Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-492/16: Incyte, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/16: Miravitlles Ciurana и др., Съдебно решение от 14 декември 2017 г.
Трябва ли Директива 2009/101/ЕО, и по-специално членове 2 и 6—8 от нея, както и Директива 2012/30/ЕС, и по-специално членове 19 и 36 от нея, тълкувани във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че предоставят на работниците и служителите, които имат вземания към акционерно дружество вследствие на прекратяване на трудовото им правоотношение, правото да предявят пред същия съд, който е компетентен да признае правото им на вземане за трудови възнаграждения, иск за отговорност срещу управителя на дружеството — поради пропуска му да свика общото събрание на дружеството въпреки претърпените от същото сериозни загуби — за да се установи, че той е солидарен съдлъжник по вземанията за трудови възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/17: Chudaś, Съдебно решение от 14 декември 2017 г.
Трябва ли член 4, точка 1 и член 7 от Регламент № 805/2004 [...] да се тълкуват в смисъл, че може да бъде издадено удостоверение за европейско изпълнително основание по отношение на решение по съдебните разноски, включено в съдебно решение, постановено по иск за установяване съществуването на право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Заключение от 12 декември 2017 г.
1. а) Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б): в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и свързана с предприятието информация на поднадзорната институция и по отношение на отнасящите се до тази институция документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган
При отрицателен отговор на втория въпрос: 3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/16: López Pastuzano, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.
Трябва ли член 12 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а също и съдебната практика относно тълкуването ѝ, в която уредба не се предвижда изискванията за защита срещу експулсиране на дългосрочно пребиваващ чуждестранен гражданин да се прилагат по отношение на всяко административно решение за експулсиране, независимо от естеството или юридическите предпоставки за решението, а ограничава обхвата на посочените изисквания единствено до конкретен вид експулсиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/17: M.A.S. и M.B., Съдебно решение от 5 декември 2017 г.
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/16: Pisciotti, Заключение от 21 ноември 2017 г.
1. а) Въпросите на екстрадирането между държава членка и трета държава представляват ли материя, която независимо от конкретния случай въобще не попада в предметния обхват на Договорите, така че да не се налага съобразяване с установената в правото на Съюза забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС при (буквалното) прилагане на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон), която забранява само екстрадирането на собствени граждани в трети държави
б) При утвърдителен отговор: следва ли да се отговори другояче на първия въпрос, когато става дума за екстрадиране между държава членка и Съединените американски щати въз основа на Споразумението за екстрадиране между [ЕС и САЩ]
2. Ако приложимостта на Договорите по отношение на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати не е поначало изключена: Трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС и релевантната практика на Съда по тази разпоредба да се тълкуват в смисъл, че държава членка необосновано нарушава забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС, когато въз основа на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон) при молби на трети държави за екстрадиране третира по различен начин собствените си граждани и гражданите на другите държави — членки на Съюза, като екстрадира само последните
3. Ако следва да се приеме, че в упоменатите случаи е налице нарушение на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС: В случай като настоящия, в който разрешението на компетентния орган за екстрадирането задължително се предхожда от съдебен контрол за законосъобразност, но органът е обвързан от преценката на съда само ако последният не допусне екстрадирането, трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че всяко нарушение на забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС е съществено, или трябва да се тълкува в смисъл, че се изисква нарушението да е явно
4. Ако не се изисква нарушението да е явно: Трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия не е налице достатъчно съществено нарушение, дори само защото при липсата на практика на Съда по конкретния въпрос (в случая по приложимостта на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС в областта на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати) висшият национален орган на изпълнителната власт може да обоснове решението си, като се позове на съответствието му с постановени преди това решения на националните съдилища по същия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/16: Air Serbia и Kondić, Определение от 16 ноември 2017 г.
Отговаря ли Министерството на морските въпроси, транспорта и инфраструктурата — дирекция „Гражданско въздухоплаване, електронни съобщения и пощи“, Хърватия, на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/16: Air Serbia и Kondić, Определение от 16 ноември 2017 г.
Притежава ли органът, отправил преюдициалното запитване, качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС с оглед критериите за независимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/16: Aranyosi, Определение от 15 ноември 2017 г.
Изисква ли се наличието на валидна европейска заповед за арест за допустимост на преюдициално запитване относно тълкуването на Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.