Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-171/12: Gambettola/Carrols, Определение от 6 октомври 2017 г.
В каква степен разноските за адвокат във връзка с производството по обжалване пред Съда могат да бъдат възстановени от осъдената страна?
Кои критерии следва да се вземат предвид при определяне на размера на възстановимите разноски по член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/17: Krauss, Определение от 28 септември 2017 г.
Приложим ли е член 100 от Процедурния правилник на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/16: Nintendo, Съдебно решение от 27 септември 2017 г.
Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?
Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя
При утвърдителен отговор, какви са приложимите критерии?
Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007,] в хипотезите, в които нарушителят:
а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет сайт и този интернет сайт е насочен включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;
б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?
Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/15: Easy Sanitary Solutions/Group Nivelles и EUIPO, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Допустимо ли е EUIPO да бъде задължена да съчетава отделни елементи от различни по-рано разгласени промишлени дизайни при преценката за новост на оспорения промишлен дизайн?
Следва ли новостта на промишлен дизайн да се преценява само спрямо по-рано разгласени дизайни, предназначени за същия продукт или сектор, или е релевантно всяко публично разгласяване, независимо от продукта?
Допустимо ли е при преценката за оригиналност на промишлен дизайн да се изисква информираният потребител на оспорения дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният дизайн?
Превишава ли Общият съд пределите на съдебния контрол, когато прави констатации относно възможната употреба на елементи от по-ранни дизайни, които не са били предмет на разглеждане от апелативния състав на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/16: Beshkov, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че се прилага единствено за производствата, свързани с евентуалното установяване на вината на обвиняемия, или в смисъл, че е приложимо и за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на това лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния?
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е разглежданата в главното производство процедура, предвидена по-конкретно в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс, и при отрицателен отговор, дали това рамково решение не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че посочената процедура може да бъде инициирана единствено от компетентните национални органи, но не и от осъденото лице?
Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/16: Khir Amayry, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
В случай че търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, но бъде задържано в по-късен момент — тъй като едва тогава се преценява, че е налице значителен риск лицето да се укрие — може ли шестседмичният срок по член 28, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се изчислява от деня, в който лицето е задържано, или следва да се изчислява от друг момент и ако последното е вярното — откога?
Когато търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, допуска ли член 28 от Регламент [„Дъблин III“] прилагането на национална правна уредба, която предвижда в Швеция, че чужденец не може да бъде задържан преди извършването на [прехвърляне] за повече от два месеца, ако няма сериозни основания за по-продължителното му задържане, а ако са налице такива сериозни основания, чужденецът може да бъде задържан за не повече от три месеца или, ако е вероятно [прехвърлянето] да отнеме повече време поради липса на съдействие от страна на чужденеца или е нужно време за получаване на необходимите документи — за не повече от дванадесет месеца?
Ако процедурата за прехвърляне е възобновена след отпадане на суспензивното действие на жалба или искане за преразглеждане (вж. член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“]), започва ли да тече нов шестседмичен срок за изпълнение на прехвърлянето, или следва да се приспадне броят на дните, през които лицето е било задържано, след като компетентната държава членка се е съгласила да поеме отговорността за него или да го приеме обратно?
От значение ли е дали самото търсещо [международна закрила] лице, което обжалва решението за прехвърляне, не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата (вж. член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Регламент [„Дъблин III“])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/16: Hasan, Заключение от 7 септември 2017 г.
1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент „Дъблин III“ този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия),
a) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
a) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 [от този] регламент“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 [от посочения] регламент (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 [от този] регламент поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/16: Комисия/Чешка република, Заключение от 7 септември 2017 г.
Неизпълнение на задължението да се включат в определението на категории С1 и С единствено моторните превозни средства, различни от тези в категории D1 или D
Ограничаване на определението на категория D1 само за моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/16: Bossen и др., Съдебно решение от 7 септември 2017 г.
Трябва ли член 7, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „разстояние“ включва само прякото разстояние, което трябва да се определи по метода на дъгата на големия кръг, между първоначалния пункт на излитане и крайния пункт на пристигане, независимо каква е действително изминатата полетна отсечка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.