Capeta
Генерален адвокат – Capeta
Дело C-362/21: EKOFRUKT, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от [Регламент № 910/2014] следва ли да се тълкува в смисъл, че е недопустимо обявяването за нищожен на административен акт, издаден като електронен документ, когато той е подписан с електронен подпис, различен от „квалифициран електронен подпис“?
За установяването на факта дали електронният подпис е квалифициран или не, достатъчно ли е вписването на „квалифициран електронен подпис“ в издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги или от съда следва да се установи изпълнение на чл. 26 и приложение 1 към [Регламент № 910/2014]?
В хипотеза като посочената по-горе, в която доставчикът определя електронния подпис като „професионален“, това обстоятелство достатъчно ли е да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис?
При извършване на проверка за съответствие на квалифицирания електронен подпис с изискванията на приложение № 1 към[Регламент № 910/2014] посочването на имената на титуляря на електронния подпис на латиница, вместо на кирилица, както лицето се идентифицира, представлява ли нарушение на регламента, водещо до извод за липса на квалифициран електронен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/21: HUMDA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014, с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба (член 1 от Търговски закон), или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Трябва ли член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентоспособно висше образование и конкурентоспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/21: Herios, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия обезщетението при прекратяване на договора, дължимо на основния представител във връзка с клиентелата, привлечена от подпредставителя, не представлява „съществена полза“ за основния представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/20: M2Beauté Cosmetics, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) При квалифицирането на козметичен продукт като лекарствен продукт според функцията му по смисъла на член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83, при коeто се изследват всички характеристики на продукта, има ли право националният орган да основава необходимата научна констатация на фармакологичните свойства на продукта и на неговите рискове с оглед на така наречената „структурна аналогия“, когато използваното активно вещество е новоразработено, сходно е по структурата си с вече познати и изследвани фармакологични вещества, но заявителят не е представил изчерпателни фармакологични, токсикологични или клинични изследвания за новото вещество по отношение на неговите ефекти и дозировка, необходими само в случай че се прилага Директива 2001/83?
2) Трябва ли член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че продукт, който е пуснат на пазара като козметичен продукт и който значително променя физиологичните функции чрез фармакологично действие, може да се счита за лекарствен продукт според функцията му само ако има конкретно благоприятно въздействие върху здравето
В това отношение достатъчно ли е продуктът да оказва предимно положително въздействие върху външния вид на съответния човек?
3) Или е налице лекарствен продукт според функцията му и когато положителното му действие се ограничава до подобряване на външния вид на съответния човек, без да има преки или непреки ползи за здравето, като обаче този продукт няма само вредни за здравето свойства и поради това той не е сходен с упойващо вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/22: PannonHitel, Определение от 13 октомври 2022 г.
В какви случаи делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидент по главното производство пред националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/21: Rigall Arteria Management, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 86/653 тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/21: flightright (Transport aérien de Stuttgart à Kansas City), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Следва ли член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „директно свързан полет“ обхваща транспортна операция, състояща се от няколко полета, изпълнени от различни опериращи въздушни превозвачи, които не се намират в специално правоотношение, когато тези полети са били комбинирани от туристическа агенция, фактурирала обща цена и издала единен билет за тази операция, така че пътникът, заминаващ от летище на територията на държава членка и претърпял голямо закъснение при пристигането на последния полет в крайния пункт, може да се позове на правото на обезщетение по член 7 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/22: García Fernández и др./Комисия и ЕСП, Определение от 6 октомври 2022 г.
Как се прилага правилото за поверително третиране на информация спрямо встъпили страни в производството пред Съда на Европейския съюз, когато същата информация вече е била предмет на поверително третиране в първоинстанционното производство?
Следва ли неконфиденциалната версия на документи, за които е уважено искането за поверително третиране, да бъде съобщавана на страните по делото?
Какъв е подходът към исканията за поверително третиране на документи, които не са били представени в производството пред Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/21: Ryanair и Laudamotion/Комисия, Определение от 6 октомври 2022 г.
Следва ли страна, която прекратява или оттегля жалбата си, да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, когато другата страна е поискала това?
Как следва да се приложат разпоредбите на член 141, параграф 1 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник при прекратяване на жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.