Jaaskinen
Генерален адвокат – Jääskinen
Дело C-321/14: Colena, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че продукт, който не попада в обхвата на този регламент, трябва все пак да отговаря на изискванията на Регламента само защото върху вторичната му опаковка е посочено, че представлява „козметична принадлежност за очи съобразно Директивата за козметичните продукти“?
Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че „декоративните контактни лещи без диоптрична сила“ попадат в приложното поле на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/14: Beiragás, Определение от 31 юли 2015 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/13: Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, Заключение от 16 юли 2015 г.
Неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на понятието „факти, неизвестни преди това“ по смисъла на точка 23, последна алинея от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/13: Galp Energia España и др./Комисия, Заключение от 16 юли 2015 г.
Нарушаване на границите на правомощието за пълен съдебен контрол от страна на Общия съд, включително произнасяне ultra petita
Нарушаване на правото на справедлив съдебен процес, правото на защита и принципа на състезателност при упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол
Изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/13: Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Определение от 15 юли 2015 г.
Следва ли да се извърши служебна поправка на немскоезичната версия на съдебното решение поради установена очевидна фактическа грешка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/14: Neptune Distribution, Заключение от 9 юли 2015 г.
1) Дали основата за изчисляването на „еквивалентната стойност за солта“ на количеството натрий в дадена храна по смисъла на приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 представлява само количеството натрий, което в съединение с хлорни йони образува натриев хлорид или готварска сол, или включва цялото количество натрий под каквато и да било форма в храната?
2) При втората хипотеза разпоредбите на член 2, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО и на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/54/ЕО във връзка с приложение III към тази директива, разглеждани в светлината на установеното в приложение към Регламент (ЕО) № 1924/2006 отношение на еквивалентност между натрия и солта, като забраняват на дистрибутор на минерална вода да посочва в своите етикети и рекламни послания обозначение относно ниското съдържание на сол в неговия продукт, в който от друга страна има голямо количество натриев бикарбонат, доколкото това обозначение е от естество да въведе в заблуждение купувача относно общото съдържание на натрий във водата, нарушават ли член 6, параграф 1, първа алинея [ДЕС] във връзка с член 11, параграф 1 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация) и член 16 (свобода на стопанска инициатива) от [Хартата], както и член 10 от [ЕКПЧ]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/14: Комисия/Австрия, Определение от 7 юли 2015 г.
Условията за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалба поради последващо изпълнение на задълженията на държавата членка.
Правилата за разноските за встъпилите страни в процедурата, които са държави членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/14: Consorci Sanitari del Maresme, Заключение от 7 юли 2015 г.
Дали Tribunal Català de Contractes del Sector Públic следва да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, въпреки че обжалването пред този орган не е единственият способ за правна защита, а представлява алтернативен способ наред с обжалването по съдебен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.
1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.