всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Capeta

Генерален адвокат – Capeta

Дело C-293/21: Vittamed technologijos, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.

Трябва ли членове 184—187 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице е (или не е) длъжно да коригира приспаданията на данък върху добавената стойност (ДДС), начислен при получаването на стоки и услуги за целите на производството на дълготрайни активи, когато тези активи вече не са предназначени да бъдат използвани в рамките на облагаеми икономически дейности, тъй като собственикът (на капитала) на данъчнозадълженото лице е решил да извърши ликвидация на това лице и последното е подало искане за дерегистрация по ДДС?
Зависи ли отговорът на този въпрос от мотивите за вземане на решението за ликвидация на данъчнозадълженото лице, и по-специално от факта, че решението за започване на ликвидация е взето поради нарастващи загуби, липса на поръчки и съмнения на едноличния собственик на капитала относно рентабилността на планираната (предвидената) икономическа дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/21: TP (Monteur audiovisuel pour la télévision publique), Заключение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от [Директива 2000/78] да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на Директива 2000/78 и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от [тази директива], по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/22: Pharol, Определение от 1 септември 2022 г.

Противоречи ли на член 63 ДФЕС национална разпоредба, която допуска приспадане на дивиденти само когато те са разпределени от местно дружество, но не и когато са получени от дружество, установено в трета държава?
Може ли държава членка да откаже данъчно облекчение във връзка с приспадане на дивиденти от трета държава поради липса на договорно задължение за обмен на данъчна информация, когато не може да провери изпълнението на изискуемите условия?
Задължена ли е държавата членка да предостави на данъкоплатеца възможност сам да докаже изпълнението на условията за данъчно облекчение при липса на административно сътрудничество с третата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/22: Pharol, Определение от 1 септември 2022 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която допуска приспадане на дивиденти от облагаемата печалба само при получаване на дивиденти от дружества, установени в същата държава членка, с членове 63 и 65 ДФЕС, когато става въпрос за дивиденти от трета държава, с която няма спогодба за обмен на данъчна информация?
Оправдано ли е подобно ограничение с оглед на необходимостта от ефективен данъчен контрол при липса на международно задължение за обмен на информация?
Задължена ли е държавата членка да дава възможност на данъчнозадълженото лице самò да доказва изпълнението на условията за приспадане, когато не може да се провери достоверността на представените доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/20: Комисия/Дания (AOP Feta), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Обхваща ли задължението на държавите членки по член 13 от Регламент № 1151/2012 и продуктите, произведени на тяхна територия и предназначени за износ в трети държави, по отношение на защитените наименования за произход?
Нарушен ли е принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не предотвратява или спира използването на защитено наименование за произход за продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация и са предназначени за износ в трети държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/19: Комисия/Servier и др., Заключение от 14 юли 2022 г.

Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
Неправилно определяне на релевантния пазар на крайните продукти по член 102 ДФЕС
Неправилно определяне на релевантния пазар на технологията по член 102 ДФЕС
Недопустимост на някои приложения, представени в първоинстанционното производство

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-500/20: ÖBB-Infrastruktur Aktiengesellschaft, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Има ли Съдът на Европейския съюз компетентност да тълкува Притурка Е (CUI)?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Трябва ли член 8, параграф 1, буква b) от Притурка Е (CUI) да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената там отговорност на управителя за имуществени вреди попадат и разходите, които възникват за превозвача от това, че поради повреждането на локомотивите му той трябва да ги замести, като наеме други локомотиви?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и отговорът на втория въпрос е отрицателен:
Трябва ли член 4 и член 19, параграф 1 от Притурка Е (CUI) да се тълкуват в смисъл, че страните по договора реално могат да поемат по-тежка отговорност с бланкетно препращане към националното право, ако съгласно това право действително обхватът на отговорността е по-широк, но — в отклонение от обективната отговорност съгласно Притурка Е (CUI) — вината е предпоставка за отговорността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/21: Inspectoratul General pentru Imigrări (Acquisition de lunettes par un travailleur), Заключение от 14 юли 2022 г.

1. Трябва ли изразът „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?
2. Следва ли под израза „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място и/или при изпълнение на работните задължения?
3. Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], само закупуване на средството от работодателя или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?
4. Съвместимо ли е с член 9 от [Директивата за екранното оборудване] покриването на тези разходи от работодателя под формата на общо увеличение на заплатата, изплащано постоянно под формата на „увеличение във връзка с тежки условия на труд“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-371/21: SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Нарушени ли са правата на защита, правото на достъп до документите и принципът на добра вяра при изпълнението на договор за субсидия от страна на Комисията?
Правилно ли е оценена доказателствената тежест и допустимостта на доказателствата относно допустимостта на разходите по проекта?
Съответства ли искането на Комисията за възстановяване на цялата субсидия на принципите на пропорционалност и добра вяра?
Може ли SGI да претендира обезщетение от Комисията на основание неоснователно обогатяване, след като проектът е изпълнен, но разходите са признати за недопустими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-371/21: SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Допуснато ли е изопачаване на фактите или доказателствата от Общия съд при преценката на допустимостта на разходите по проекта „Marsol“?
Нарушени ли са правото на изслушване, правото на добра администрация, правото на достъп до преписката на OLAF и принципът на добросъвестност при процедурата по възстановяване на средства?
Нарушени ли са принципите на пропорционалност, справедливост и добросъвестност чрез искането на Комисията за възстановяване на суми, съответстващи на недопустими разходи?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд?
Допуснато ли е неоснователно обогатяване на Европейския съюз чрез възстановяването на спорните суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1343536373840 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form