всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-409/14: Schenker, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

Следва ли Регламент № 2658/87 да се тълкува в смисъл, че стока като разглежданата в главното производство попада в позиция 2401 от Комбинираната номенклатура, по-конкретно в подпозиции 2401 10 35 или 2401 30 00 от Комбинираната номенклатура, или в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура и в настоящия случай — в подпозиция 2403 10 90 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че поставянето на стока под митнически режим с отложено плащане или митническо направление може да бъде оспорено, когато главата от общата митническа тарифа, към която спада тази стока, е правилно посочена в придружаващите я документи, но конкретната подпозиция е неправилно посочена, и следва ли член 2, буква б) и член 4, точка 8 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай трябва да се приеме, че е имало внасяне на посочената стока?
Следва ли понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че се отнася за стока, поставена под „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“, съпроводена от документ, в който е посочено неправилно тарифно класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-101/15: Pilkington Group и др./Комисия, Съдебно решение от 7 септември 2016 г.

Допустимо ли е Комисията да включи в изчисляването на размера на глобата продажби, извършени въз основа на договори, сключени преди периода на нарушението, които не са били предоговорени през този период?
Съответства ли използваният от Комисията метод за конвертиране на общия оборот при определяне на законната горна граница на глобата на целта на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, и гарантира ли той равно третиране и правна сигурност?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при определяне на размера на глобата, и упражнил ли е Общият съд в достатъчна степен правомощието си за пълен съдебен контрол по отношение на твърденията за непропорционалност и неравно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/15: Edilizia Mastrodonato, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Следва ли член 10, параграф 2 от [Директива 2006/21] да се тълкува в смисъл, че за дейността по запълване на депото — когато се осъществява с отпадъци, различни от отпадъците от добивни дейности — трябва във всички случаи да се прилага уредбата относно отпадъците, съдържаща се в [Директива 1999/31], дори когато се осъществяват не дейности по депониране на отпадъци, а по оползотворяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/15: Association France Nature Environnement, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Трябва ли във всички случаи националният съд, който по принцип е компетентен да прилага правото на Съюза, да сезира Съда с преюдициално запитване, за да прецени последният дали следва временно да се оставят в сила разпоредбите, за които националният съд е приел, че са в противоречие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този първи въпрос, би ли било оправдано от императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, евентуалното решение на Conseil d’État [Държавният съвет] да запази в сила до 1 януари 2016 г. действието на приетите от него за незаконосъобразни разпоредби на член 1 от [Декрет № 2012‑616]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-196/15: Granarolo, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.

Следва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е деликтен искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от прекратяване на установени търговски отношения, състоящи се в продължило години наред снабдяване на дистрибутор със стоки без рамков договор и без условия на изключителност?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, в хипотезата, посочена в него, приложим ли е член 5, точка 1, буква б) от същия регламент при определянето на мястото на изпълнение на въпросното задължение, което е предмет на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/15: D’Oultremont и др., Заключение от 14 юли 2016 г.

Налагат ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се окачествява като „план или програма“ по смисъла на тези разпоредби постановление с нормативна сила, което съдържа различни разпоредби относно изграждането на вятърни турбини, в това число мерки за сигурност, управление, възстановяване и учредяване на гаранции, както и норми за шум, определени в зависимост от плановите зони, разпоредби, които регламентират издаването на административни разрешения, даващи право на изпълнителя на проекта да внедрява и експлоатира съоръжения, които автоматично подлежат на оценка на последиците върху околната среда по силата на вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/15: Brisal и KBC Finance Ireland, Съдебно решение от 13 юли 2016 г.

Допуска ли член 56 ДФЕС национално данъчно законодателство, според което финансовите институции, които не са установени на португалска територия, се облагат с данък върху получените в тази страна приходи от лихви, удържан при източника при окончателна ставка от 20 % (или при по-ниска ставка, когато е сключено споразумение за избягване на двойното данъчно облагане), прилагана върху брутния доход без възможност за приспадане на оперативните разходи, пряко свързани с упражняваната финансова дейност, докато лихвите, получени от местни финансови институции, са част от общия облагаем доход, от който се приспадат свързаните с упражняваната дейност разходи, когато се формира облагаемата печалба за целите на облагането с [IRC], като по този начин се прилага обща ставка от 25 % върху нетните доходи от лихви?
Допуска ли член 56 ДФЕС такова законодателство и когато се установи, че облагаемата основа на местните финансови институции след приспадане на разходите за финансиране, свързани с приходите от лихви, или след приспадане на разходите в пряка икономическа връзка с тези приходи подлежи или може да подлежи на облагане с по-висок данък от данъка, удържан при източника, от чуждестранните институции върху брутния доход?
В този смисъл разходите за финансиране на отпуснатите кредити или разходите в пряка икономическа връзка с приходите от получени лихви могат ли да бъдат доказани чрез данни, предоставени от EURIBOR („Euro Interbank Offered Rate“) и LIBOR („London Interbank Offered Rate“), които представляват осреднените лихвени проценти, прилагани при междубанково финансиране, използвано от банките при реализацията на тяхната дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/15: Fapricela/Комисия, Определение от 7 юли 2016 г.

Допустимо ли е представянето на нови основания и доводи за първи път във фазата на обжалване пред Съда?
Какви са границите на правомощието на съда на Съюза за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобите за нарушения на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/15: HIT Groep/Комисия, Определение от 7 юли 2016 г.

Кой е релевантният отчетен период за определяне на оборота за целите на изчисляване на максималния размер на глобата съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, когато предприятието не е реализирало оборот през годината, предхождаща решението на Комисията?
Прилага ли се принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата и в кои случаи може да бъде отчетен оборот от по-ранен отчетен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/15: HIT Groep/Комисия, Определение от 7 юли 2016 г.

Правилно ли е изчислен таванът на глобата по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с оглед използването на различен отчетен период от този, който непосредствено предхожда решението на Комисията?
Допустимо ли е и при какви условия да се отклонява от отчетния период, непосредствено предхождащ решението, при определяне на релевантния оборот за изчисляване на тавана на глобата?
Спазен ли е принципът на съразмерност при определянето на размера на глобата и при вземането предвид на икономическото състояние на предприятието към момента на санкциониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form