всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-36/11: Pioneer Hi Bred Italia, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Може ли отглеждането на генетично модифицирани организми, каквито са сортовете царевица MON 810, да се поставя в зависимост от национална процедура за издаване на разрешение, когато употребата и търговията с тези сортове е разрешена по силата на член 20 от Регламент № 1829/2003 и тези сортове са включени в общия каталог, предвиден от Директива 2002/53, и позволява ли член 26а от Директива 2001/18 на държава членка да забранява отглеждането на такива ГМО на нейна територия, докато не се приемат мерки за съвместно съществуване, целящи да се избегне случайното наличие на ГМО в други култури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/11: Gothaer Allgemeine Versicherung и др., Заключение от 6 септември 2012 г.

1) Следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че понятието „съдебно решение“ обхваща по принцип и онези решения, чието съдържание се изчерпва с констатацията, че не са налице определени процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск (т.нар. „Prozessurteile“ (решения относно процеса)?
2) Следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че понятието „съдебно решение“ обхваща и окончателно съдебно решение, с което съответният съд отхвърля международната си компетентност поради наличието на пророгационно споразумение?
3) С оглед на съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно принципа за разпростиране на действието на съдебното решение (вж. Решение на Съда от 4 февруари 1988 г. по дело Hoffmann, 145/86, Recueil, стр. 645), следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че всяка държава членка е длъжна да признае съдебните решения, постановени от съд на друга държава членка, относно действителността на сключено между страните пророгационно споразумение, ако съгласно националното право на държавата на първия сезиран съд констатацията относно действителността на пророгационното споразумение проявява сила на пресъдено нещо, по-специално дори в случай че тази констатация е част от решение по допустимостта, с което предявеният иск се отхвърля като недопустим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.

Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/12: Ayadi/Комисия, Определение от 5 септември 2012 г.

Допустимо ли е Ирландия да встъпи в производството в подкрепа на искането на Европейската комисия съгласно приложимите разпоредби на Статута и Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/11: Rahman и др., Съдебно решение от 5 септември 2012 г.

1) Предвижда ли член 3, параграф 2 от [Директива 2004/38] изискване държавата членка да приеме законова разпоредба за улесняване на влизането и/или пребиваването в държава членка на категорията „други членове на семейството“, които не са граждани на Съюза и отговарят на изискванията по член 10, параграф 2 [от тази директива]?
2) Могат ли другите членове на семейството, посочени в първия въпрос, да се позовават на пряката приложимост на член 3, параграф 2 от [Директива 2004/38], в случай че не отговарят на нито едно от изискванията, предвидени в националните законови разпоредби?
3) Дали в категорията на другите членове на семейството, уредена в член 3, параграф 2 и член 10, параграф 2 от [Директива 2004/38], попадат само лицата, които са пребивавали в същата държава като гражданина на Съюза и неговия/неговата съпруг(а), преди гражданинът на Съюза да се установи в приемащата държава?
4) Трябва ли посочената в член 3, параграф 2 от [Директива 2004/38] зависимост, на която другите членове на семейството се позовават, за да си осигурят разрешение за влизане на територията на приемащата държава, да е била налице малко преди гражданинът на Съюза да се установи в приемащата държава?
5) Може ли държава членка да предвиди за другите членове на семейството особени изисквания относно естеството или продължителността на посочената в член 3, параграф 2 от [Директива 2004/38] зависимост, за да се избегне възможността такава зависимост, която е привидна или ненужна, да позволи на чужди граждани да бъдат допуснати или да продължат да пребивават на нейната територия?
6) Трябва ли зависимостта, на която се позовават другите членове на семейството, за да бъдат допуснати до територията на държавата членка, да е налице в приемащата държава за определен или за неопределен период от време, за да може да се издаде или поднови карта за пребиваване съгласно член 10 от [Директива 2004/38], и при утвърдителен отговор, как трябва да се докаже наличието на такава зависимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-196/12: Комисия/Съвет, Определение от 4 септември 2012 г.

Допустимо ли е встъпване на Европейския парламент, Кралство Испания, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия и Обединеното кралство в подкрепа на страните в производството по член 265 ДФЕС при спазване на процесуалните изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/11: Dülger, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е гражданин на трета държава, различна от Турция, може да се позове в приемащата държава членка на правата, които произтичат от тази разпоредба, при положение че са изпълнени всички останали условия, предвидени в нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/11: Lietuvos geležinkeliai, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/10: Парламент/Съвет, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Допустимо ли е приемането на обжалвания регламент на основание член 215, параграф 2 ДФЕС, вместо на член 75 ДФЕС, с оглед на целта и съдържанието на регламента?
Спазени ли са условията за прилагане на член 215 ДФЕС при приемането на обжалвания регламент, по-специално относно съвместното предложение на върховния представител и Комисията и наличието на решение в областта на ОВППС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/11: Garkalns, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Следва ли член 49 ЕО и свързаното с него задължение за прозрачност да се тълкуват в смисъл, че е съвместимо с допустимите ограничения на свободното предоставяне на услуги използването в публично и предварително оповестен закон на неопределено правно понятие като „съществено засягане на интересите на държавата и на жителите на съответния административен район“, на което следва да се даде конкретно съдържание във всеки отделен случай на прилагане посредством указания за тълкуване, но което същевременно позволява известна гъвкавост при преценката дали е налице засягане на свободата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17475767778150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form