Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Когато след влизането в сила на Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. държава членка първоначално не е приела каквато и да е разпоредба за въвеждането на акциз върху потреблението на електроенергия, а е запазила въведен по-рано косвен данък, с който се облага това потребление, както и местни данъци:
– трябва ли съвместимостта на въпросния данък с Директива 92/12/ЕИО от 25 февруари 1992 г. и Директива [2003/96] от 27 октомври 2003 г. да се преценява с оглед на условията, установени в член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г. за наличието на „друг косвен данък“, а именно да има едно или повече специални предназначения и да е в съответствие с определени правила относно акциза или данъка върху добавената стойност?
– или запазването на „друг косвен данък“ е възможно само при наличието на хармонизиран акциз и в този случай въпросната вноска може да се разглежда като такъв акциз, чиято съвместимост с тези две директиви би следвало тогава да се преценява с оглед на всички правила за хармонизация, предвидени в тях?
2) Трябва ли изчислявана въз основа на потреблението на електроенергия вноска, постъпленията от която са предназначени както за финансирането на разходи, свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и от комбинирано производство, така и за прилагането на географско изравняване на тарифите и намаляване на цената на електроенергията в полза на бедните домакинства, да се разглежда като имаща специално предназначение за целите на прилагането на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г., възпроизведени в член 1, параграф 2 от Директивата от 16 декември 2008 г.?
3) Ако само някои от предназначенията могат да бъдат квалифицирани като специални по смисъла на тези разпоредби, биха ли могли все пак данъчнозадължените лица да искат цялостно възстановяване на спорната вноска, или те могат да искат само частично възстановяване съобразно дела на разходите, които не са със специално предназначение, в общите разходи, които тя финансира?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че режимът на вноската за обществената електроенергийна услуга е изцяло или частично несъвместим с правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза, трябва ли член 18, параграф 10, втора алинея от Директивата от 27 октомври 2003 г. да се тълкува в смисъл, че до 1 януари 2009 г. спазването на минималните данъчни ставки, предвидени в тази директива, е единственото задължение, което възниква за Франция от правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че определението „обществени поръчки“ по смисъла на тази директива обхваща система,
– чрез която публичноправно образувание възнамерява да получава услуги на пазара през предварително определен период, като в съответствие с условията по приложен към поканата проект на рамков договор то сключва договори с всички икономически оператори, които отговарят на посочените поотделно в материалите по поръчката изисквания за годност на оферентите и на предоставяните услуги и са издържали описания в поканата изпит, и
– към която не е възможно последващо присъединяване през периода ѝ на валидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
а) Трябва ли член 34, параграф 8 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква доказателството за еквивалентността на стоките, които трябва да бъдат доставени, с оригиналния продукт да се представи още с офертата
б) При условията на евентуалност, в случай че отговорът на поставения по-горе в буква а) въпрос за тълкуване е отрицателен: по какъв начин трябва да се гарантира зачитането на принципите на равно третиране, безпристрастност, пълна конкурентност и добра администрация, както и на правото на другите оференти на защита и състезателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 51 от Директива 2004/18/ЕО, принципите относно възлагането на обществени поръчки, сред които са принципът на равно третиране и прозрачност, посочени в член 10 от Директива 2004/17/ЕО и член 2 от Директива 2004/18/ЕО, както и принципът на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въвеждаща механизъм за изпращане на указания за комплектуване на документацията, при който възложителят може в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка да поиска от всеки оферент, в чиято оферта има съществени нередовности по смисъла на посочената правна уредба, да ги отстрани от нея, при условие че заплати имуществена санкция, чийто предварително определен от възлагащия орган висок размер, гарантиран от временното обезпечение, не може да се индивидуализира в зависимост от тежестта на отстраняваната нередовност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Нарушава ли решението на Европейската комисия от 25 ноември 2014 г. (Решение от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители], C(2014) 8786 окончателен) Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която установено в държава членка дружество майка не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в първата посочена държава членка дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица, когато тази правна уредба не предвижда симетрично данъчно облагане на печалбите, произтичащи от тези промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на точка 20 от решение Philips [Electronics] — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества
2) Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение Philips [Electronics], представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на ПО на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да определи размера на възнагражденията на адвокатите, които подлежат на възстановяване от осъдената страна?
Какви критерии следва да се прилагат при определяне на размера на възстановимите съдебни разноски при липса на тарифни разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Може ли да бъде уважено искане за определяне на съдебни разноски, когато не е постигнато споразумение между страните относно размера им?
Кои критерии се прилагат за определяне на размера на адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат възстановени като съдебни разноски в процедура пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.