация за околната среда, чието разкриване би накърнило отделни интереси, защитени с повече от едно изключение (в случая защитения по член 4, параграф 2, буква б) интерес, свързан с обществената сигурност, и защитения по член 4, параграф 2, буква д) интерес, свързан с правата върху интелектуалната собственост), но това накърняване не би било достатъчно силно, в случай че изключенията се разглеждат поотделно, за да надделее над обществения интерес от разкриване на информацията, изисква ли Директивата допълнително разглеждане, изразяващо се в съчетаването на отделните интереси, защитени с тези две изключения, и съвместното им претегляне спрямо обществения интерес от разкриване на информацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. В съответствие с общностното или с националното право трябва да се тълкува понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и при утвърдителен отговор в полза на първата хипотеза, в какво се състои посоченото понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
2. Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
3. Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000?
4. Ако произнасянето по компетентността с определение № 10606/2005 на Corte di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, и по-общо общностното право, съгласно което мястото на изпълнение на задължението в случай на продажба на стоки е мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, трябва ли да се тълкува в смисъл, че релевантното за определяне на компетентния съд място на доставка е крайното местоназначение на стоките, предмет на договора, или в смисъл, че релевантно е мястото, където продавачът се освобождава от задължението за доставка в съответствие с приложимите в конкретния случай материалноправни норми, или посочената разпоредба следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.