Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-647/15: Унгария/Съвет, Заключение от 26 юли 2017 г.
Нарушение на член 68 ДФЕС, на член 13, параграф 2 ДЕС, както и на принципа на институционално равновесие
Нарушение на член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, на член 13, параграф 2 ДЕС, на член 78, параграф 3 ДФЕС, на членове 3 и 4 от Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и на членове 6 и 7 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, както и на принципите на правната сигурност, на представителна демокрация и на институционално равновесие
Съществено процесуално нарушение, свързано със законодателната процедура, както и нарушение на член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, на член 13, параграф 2 ДЕС и на принципите на представителната демокрация, на институционалното равновесие и на доброто управление
Съществено процесуално нарушение по член 78, параграф 3 ДФЕС, член 293 ДФЕС, както и нарушение на член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, на член 13, параграф 2 ДЕС и на принципите на представителната демокрация, на институционалното равновесие и на доброто управление
Нарушение на член 78, параграф 3 ДФЕС, поради това че не са налице предпоставките за неговата приложимост
Нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципите на правна сигурност и нормативна яснота
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/17: M.A.S. и M.B., Заключение от 18 юли 2017 г.
1) Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?
2) Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?
3) Трябва ли решение [Taricco и др.] да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е в разрез с върховните принципи на конституционния ред на държавата членка или с неотменимите права на лицата, признати с конституцията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/13: Peek & Cloppenburg/Peek, Определение от 13 юли 2017 г.
Какви критерии се прилагат за определяне на необходимите и възстановими разноски по жалбено производство пред Съда на Европейския съюз?
Каква е приложимата методология за изчисляване на размера на разноските по производството за определяне на разноски и за дължимите лихви за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/13: Peek & Cloppenburg/Peek, Определение от 13 юли 2017 г.
Кои разходи се считат за възстановими по производството пред Съда на Европейския съюз и по какви критерии се определя техният размер?
Как следва да се присъди лихва върху главницата на дължимите разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/16: Assens Havn, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Трябва ли член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че увредената страна, която съгласно националното право може да предяви иск пряко срещу дружеството, предоставящо застрахователно покритие за страната, причинила увреждането, е обвързана от споразумението относно компетентността, валидно сключено между застрахователя и притежателя на полицата съгласно член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/16: Bayerische Motoren Werke, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Може ли по смисъла на член 24 от Регламент [№ 44/2001] повдигането на възражение за липса на компетентност на националния съд, който разглежда делото, направено преюдициално, но при условията на евентуалност спрямо други преюдициални процесуални възражения и при всички случаи преди въпросите по съществото на спора, да се тълкува като приемане на компетентността?
Трябва ли фактът, че член 82, параграф 4 от Регламент [№ 6/2002] не предвижда алтернативни съдилища за разглеждане на спорове във връзка с отрицателни установителни искове, спрямо предвидената в член 82, параграф 1 от същия регламент компетентност на съда по местоживеене на ответника, да се тълкува в смисъл, че е предоставена изключителна компетентност за разглеждане на такива спорове?
За отговора на [втория въпрос] необходимо ли е да се тълкуват нормите за изключителна компетентност в Регламент [№ 44/2001], в частност член 22, който предвижда хипотезите на тази компетентност, сред които са споровете относно регистрацията или недействителността на патенти, марки и дизайни, но не и споровете във връзка с отрицателните установителни искове, както и член 24, който предвижда възможност за ответника да избере друг съд, с изключение на случаите, в които компетентността на съда произтича от други разпоредби на регламента, вследствие на което е компетентен съдът, сезиран от ищеца?
Дали становището, застъпено от Съда в Решение от 25 октомври 2012 г. [Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664)] относно приложимостта на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], има общ и абсолютен характер и е приложимо за всички дела по отрицателни установителни искове за непозволено увреждане, включително за исковете за констатиране на липса на нарушение на промишлен дизайн на Общността
Като последица от това приложимо ли е в случая правилото за компетентност, посочено в член 81 от Регламент [№ 6/2002], или предвиденото в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], или ищецът може да избере компетентната юрисдикция?
Ако в спор относно промишлен дизайн на Общността бъдат направени искания за констатиране на злоупотреба с господстващо положение и на нелоялна конкуренция, които са свързани с този спор, доколкото тяхното уважаване предполага предварително уважаване на отрицателния установителен иск, може ли тези претенции да бъдат разгледани заедно с последния иск от същия съд съгласно разширително тълкуване на член 28, параграф 3 от Регламент [№ 44/2001]?
Представляват ли двете искания [посочени в предходния въпрос] хипотеза на деликтна отговорност
При утвърдителен отговор, могат ли същите да повлияят на приложимостта в конкретния случай на Регламент [№ 44/2001] (член 5, точка 3) или на Регламент [№ 6/2002] що се отнася до съдебната компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Определение от 12 юли 2017 г.
Влияе ли фактът, че здравословните проблеми на кандидата са причинени от изтезания в държавата на произход, на допустимостта за субсидиарна закрила?
Имат ли значение задълженията по член 14, параграф 1 от Конвенцията срещу изтезанията за преценката относно предоставянето на субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/15: ЕААБ/Heli-Flight, Определение от 4 юли 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да определя размера на адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат възстановени от осъдената страна, и при какви критерии се определя този размер при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/15: ЕААБ/Heli-Flight, Определение от 4 юли 2017 г.
Налице ли е явна неточност в диспозитива на съдебното решение, подлежаща на поправка по реда на член 154, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/15: Popławski, Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.