Jaaskinen
Генерален адвокат – Jääskinen
Дело C-286/14: Парламент/Комисия, Заключение от 1 октомври 2015 г.
Комисията е превишила предоставеното ѝ в основния регламент правомощие, като е изменила, вместо да допълни този регламент, в нарушение на условията за делегиране, установени в член 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/14: Gmina Wrocław, Съдебно решение от 29 септември 2015 г.
Предвид член 4, параграф 2 ДЕС във връзка с член 5, параграф 3 от ДЕС може ли организационно звено на общината (единица на местната власт в Полша) да се смята за данъчнозадължено лице за целите на ДДС в случаите, в които не извършва съответните дейности като орган на публична власт по смисъла на член 13 от Директивата за ДДС, въпреки че не отговаря на предвиденото в член 9, параграф 1 от Директивата условие за самостоятелност (независимост)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/14: CM Eurologistik, Заключение от 24 септември 2015 г.
Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение?
Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение, въпреки че не е проведено отделно актуално антидъмпингово разследване към датата на приемането му, а само е продължено антидъмпинговото разследване, което вече е било проведено по отношение на периода 1 октомври 2006 г.—30 септември 2007 г., което разследване обаче според констатациите на Съда в решение GLS е било проведено в нарушение на задълженията по Регламент № 384/96, в резултат на което с посоченото решение Съдът обявява за невалиден приетия въз основа на това разследване Регламент № 1355/2008 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/14: Banif Plus Bank, Заключение от 17 септември 2015 г.
1) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от [Директива 2004/39], както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
2) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от [Директива 2004/39] и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
3) Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем) и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
4) Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между банката и клиента, за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/14: Miljoen, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което налага удържане при източника на данък върху дивидентите, разпределени от местно дружество както на местни данъчнозадължени лица, така и на чуждестранни данъчнозадължени лица, и същевременно предвижда механизъм за приспадане или за възстановяване на така удържания данък единствено за местните данъчнозадължени лица, въпреки че за чуждестранните данъчнозадължени лица — физически лица и дружества — този удържан при източника данък е окончателен, доколкото свързаната с тези дивиденти окончателна данъчна тежест, понасяна от чуждестранните лица в тази държава, е по-голяма от данъчната тежест на местните данъчнозадължени лица, което запитващата юрисдикция следва да провери в главните производства
За да установи тези данъчни тежести, запитващата юрисдикция трябва ли да вземе предвид, по дела C‑10/14 и C‑14/14, данъчното облагане на местните лица относно всички акции, притежавани в нидерландски дружества през календарната година, както и необлагаемия размер на капитала съгласно националното законодателство, а по дело C‑17/14 — разходите, които са пряко свързани със самото получаване на дивидентите?
Ако се установи, че е налице ограничение на движението на капитали, може ли то да бъде обосновано от последиците от двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена от държавата членка по пребиваването и държавата членка по източника на дивидентите, при условие че отпада свързаното с облагането на дивиденти различно третиране на данъчнозадължените лица, които пребивават в последната държава, и на лицата, пребиваващи в други държави членки
При обстоятелства като разглежданите по дела C‑14/14 и C‑17/14 и след като запитващата юрисдикция извърши проверките от нейната компетентност, ако бъде установено ограничение на свободното движение на капитали, може ли то да се счита за обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/14: Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, Определение от 17 септември 2015 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена нормата на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно необходимостта стоките или услугите, предмет на двете марки, да са идентични или сходни, за да се установи вероятност за объркване?
Правилно ли са приложени кумулативните условия по член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно реномето на по-ранната марка, установяването на връзка между марките в съзнанието на обществеността и последващата оценка на неправомерна облага или вреда?
Подлежат ли на съдебен контрол във фазата на касационно обжалване фактическите преценки на Общия съд относно сходството на стоките и услугите, реномето и отличителния характер на по-ранната марка, и съществуването на връзка между марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/14: Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, Определение от 17 септември 2015 г.
Може ли при обжалване пред Съда да бъде допуснато основание, свързано с неправилна преценка на фактите и доказателствата, и при какви условия?
Прилага ли се вероятността от объркване като основание за отказ на регистрация на марка на Общността само при наличие на сходство между стоките или услугите?
При какви условия по-ранна марка с репутация може да се ползва със защита и за несходни стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/13: Drukarnia Multipress, Определение от 10 септември 2015 г.
Допустимо ли е служебното поправяне на диспозитива на съдебно решение поради езикова грешка в съответствие с член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да се тълкува член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7/ЕО по отношение на квалификацията на полско командитно-акционерно дружество като капиталово дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/14: Seattle Genetics, Заключение от 10 септември 2015 г.
1) Съгласно правото на Съюза ли се определя датата на издаване на първото разрешение за пускане на пазара в Общността по член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009 или тази разпоредба препраща към момента, в който разрешението поражда действие съгласно законодателството на съответната държава членка
2) В случай че Съдът на Европейския съюз приеме, че датата по първия въпрос се определя съгласно правото на Съюза, кой момент следва да се вземе предвид — този на разрешението или този на известието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/14: Partner Apelski Dariusz, Заключение от 8 септември 2015 г.
1) Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО […] следва ли да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания
Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение за използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура по възлагане на обществена поръчка само по изключение, а не като правило?
2) Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“, означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.
Или член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?
3) Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
4) Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?
5) Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?
6) Принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?
7) Когато е разрешено подаване на оферти за обособени позиции от поръчката, принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли след самото подаване на офертите, например с оглед допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя обособена позиция от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?
8) Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допускат ли процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?
9) Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допускат ли възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?
10) Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18/ЕО да се тълкуват с оглед разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24/ […], въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.