Jaaskinen
Генерален адвокат – Jääskinen
Дело C-28/11: Eurogate Distribution, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че ако във връзка с необщностна стока, която се е намирала в режим на митническо складиране и която получава ново митническо направление при приключване на действието на този режим, се наруши задължението да се впише напускането ѝ на митническия склад в предвидената за тази цел компютърна програма непосредствено след приключване на действието на режима на митническо складиране, а не значително по-късно, за съответната стока възниква митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/12: Комисия/Германия, Определение от 6 август 2012 г.
Допуска ли се встъпване на Румъния и Кралство Нидерландия като подкрепящи страната на Федерална република Германия на основание член 40, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/11: Test Claimants in the FII Group Litigation, Заключение от 19 юли 2012 г.
1. Отнася ли се позоваването на „данъчните ставки“ и „различните нива на данъчно облагане“ в точка 56 от [първото решение по дело FII]: a) само до законоустановените или номинални данъчни ставки, или б) освен до законоустановените или номинални данъчни ставки, се отнася и до ефективните данъчни ставки на платения данък, или в) посочените изрази имат някакво друго значение и ако да, какво е това значение
2. Щеше ли отговорът на Съда на втория и четвъртия въпрос от [първото преюдициално запитване по дело FII] да е различен, ако: a) чуждестранният корпоративен данък не е платен (или поне не изцяло) от дружеството — чуждестранно лице, което изплаща дивидентите на дружеството — местно лице, но тези дивиденти са изплатени от печалба, включваща дивидентите, изплатени от негово пряко или непряко дъщерно дружество, местно лице на държава членка, които са изплатени от печалба, за която е платен данък в тази държава, и/или б) авансовият корпоративен данък („AКД“) не е платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, но е платен от негово пряко или непряко дружество майка, местно лице, при последващо разпределение на печалбата на дружеството получател, в която пряко или непряко се включват дивидентите
3. При описаните във въпрос 2, буква б) по-горе обстоятелства плащащото авансовия корпоративен данък дружество разполага ли с иск за възстановяване на недължимо платения данък (San Giorgio), или разполага само с иск за обезщетение за вреди (Brasserie du Pêcheur and Factortame)
4. Когато разглежданото национално законодателство не се прилага единствено при положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху изплащащото дивидентите дружество, може ли дружество — местно лице, да се позове на член 63 ДФЕС […] по отношение на дивиденти, получени от дъщерно дружество, върху което то упражнява решаващо влияние и което е местно лице на трета държава
5. Може ли отговорът на Съда на третия въпрос от [първото преюдициално запитване по дело FII] да се приложи и когато дъщерните дружества, чуждестранни лица, към които не е могло да се направи прехвърляне, не подлежат на облагане с данък в държавата членка на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/11: International Bingo Technology, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
1) Обстоятелството, че участниците в игри бинго заплащат частта от цената на талоните, която съответства на печалбите, предполага ли наличието на действително потребление на стоки или услуги за целите на възникване на данъчното събитие в контекста на ДДС?
2) За целите на образуване на знаменателя, използван за изчисляване на процента на подлежащата на приспадане част, трябва ли член 11, A, параграф 1, буква а) във връзка с член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че налага такава степен на хармонизиране, която не допуска в законодателството или в съдебната практика на различните държави членки да се приемат различни разрешения относно включването в данъчната основа за ДДС на частта от цената на талоните, предвидена за изплащането на печалбите?
3) За целите на образуване на знаменателя, използван за изчисляване на процента на подлежащата на приспадане част, трябва ли член 11, A, параграф 1, буква а) във връзка с член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, според която в случая на игра бинго в данъчната основа за ДДС се включват сумите, които са платени от участниците в играта посредством закупуването на талони и които съответстват на стойността на печалбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/11: Fortuna и др., Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби като тези в Закона за хазартните игри, които биха могли да имат за последица ограничаването или дори постепенното създаване на невъзможност за осъществяване на игри с автомати с ниски печалби извън казината и игралните зали, представляват „технически регламенти“ по смисъла на тази разпоредба, проектът за които следва да се предостави на Комисията съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/10: VALE Építési, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/11: Compass-Datenbank, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява търговска дейност дейността на орган на публичната власт, изразяваща се в съхраняване в база данни (Firmenbuch — търговски и дружествен регистър) на данните, които предприятията трябва да съобщават въз основа на законовите си задължения, и в предоставяне на достъп до тях и/или в изготвяне на копия от тях на хартиен носител срещу заплащане, забранявайки обаче всякакво друго използване на тези данни?
Налице ли е търговска дейност, когато орган на публичната власт се позове на sui generis правото си на закрила в качеството му на производител на база данни, за да забрани действия по използване, които излизат извън обхвата на обикновеното консултиране и отпечатване на данни?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че основните принципи, съдържащи се в Решение [посочено по-горе по дело RTE и ITP/Комисия, както и Решение по дело IMS Health] („доктрина за съществените съоръжения“), следва да се прилагат и когато не съществува „пазар нагоре по веригата“, тъй като защитените данни се събират и вписват в база данни (Firmenbuch — търговски и дружествен регистър) при упражняването на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.