Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-249/16: Kareda, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 („Предоставяне на услуги“), или по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/16: Núñez Torreiro, Заключение от 14 юни 2017 г.
1) Може ли съдържащото се в законодателството на Съюза (например в член 3 от Директива 2009/103) понятие „използване на превозни средства“ или „произшествие при използването на превозно средство“ като риск по застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да бъде определено от националното законодателство на държава членка по различен начин в сравнение със законодателството на Съюза?
2) При утвърдителен отговор, може ли въпросното понятие да не обхваща (освен посочените в член 5 от упоменатата директива определени лица, регистрационни номера или типове превозни средства) някои хипотези на използване на превозни средства според мястото на използването им, като например пътища или терени, които са „непригодни“ за целта?
3) Възможно ли е също така да се приеме, че не е налице „произшествие при използването на превозно средство“ в определени хипотези, свързани с неговото предназначение (например използване за спортни, промишлени или селскостопански цели) или с намерението на водача (например извършването на умишлено престъпление с превозното средство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/16: Lounes, Заключение от 30 май 2017 г.
Когато испански гражданин и гражданин на Съюза: i) се премества в Обединеното кралство, упражнявайки правото си на свободно движение по Директива 2004/38; и ii) пребивава в Обединеното кралство, упражнявайки правото си по член 7 или член 16 от тази директива; и iii) впоследствие придобива британско гражданство, което притежава наред с испанското си гражданство, като става лице с двойно гражданство; и iv) няколко години след придобиването на британско гражданство сключва брак с гражданин на трета страна, с когото пребивава в Обединеното кралство; тя и съпругът ѝ ползващи от посочената директива лица ли са по смисъла на член 3, параграф 1, при положение че тя пребивава в Обединеното кралство и притежава както испанско, така и британско гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/16: Beshkov, Заключение от 17 май 2017 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „новообразувано наказателно производство“, употребено в Рамково решение 2008/675, следва ли същото задължително да е свързано с установяването на вина за извършено престъпление или е допустимо да касае и производство, при което според националното законодателство на втората държава членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?
2. Следва ли член 3, параграф 1 във връзка с[ъс съображение] 13 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че процедура, необходима при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава членка, не може да бъде инициирана от осъденото лице, а единствено от държавата членка, постановила предишната присъда, съответно от държавата членка, провеждаща новообразуваното наказателно производство?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата, провеждаща новообразуваното наказателно производство да променя начина на изпълнение на наложеното наказание от държавата членка, постановила предишната присъда, в това число и в случаите, при които според националното законодателство на втората държава членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/16: Kubicka, Заключение от 17 май 2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква к), член 1, параграф 2, буква л) или член 31 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат отказ да се признаят вещноправните последици на предвидения в приложимия наследствен закон виндикационен завет (legatum per vindicationem), когато този завет се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в държава членка, чието право не познава института на завета с пряко вещноправно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/16: Franmax/EUIPO, Определение от 10 май 2017 г.
Приложими ли са правилата за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалбата съгласно член 141 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/15: Vanderborght, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/15: Pešková и Peška, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
1) Как следва да се квалифицира сблъсък на самолет с птица — като „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г.Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771) или като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от Регламент № 261/2004, или [такъв сблъсък] не може да се квалифицира с нито едно от тези понятия?
2) Ако сблъсъкът между самолет и птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], могат ли превантивни контролни механизми, установени по-специално около летищата (например за отблъскване на птици чрез звукови средства, сътрудничество с орнитолози, отстраняване на местата, където птиците обикновено се събират или летят, отблъскването им чрез светлинни средства и др.), да се считат за необходими мерки, които въздушният превозвач трябва да предприеме с цел предотвратяване на подобен сблъсък
Какво в настоящия случай представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)]?
3) Ако сблъсък на самолет с птица представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от [решениe от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)], може ли да се приеме, че такъв сблъсък е „събитие“ и по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], и може ли в такъв случай поредицата от технически и административни мерки, които даден въздушен превозвач трябва да предприеме вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, да се считат за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004]?
4) Ако поредицата от технически и административни мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], може ли да се изисква като необходима мярка при планирането на полети въздушният превозвач да взема предвид евентуалната необходимост от предприемане на такива технически и административни мерки вследствие на сблъсък на самолета с птица и да предвижда това обстоятелство в разписанието на полета?
5) Как трябва да се прецени задължението на въздушния превозвач да плати обезщетение, предвидено в член 7 от [Регламент № 261/2004], в случаите, в които закъснението е причинено не само от административни и технически мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, но в значителна степен и от отстраняване на технически проблем, който не е свързан с този сблъсък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.